Решение № 185 от 21.10.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 673/2023
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 05.02.2025
- Състав
- Диана Сотирова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, пр.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 и 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 и 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.638 · Кодекс за застраховането
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. Разлог, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200673 по описа за 2023 г.
Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.Д.П., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.„Д.“№13, с/у НП №* от 22.11.2021 г. на Н-ка на РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя e наложено адм. наказание „ГЛОБА“ от 400.00 лв., на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, породена от допуснатите нарушения на процесуалните и материалноправни норми. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменено НП, като незаконосъобразно.
АНО, ч/з процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:
На 28.09.2021 г. около 13.45 часа в с.К., о.Б., по у.„П.“, в районна на бензиностанция „Б.“, свидетелите И.В. и Н.П. – служители при РУ-Р., спрели за проверка водача на л. а. „М..“, с рег. №*, в момент на управление на ПС. Автомобилът се движел в районна на бензиностанция „Б.“ в посока от център – с.К., за път II-84. Свидетелите установили, че водача на автомобила е М.П., и че ПС не е негова собственост. Същият не им представил потърсена му от тях валидна застраховка "ГО" за автомобила. След справка ч/з ОДЧ-Р., свидетелите установили, че към момента на проверката, автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.
Като резултат от извършената проверка бил издаден АУАН, бланков №*/28.09.2021 г. Актът е съставен на място на проверката в присъствие на жалбоподателя П., предявен е, и е връчен. Възражения не са постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на АУАН бланков №*/28.09.2021 г. е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 400.00 лв., на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
1
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва атакуваното НП пред компетентен съд. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в НП, правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно цитираните разпоредби вменяват задълженията, които жалбоподателя не е изпълнил. От приложените АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е привлечен към отговорност в качеството на несобственик.
Съдът приема, че в настоящия случай е налице пълно и точно словесно описание на извършеното нарушение в АУАН и НП, както и пълно съответствие м/у цифровата квалификация в двата акта, липсват процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Изхождайки от текста на чл.638, ал.3 от КЗ, съдът намира че сочената норма освен санкционна, съдържа в себе си и правило за поведение, поради което правилно е определена като нарушена от нак. орган. Както съдът посочи, в конкретния случай описанието на нарушението в акта и в НП е изчерпателно, изложени са всички обстоятелства относими към очертаване конкретния фактически състав на нарушението. Ясно е означено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на несобственик на процесното ПС и в АУАН, и в НП ясно е посочено, че е ползвател. Предвид изложеното, съдът намери че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съд. състав приема нарушението за доказано от обективна и субективна страна.
Фактическите обстоятелства приети по-горе, се установяват по безспорен начин от доказателствената съвкупност по делото. С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, по категоричен начин се установи че на процесната дата и място, жалбоподателя е управлявал поверения му автомобил. Посочената норма на чл.638 от КЗ, регламентира 2 групи нак. отговорни лица. На първо място, това са собствениците на МПС, които са длъжни да сключат задължителната застраховка и на второ място, това са лицата които управляват автомобили, собственост на трети лица, за които няма сключена застраховка към момента на проверката. В конкретния случай правилно е прецизирано и конкретизирано, с оглед на установеното, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, че е нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което управлява МПС, във вр. с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, се наказва с "глоба" от 400.00 лева за ФЛ. Договор за застраховка "ГО" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.Б. и не е било спряно от движение.
От обективна страна на процесната дата и място, М.П. е управлявал поверения му л. а. без валидна застраховка "ГО", което се установява от гласните доказателства, така и от писмените такива, включително от представената полица, в която е посочено, че е сключена на 28.09.2021 г. в 16:57 часа, но реално към момента на установяване на нарушението 28.09.2021 г. около 13:45 часа, не е била валидна. Независимо от обстоятелството, чия собственост е управляваният автомобил по аргумента на чл.638, ал.3 от КЗ, лице което управлява МПС, във вр. с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите, се наказва с "глоба" от 400.00 лева за ФЛ. Жалбоподателят не е собственик на процесният автомобил, но като водач на същия, при неговото използване, респ. управление, не е изпълнил вмененото му 2 задължение да управлява към датата и часа на констатиране на нарушението МПС, за което е била сключена валидна застраховка "ГО", които обстоятелства се установиха по безспорен и категоричен начин посредством представените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Именно този факт обуславя съставомерност на разглежданото нарушение и осъществяването му от жалбоподателя от обективна страна. В тази насока следва да бъде посочено, че когато МПС не е управлявано от неговия собственик, личната адм. нак. отговорност по чл.638 от КЗ, на водача на МПС произтича от управлението като дейност, спадаща към общото понятие "използване" на МПС, чийто собственик /в случая друго ФЛ/ не е сключил договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. За водачите - несобственици не съществува задължение да сключват застрахователния договор, вместо собствениците на автомобилите, а в/у тях тежи задължението да не управляват ПС, за които няма сключен действащ договор. В тази вр. е събраният доказателствен материал.
Съдът намира, че нарушението е доказано и от субективна страна. Действително от събраните доказателства не може да се изведе несъмнен извод, че жалбоподателя е знаел за липсата на действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката.
Незнанието на този факт обаче не изключва всички форми на вината, при които може да се осъществи състава на нарушението. Съгласно установения в чл.7, ал.1 и 2 от ЗАНН принцип, деянието обявено за адм. нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо; непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В КЗ или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл.638 от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост. Незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението изключва само прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост (самонадеяност), но е съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Без съмнение в процесния случай П. е бил длъжен по силата на закона да се увери, че за управлявания автомобил има действащ договор за задължителна застраховка и е имал тази възможност, отделно и задължение да носи застрахователната полица - чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, като без значение са причините, поради които не го е сторил. Следователно може да се приеме за установено по несъмнен начин, че като е управлявал л. а., за който не е имало действащ договор за задължителна застраховка, жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност).
При определяне размера на адм. наказание по отношение на извършеното нарушение, съдът намира че АНО се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е наложил предвиденото за това нарушение адм. наказание.
Предвид изложеното, съдът намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има АНО, каквито не се претендират в настоящето производство и поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №* от 22.11.2021 г. на Н-ка на РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. издадено с/у М.Д.П., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.„Д.“№13, с което е наложено адм. наказание: „глоба" от 400.00 лева, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3
4