Решение № 331 от 26.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Варна, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500099 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9299/10.12.2024г. подадена от С. В. Й., чрез процесуалния й представител срещу решение № 316/19.11.2024г. постановено по гр.д.№ 894/2024г. по описа на РС - Провадия, с което Е ОТХВЪРЛЕН иска на жалбоподателката предявен против Детска градина „Васил Левски“, ЕИК 000086210 с адрес с.Ветрино да бъде признато за незаконно и отменено наложеното й със Заповед № ЛЗ-301/15.02.2024г. на директора на Детската градина дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, на основание чл.357 от КТ.

Въззивникът – С. В. Й., чрез процесуалния си представител оспорва решението с твърдения за неправилност и незаконосъобразност и моли за отмяната му и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Оспорва изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в законоустановения срок по чл.194 от КТ, който счита, че тече считано от 14.12.2024г., когато директорката е узнала за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. Срокът е изтекъл на 15.02.2024г. при съобразяване, че служителката е ползвала разрешен отпуск на 14.02.2024г. /по аргумент от чл.194, ал.3 от КТ/, а заповедта е издадена на 16.02.2024г., т.е след изтичане на срока. Оспорва се и материалната законосъобразност на обжалваната заповед с твърдения, че не е налице 1 извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, в случая нарушение по чл.49, т.8 от Правилника вътрешния трудов ред на детската градина и чл.187, т.8 от КТ, а именно нарушение на задължението на служителите да пазят името на детската градина, да не уронват неговия авторитет и престиж, да не злоупотребяват с доверието на работодателя и да не разпространяват поверителни за него сведения. Възразява и срещу установеното от първоинстанционния съд нарушение на чл.60, ал.2 и ал.3 и чл.62 от Етичния кодекс на детската градина, изразяващо се в това, че ищцата е замълчала при откриване на записващото устройство на 12.12.2024г. и не е уведомила за него директора. Посочва, че именно по инициатива на ищцата, на 14.12.2024г., след като се е убедила, че става дума за записващо устройство, е уведомила директорката и полицията, така че не е налице соченото нарушение на Етичния кодекс. Отделно от горното се посочва, че Етичният кодекс не е нормативен акт и не е сред посочените в чл.187, т.10 от КТ, чието нарушаване се приема за неизпълнение на трудовите задължения. Излага, че нарушение на Етичния кодекс би било основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност само в хипотезите, при които това е предвидено в закон, а в случая КТ не предвижда такова.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Детска градина „Васил Левски“, село Ветрино, чрез процесуалния й представител. Заявява становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, респективно за неоснователност на въззивната жалба. Счита изводът на първоинстанционния съд за срочно налагане на дисциплинарното наказание на ищцата за правилен, предвид на това, че директорът е узнал за факта на извършеното от ищцата дисциплинарно нарушение едва след изслушването на всички лица в детската градина, които са запознати със случая, състояло се на 15.12.2023г. поради което и отчитайки ползвания от ищцата отпуск на 14.02.2024г., заповедта е издадена срочно на 15.02.2024г. и е връчена на ищцата на 16.02.2024г. Нещо повече, посочва, че съдът е обосновал извода си за срочно издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание отчитайки ползван от ищцата отпуск в размер само на 1 работен ден, при положение, че от трудовото досие на ищцата е видно, че тя е била в отпуск в периода от 20.12.2023г. до 02.01.2024г., т.е за общо 7 работни дни. При съблюдаване на посоченият срок на ползван отпуск от ищцата, срокът за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 20.02.2024г. Счита, че законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание е изведено правилно от съда при отчитане на изложената в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка, установена и от анализа на събраните по делото доказателства. Посочва, че ищцата не оспорва факта, че е узнала за записващото устройство в джоба на елека на друга учителка, като реакцията и е била то да бъде върнато на мястото му, т.е е премълчала пред прекия си ръководител за записващото устройство, при наличие на забрана за внасянето на такива устройства съгласно § 16 от Правилника за вътрешния трудов ред, което счита, че следва да се разглежда като нарушение на трудовата дисциплина и на Етичния кодекс като източник на „други трудови задължения“ по смисъла на чл.187, т.10 от КТ. Позовава се и на чл.71, т.12 от Правилника за вътрешния трудов ред, според който задължение на учителите е да спазват Етичния кодекс и нарушението му води до дисциплинарна отговорност. Моли обжалваното 2 решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание страните поддържат заявените позиции и оспорвания.

Претендират за присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред РС-Провадия е било образувано по предявен от С. В. Й. срещу Детска градина „Васил Левски“, с.Ветрино иск с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на наложеното на ищцата със Заповед № ЛЗ-301/15.02.2024г. на директора на детската градина дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

В исковата молба ищцата твърди, че работи в ответната детска градина на длъжност „старши учител“. Излага, че на 12.12.2023г., след обяд, била потърсена от помощник възпитателката М. Н. с информация, че без да иска е бутнала елека на колежката им П.К., намиращ се на облегалката на стол, като от джоба му е изпаднало някакво електронно записващо устройство. Поискала от ищцата съвет какво да прави с него, на който тя й отговорила да го върне обратно в джоба и да не казва на никой, за да няма разправии.

