Решение № 22152 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22152 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110103580 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№20323/21.01.2025 г. на „АСВ“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р ПД № 25, офис сграда „Л“, ет. 2, офис 4, представлявано от ЗБ, срещу М. П. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. С, бл. 34, вх. А, ет. 6, ап. 18, със съдебен адрес: гр. София, ул. И № 69, чрез адвокат ЮГ, с която са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК вр. 79, чл. 86 от ЗЗД и чл.99 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №59730/2024 г., 120 с-в на Софийски районен съд, а именно: 5783.40 лева (пет хиляди седемстотин осемдесет и три лева и четиридесет стотинки, представляващи главница за периода от 15.03.2022 г. до 15.10.2024 г.; сумата от 2521.23 лева (две хиляди петстотин двадесет и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2023 г.

(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 11.09.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата от 4749.51 лева (четири хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава, считано от 16.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на 1 задължението, както и да му присъди сторените и предявени разноски по ч.гр.д. №59730/2024 г., 120 с-в на Софийски районен съд.

Ищецът претендира в условията на евентуалност, ако съдът не приеме предсрочната изискуемост за надлежно обявена, да се приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, и съда да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди ответницата да му заплати на сумите, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 59730/2024 г., 120 с-в на Софийски районен съд, а именно: 14174.29 лева (четиринадесет хиляди сто седемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки), представляваща главница за периода от 15.03.2023 г. до 15.06.2029 г.; сумата от 2521.23 лева (две хиляди петстотин двадесет и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2023 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 17.01.2025 г.; сумата от 4749.51 лева (четири хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава, считано от 16.03.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението – осъдителни искове по чл.79 ал.1 вр. чл.99 и 86 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с „БНП ППФ“, клон Б на 24.06.2021 г. договор за потребителски кредит №PLUS -.......... за сума в размер на 15 000 лева и застрахователна премия в размер на 5572,80 лева. Посочено, е че общата стойност на дължимите плащания от ответника към кредитора е в размер на 28192,32 лева, крайният срок на издължаване на всички задължения по кредите е определен 15.06.2029 г., но предвид, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.

Твърди, че на 09.09.2022 г. е подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от дата 15.02.2022 г., на основание чл.99 ЗЗД, между „БНП ППФ“ и ищцовото дружество, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-.......... от 24.06.2021 г. било прехвърлено в полза на ищеца. Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноските в заповедното и исковото производство.

2

В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв, не е направил доказателствени искания, поради което е изгубил възможността да ангажира такива по реда на чл.131 и чл.133 ГПК.

С молба от 03.11.2025 г. ответникът, чрез пълномощник, възразява по искането за постановяване на решение по реда на чл. 238 ГПК, като изразява становище по съществото на спора и въвежда доводи за недействителност на договора за кредит, които Съдът счита за преклудирани, тъй като не са в срока по чл.131 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените установителни и осъдителни искове е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение между ответника и праводателя на ищеца „БНП ППФ“, клон Б по сключен на 24.06.2021 г. Договор за потребителски кредит №PLUS -.......... за сума в размер на 15 000 лева, че реално е предоставена от кредитодателя „БНП ППФ“, клон Б, заемната сума от 15000 лв. на ответника, че е настъпила изискуемостта на вземането по този договор, че вземането е било прехвърлено на ищеца от първоначалния кредитор с валиден договор за цесия и че длъжникът по договора е уведомен своевременно както за датата на настъпилата изискуемост на вземането по договора, така и за извършената цесия, поставянето на ответника в забава, началният момент и размерът на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника по предявените обективно кумулативно съединени искове е да установи наличието на правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.

От приложения по делото заверен от страната препис от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS -........../24.06.2021 г., се установява, че между „БНП ППФ“, клон Б и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който „БНП ППФ“, клон Б отпуснало в заем на ответницата сумата в размер на 15000 лева, със срок на погасяване 96 месеца, размер на вноската по кредита 293.67 лв., ГПР 12.32 %, лихвен процент 11.07 %, застрахователна премия 5572.80 лв., такса 3 ангажимент 300 лв., обща дължима сума по кредита в общ размер на 28193.32 лв. Крайният срок за погасяване на кредита е определен на 15.04.2029 г.

Представен е и Договор за застрахователно посредничество, Сертификат №

PLUS-.......... за застраховка

„Защита на плащанията на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП ППФ С. А., клон Б“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International, ведно с Общи условия към този договор.

Представен е и Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между ищеца и „БНП ППФ С. А., клон Б“ от 15.02.2022 г., Потвърждение за извършена цесия на вземания по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Пълномощно от страна на прехвърлителя на вземания в полза на ищцовото дружество да уведомява длъжниците относно извършената цесия и да преупълномощава трети лица с тези права.

Представени са още Извлечение от Приложение № 1 от 09.09.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания, сключен между „БНП ППФ С. А., клон Б“ и ищцовото дружество на 15.02.2022 г., от който е видно, че вземането по процесния договор са прехвърлени; Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от кредитора „БНП ППФ С.А., клон Б“, чрез „АСВ“ ЕАД, до М. П. П. от 15.01.2025 г., разписка за препоръчено писмо, с отбелязване, че пратката е непотърсена с дата на пощенското клеймо, която не се чете.

„БНП ППФ С.А., клон Б“ представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него дружеството се е задължило да предостави на М. П.

П. заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи 4 служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а в случая ответникът е направили съответните възражения за нищожност на договора за кредит, макар и след срока по чл. 131 от ГПК, които съдът следва да разгледа, тъй като за да се установи недействителност на договора следва да е налице такъв порок, който не се санира с изтичане на какъвто и да е срок или съгласие на страните по него.

В настоящия случай съдът приема, че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, не е посочено как се формира този процент на разходите, липсват данни дали в него е включена т.нар. „застрахователна премия“ в размер на 5572.80 лева, която сума е повече от една трета част от предоставената главница по договора за кредит. В ГПР по договор за кредит следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Задължението за заплащане на застрахователна премия представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е включен в годишния процент на разходите, а ако е включен, то това не е посочено никъде в договора по ясен и недвусмислен за потребителя начин. Независимо, че формално в договора е посочен годишен процент на разходите, без да е ясно дали в него е включена застрахователната премия, то тази информация за ГПР не може да изпълни отредената му функция - да даде възможност на потребителя по ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.

В настоящия случай, застрахователната премия е отразена в самия договор за потребителски кредит, поради което се явява разход, който е бил известен на кредитора към момента на сключването на договора за заем.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК Оттук и съдът намира, че застрахователната премия следва да се включи към ГПР. Тъй като обаче липсва посочване на начина на формиране на ГПР, съдът е лишен от възможността да извърши преценка дали са спазени законовите изисквания или не. Непосочване по ясен и разбираем начин как се формира годишният процент на разходите и при какви допускания, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д.

5

№ 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г., Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г.).

Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, която е станала изискуема към датата на приключване на устните състезания. Това е така, доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства кредитът да е обявен за предсрочно изискуем от първоначалния кредитор и това да е станало достояние на кредитополучателя. Падежирали са сумите за главница по погасителния план до 15.10.2025 г., включително.