Акт от 06.01.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 495 гр. Велико Търново, 06.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново, XI-ти адм. състав/VII, считано от 01.01.2020г., съгласно Заповед № РД-05-680/11.12.2019г. на Председателя на АСВТ/, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря В.Г. разгледа докладваното от съдията адм. дело

№ 391/2019г. по описа на съда година. При това, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.

145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.

107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/.

Образувано е по жалба на М.Я.И. ***, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1549 от 14.06.2019 г./Заповедта/, издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Велико Търново. С този акт, на основание чл. 106, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 от ЗАвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с рег. номер ***на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ и документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство № *********.

Жалбоподателят поддържа, че необосновано административният орган му е наложил принудителната административна мярка, т.к. не е доказано, че е извършвал обществен превоз на пътници, нито че е искал пари за това. Не било доказано виновно негово поведение. Заповедта била немотивирана, а правата му ограничени в степен, надхвърляща законовата цел. По тези съображения моли съда да отмени оспорената Заповед.

В съдебно заседание се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа така подадената жалба и представя писмена защита. Моли да бъде отменена оспорваната Заповед и претендира разноски.

Ответникът по жалбата – началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Велико Търново не се явява в о.с.з., но ангажира писмено становище по подадената жалба. Счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. От съставения АУАН и сведенията на пътниците било видно, че проверката на автомобила на жалбоподателя е установила, че се извършва превоз на пътници с автомобил, който не е включен в списъка на автомобили към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Това обстоятелство изпълвало фактическия състав на нормата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАПр.

Оспорването е направено от лице с правен интерес, което е адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка като собственик на спряното от движение МПС. В законово установения преклузивен срок, т.к. Заповедта е връчена на 14.06.2019г., а жалбата е депозирана на 28.06.2019г. пред АО, видно от входящия щемпел. Насочено е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Осъществено е пред родово и местно компетентния съд. Предвид посоченото, оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото:

От страна на АО по делото е представено заверено копие от пълната административна преписка, в т.ч. Заповед № РД-01-212/15.05.2015г. на ИД на ИА „Автомобилна администрация“ за оправомощаване на длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАПр.

Същите не са оспорени от жалбоподателя.

От ПП на последния са представени заверени по реда на ЗА копия на Заповед № 272/05.08.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя и от последната страница на трудовата му книжка. По искане на защитата са разпитани като свидетели актосъставителя и свидетеля по издадения АУАН и пътниците в автомобила.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

На 14.06.2019г. е извършена проверка от служители на ОО“АА“-В. Търново/съвместно с органи на МВР/ за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата. Установено е, че водачът на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 200 ЦДИ“ с рег № ***., понастоящем жалбоподател, извършва превоз на трима пътници, двама от които са заплатил на вода по 2 лв. – на цената на автобусния билет по маршрут от с.Върбица до гр.

Горна Оряховица.

След справка в информационната система на

ИА“АА“ е установено, че МПС не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С това е нарушен чл. 24, ал. 1 от ЗАвП, тъй като автомобила не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превоз на пътници.

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия А 2018 № 263722 от 14.06.2019 г., в който са отразени посочените по-горе факти и обстоятелства и е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 24, ал. 1 от ЗАвП.

Актът е съставен от П.П. старши инспектор в ОО"АА" - Велико Търново в присъствието на свидетел по установяване на нарушението. Снети са обяснения в писмен вид от водача и пътниците в колата, които са приобщени към административната преписка.

Въз основа на така установените факти и съставения

АУАН е издадена и процесната Заповед, с която на основание чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАПр е спряно от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на регистрационната табела на МПС, с което е извършен превоза, а именно: „МЕРЦЕДЕС Ц

200 ЦДИ“ с рег. ***

От свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие се установи следното:

Разпитаният като свидетел П.П. – актосъставител, твърди, че при проверката в автомобила е имало трима пътници, от които са снети обяснения.

Така е установено, че са возени на цената на билета от 2 лв. Така посочил и самият водач. Свидетелят по АУАН –Й.Й., потвърждава пред съда тези обстоятелства като уточнява, че св. К. А.е заявил, че е неграмотен, поради което обясненията са написани от служителя, прочетени са на К. и след това са подписани от същия.

Свидетелят К.М.А. сочи, че е приятел със собственика на автомобила М. и се уговорили от предния ден да го вземе до Горна Оряховица, за да не плаща за автобуса. Другите двама пътници поискали да се качат при тях и дали по 2 лв. за почерпка, но М. не им е искал пари.

Другите двама души пътували в автомобила – П.К. и А.Б. са разпитани като свидетели пред съда. Заявяват, че са предпочели да не чакат автобуса и са платили по 2 лв. – на цената на билета за автобусен транспорт по същия маршрут, т.к. такава е била уговорката за превоза, когато М. ти е поканил.

Съдът прецени направените в жалбата оплаквания и доводите на страните. Извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.

168, ал.1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт. При тази проверка съдът, прие следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАПр., принудителните административни мерки по чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" /вж. л.28 от делото/, с която по т.4 е упълномощил началниците на ОО"АА" към ГД"АА" да прилагат мерките по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози. С оглед на това съдът прие, че Заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.

106а, ал.1, т.1 от ЗАПр. Оспорената Заповед е мотивирана, като в нея са изложени правни и фактически основания за издаването й. Същата освен правното основание, на което е издадена, съдържа и фактическо такова, а освен това е налице изрична препратка към съставения АУАН серия А 2018 № 263722 от 14.06.2019 г., чието съдържание изцяло е възпроизведено в мотивната част на оспорваната заповед. С оглед на това не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които да послужат като самостоятелно основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

Не се установява от настоящата инстанция да са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния орган при издаване на процесната Заповед.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са сочените от компетентния адм.орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. В тази връзка съдът прецени, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на този вид принудителна административна мярка по чл.106а от Закона за автомобилните превози.

Не е спорно по делото, че на 14.06.2019г. жалбоподателят със собственото си МПС е превозил от с. Върбица до гр. Горна Оряховица трима пътници. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. По делото не е спорно, че процесното МПС не е включено в този регистър, т.е. водачът не притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр /в редакцията на ДВ бр. 32 от 2016 г., в сила от

1.04.2016 г./, таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а от ЗАПр.

Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАПр., за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Изложеното показва, че за да се наложи принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП е необходимо да е осъществен състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По смисъла на ЗАПр.

"обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАПр. Безспорно извършването на таксиметров превоз на пътници попада сред понятието "обществен превоз".

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство е извършен превоз на пътници срещу заплащане, както и че ППС не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Заплащането от страна на двама от пътниците не се оспорва от самия водач, видно от обясненията му към АП. Показанията на св.К.