Посочва, че на 14.12.2023г., след като излязла от стаята, където приспивала децата, ищцата лично възприела, че в джоба на якето на колежката й К., което отново било закачено на стола е налично устройство, което й заприличало на записващо. Извикала двете си колежки М. Н. и Н. Й. и пред тях извадила от джоба на якето въпросното устройство. Сложила го на бюрото, направила му снимка и потърсила директорката по телефона, тъй като отсъствала от градината. Позвънила и на полицията, като директорката пристигнала преди органите на МВР. Междувременно, неясно как, устройството изчезнало от бюрото. На полицията било предадено от К. устройство, което обаче не било същото. По случая била образувана полицейска проверка. Била назначена такава и от директорката, по повод на която от ищцата и колежките й били изискани писмени обяснения. От ищцата били поискани писмени обяснения с покана на 06.02.2024г., след което и на 12.02.2024г. Излага, че със заповед на работодателя от 15.02.2024г. й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Оспорва законосъобразността на заповедта и факта да е извършила нарушение на трудовата дисциплина, тъй като действията й не са уронили авторитета и престижа на детската градина, нито е злоупотребила с доверието на работодателя, нито е разпространявала поверителни сведения за него. Твърди, че оспорената заповед е издадена след като е изтекъл срокът по чл. 195 КТ на 14.02.2024г. Моли наложеното дисциплинарно наказание да бъде отменено.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Детска градина „Васил Левски“, с.Ветрино, чрез процесуалния му представител.

Оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че на 14.12.2023г. около 13:00 часа е 3 получила телефонно обаждане от ищцата, която й казала да отиде в детската градина.

Пристигайки на място й било обяснено, че ищцата е намерила в якето на колежката си К. записващо устройство, за което се е обадила и на полицията. До пристигането на полицията отказала да коментира случая, но задавала нападателни въпроси към колежката си. Пред полицаите обяснила за устройството, което междувременно изчезнало от бюрото в стаята.

На 15.12.2023г. били изискани писмени обяснения от всички служители в градината имащи касателство към случая. След запознаване с тях директорката установила, че са извършени нарушения на Правилника за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс в детската градина.

Твърди, че ищцата е разбрала за какво нарушение й е наложено наказанието, тъй като в отправената до нея покана по чл. 193 КТ се е съдържала ясна формулировка на въпросите, на които работникът е следвало да отговори. В обясненията си С. Й. посочила, че на 12.02.2023г. е получила обаждане от помощник възпитателката М. Н., че от елека на колежката им К. е изпаднало нещо като записващо устройство. Ищцата, чиято смяна била приключила се върнала в градината, направила снимка на записващото устройство и наредила на помощни-възпитателката да го върне в джоба на елека и да си мълчи. Посочила също, че на 14.12.2023г. ищцата е видяла същото устройство в джоба на колежката си, бръкнала в него, извадила го в присъствието на М. Н. и Н. А., след което подала сигнал до полицията и се обадила на директорката. Счита, че поведението на ищцата в периода от 12.12.2023г. до 14.12.2023г. изразяващо се в неуведомяване на работодателя за събитията, както и предприемане на самоинцициативни действия по сигнализиране на полицията представляват нарушение на правилника за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс в детската градина, поради което и е наложиено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди, че е спазена процедурата и срокът за налагане на дисциплинарното наказание, поради което заповедта е законосъобразна. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищцата С. Й. е в трудовото правоотношение с ответника Детска градина „Васил Левски“, с.Ветрино считано от 2019г. по силата на трудов договор № 38/12.09.2019г. първоначално сключен като срочен, а в последствие трансформиран в безсрочен за длъжността „детски учител“. На 16.09.2019г. ищцата е получила и се е запознала с длъжностната характеристика за заеманата длъжност.

Въз основа на срочен трудов договор № 14/19.06.2020г., считано от 22.06.2020г. й е възложено да изпълнява длъжност директор на детската градина до завръщане на титуляра Д.Д..

С допълнително споразумение № ЛЗ-109/29.08.2022г. е преназначена на длъжност „старши учител“, за която и е връчена нова длъжностна характеристика на 12.10.2022г.

Със Заповед № РД 166/15.12.2023г. работодателят е изискал от ищцата писмени обяснения във връзка с възникнала ситуация с намерено записващо устройство- флашка в 4 групата на ищцата, като са поставени конкретни въпроси към нея.

Още на същия ден С. Й. е дала обяснения, като е посочила че ситуацията е възникнала на 12.12.2023г. около 17,30 часа, когато е била уведомена от помощник възпитател М. Н., че при почистване на занималнята неволно е бутнала яке на П.К. и от него е изпаднало устройство /флашка/, което определила като записващо такова. Казала й да го остави на видно място, а след като отишла в градината направила снимки и наредила на Н. да върне устройството там, откъдето е паднало. Трябвало й време, за да осмисли случилото се и след обсъждане със семейството си, решила да остави нещата така. Направила проучаване в интернет и разбрала, че е записващо устройство. На 14.12.2023г. към 13 часа видяла отново същото устройство в якето на К.. Извадила го от джоба й в присъствие на две служителки и го сложила на бюрото. Позвънила на директорката и на полицията. На въпрос към колежката си К. за устройството, тя обяснила, че е флашка. След като полицията пристигнала ищцата установила, че устройството е подменено от К. с някаква флашка.