Определение № 2898 от 20.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2898 гр. Варна, 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501298 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Б.“ №**, бл.*, ет.*, ап.*, действаща чрез адв.А. Д., против Определение №1826 от 10.02.2025г. постановено по гр.д.№3792/2024г. на РС Варна, с което е оставена без уважение молбата на ищцовата страна за изменение на постановеното по същото дело Решение №3938 от 04.12.2023г., чрез увеличение на размера на хонорара, който е осъдено ответното дружество да заплати на адв.Д., допълнително със сумата от 290.12лв., съставляваща част от дължимото адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА на ищцата.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил всички обстоятелства по делото.

Поддържа се, че в случая при отчитане на заложеното в решенията по дело С-427/16г. и С428/16г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива, намаления на адвокатското възнаграждение, тъй като това ще доведе до обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. Развити са подробни съображения в посока на зависимостта на качеството на предоставяната адвокатска услуга, в включително в хипотезата на безплатна правна помощ, с размера на дължимото възнаграждение. Изложени са и съображения за подходящите размери на възнаграждения и нуждата от приходи за издръжка на адвоката, както и за вероятността да нараснат случаите на отказ от страна на адвокатите да оказват безплатна помощ и съдействие при подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение. Извършен е обстоен анализ на съдебната практика, включително по дела на СЕС, съгласно който в случая липсва основание за редукция на адвокатско възнаграждение. Моли се за отмяна на атакуваният 1 съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде присъден пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 690.12лв. с ДДС.

Ответникът по частната жалба, не е подал отговор на същата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалваният съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№3792/2024г. на Районен съд Варна има за предмет иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, евентуално на клауза от същия. С решението по цитираното дело, съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е присъдил адвокатски хонорар на адв.Д. за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от ЗА на ищцата в размер на 400лв. с ДДС.

В последствие по делото е постъпила молба от пълномощника на ищцата, с искане за изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК, като е претендирано увеличение на адвокатското възнаграждение до размера от 690.12лв.

Първоинстанционния съд, е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските.

Въззивният съд намира, че изложените от първоинстанционният съд мотиви, са съобразени с нормативната база и с преобладаващата актуална съдебна практика, съответно са правилни.

Подробно развитите доводи на жалбоподателя за комплексния характер на адвокатската услуга и за условията на формиране на адвокатският хонорар, принципно са верни, но същите са преекспонирани, едностранчиво и абстрактно развити, без отчитане на конкретиката на казуса. Определянето на размера на възнаграждението при възражение за прекомерност, не се прави на общо основание, а според конкретните факти по делото. В случая те са, че делото не се отличава с правна сложност, доколкото по въпроса обуславящ основателността на иска, е налице многобройна и последователна съдебна практика, включително такава на СЕС. Същия не се отличава със специфики, а е един от многото еднотипни искове срещу кредитна институция, като не е налице и фактическа сложност, доколкото делото е протекло в едно о.с.з., без процесуални усложнения и без физическо участие на страните. В резултат, от което са налице всички предпоставки за определяне на адвокатското възнаграждение под размерите визирани в Наредба №1 от 9 юли 2004г., които според възприетото с решението по дело C‑438/22 на СЕС се ползват като препоръчителен ориентир при прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК.

2

Наред с горното следва да се има предвид, че когато се поемат т.нар. “pro bono“ случаи, адвокатът носи икономически риск с оглед резултата от делото, т.е. получаването на възнаграждение не е сигурен факт. Ето защо доводите на жалбоподателя, че ниските нива на заплащане ще доведат до отказ от предоставяне на услуги в хипотезата на безплатна правна помощ, са неоснователни.

По изложените съображения въззивният състав на съдът намира, че частната жалба, се явява неоснователна, съответно че обжалваното определение, следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег.№1826 от 10.02.2025г. постановено по гр.д.

№3792/2024г. на РС Варна, с което е оставена без уважена молбата на ищцовата страна за изменение на постановеното по същото дело решение, чрез допълнително присъждане на сумата от 290.12лв., съставляваща част от дължимото адвокатско възнаграждение с включен ДДС за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3