Решение № 160 от 17.07.2020, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

17.07.2020г. град

Кюстендил

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:

1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

2.АСЯ

СТОИМЕНОВА при участието на секретаря Лидия

Стоилова и в присъствие на прокурор Йордан

Георгиев от КОП като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова административно дело № 88 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Марияна Сиракова като прокурор при

Окръжна Прокуратура – Кюстендил протестира чл.11, чл.40, чл.41, ал.1, ал.2 и ал.6, чл.43, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, чл.44, ал.1 и чл.50, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера и администриране на местните данъци на територията на община Бобошево, приети с решение №29 по Протокол №4/30.01.2012г. и решение №421 по Протокол 40/30.12.2013г. на ОбС – Бобошево. Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 във вр. с чл.196 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с противоречие с норми от по-висок ранг в ЗМДТ. Моли за отмяна на оспорените тестове от Наредбата и присъждане на деловодни разноски.

В с.з. прокурорът от Окръжна прокуратура - Кюстендил поддържа протеста. Сочи, че е налице противоречие с норми от по-висок ранг, които са изброени в протеста на прокурора, поради което моли за тяхната отмяна на основание чл.193, ал.1 от АПК.

Претендира деловодни разноски.

Ответният

ОбС – Бобошево не изразява становище по протеста.

По реда на чл.188 във вр. с чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК съдът е съобщил оспорването в ДВ, бр.48/26.05.2020г.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с протеста и приложените по делото писмени доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Наредбата за определяне размера и администриране на местните данъци на територията на община Бобошево е приета въз основа на ДЗ изх.№104/17.01.2012г. от кмета на общината. Към ДЗ са приложени мотиви за приемане на Наредбата. Проектът за Наредба е разгледан в ПК към ОбС – Бобошево на 23.01.2012г. ДЗ е включена като т.3 от дневния ред на заседанието на ОбС от 30.01.2012г. Наредбата е приета с решение №29 по Протокол №4/30.01.2012г. с гласовете на 9 общински съветници на основание чл.21, ал.1, т.7 и ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на чл.1, ал.1 и чл.9 от ЗМДТ. Приетият текст на Наредбата е публикуван на официалния интернет сайт на общината /вж. л.54-105/.

С предложение изх.№4018/12.12.2013г. до ОбС – Бобошево кметът на общината е предложил изменение и допълнение в Наредбата - създаване на нова ал.4 към чл.18 и изменение на чл.43.

Предложението е разгледано в ПК към ОбС на 19.12.2013г. Предложението е включено като т.14 от дневния ред на заседанието на ОбС от 30.12.2013г. С решение №421 по Протокол №40/30.12.2013г. на ОбС са приети измененията и допълненията към Наредбата с гласовете на 9 общински съветници. Решението е взето на основание чл.21, ал.1, т.6 и чл.23, ал.2, чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 и чл.44, ал.1, т.5 от ЗМСМА и чл.1, ал.2 от ЗМДТ. Приетият текст е публикуван на официалния интернет сайт на общината /вж. л.106-147/.

С писмо изх.№02-709/10.03.2020г. председателят на ОбС – Бобошево уведомява съда, че липсват доказателства за публикуване на проектите за Наредбата /вж. л.153-154/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка протестът на прокурора е допустим. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК определя прокурорът измежду лицата с право на оспорване на подзаконовите нормативни актове. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие, съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Посочените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт. Съгласно чл.187, ал.1 от АПК правото на оспорване е безсрочно. Съдът притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по см. на чл.191, ал.2 във вр. с чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Съображенията за това са следните:

На основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК съдът дължи служебната проверка за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК.

Нормата на чл.1, ал.2 от ЗМДТ съдържа правомощие на ОбС да определя с Наредба размера на местните данъци при условията, по реда и в границите, определени в закона. Едноименната Наредба на ОбС - Бобошево е издадена по делегация от посочената законова норма. Следователно, оспорените текстове са издадени от компетентен орган.

Спазена е формата на Наредбата.

Строежът й отговаря на изискваният на Глава трета /чл.24 – 35/ от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА, а тестовете на разпоредбите й - на изискванията за тяхното формулиране в Глава четвърта /чл.36 - 41/ от Указа.

Спазени са процесуалните правила на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗМСМА за кворум, мнозинство и явно гласуване. Решенията за приемане на Наредбата и за нейното изменение и допълнение са взети с гласовете на 9 от общо 11 общински съветници. Спазена е и нормата на чл.77 от АПК за приемане на Наредбата, изменението и допълнението й след обсъждане на проектите със становищата на ПК към ОбС. Вносителят на проектите е измежду оправомощените лица по см. на чл.93, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Вносителят е спазил правилото на чл.28, ал.2 от ЗНА /ред. ДВ, бр.46/2007г./ за изготвяне на мотиви към проектите с посоченото законово съдържание. Приетата Наредба и нейното изменение и допълнение са публикувани на официалния интернет сайт на община Бобошево, поради което са изпълнени и изискванията на чл.78, ал.3 от АПК и чл.37, ал.3 от ЗНА.

С оглед разпределението на доказателствената тежест на ответника, с писмото до съда от 10.03.2020г. обаче органът признава липсата на писмени доказателства за спазване на императивното правило на чл.26, ал.2 /ред. ДВ, бр.46/2007г./ за публикуване на проектите за Наредба и нейното изменение и допълнение най-малко 14 дни преди обсъждането им от ОбС за предложения и становища от заинтересованите лица. Докато наличието на публикуван окончателен текст на Наредбата може да се установи след преглед на официалният сайт на общината, то това не е така по отношение възможността за установяване на доказателствени източници за публикуване на проектите на Наредба и нейното изменение и допълнение. Неспазването на императивното правило по чл.26, ал.2 от ЗНА /в посочената редакция/ е съществено процесуално нарушение и на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на оспорените тестове от Наредбата. Липсата на данни за публикуване на проектите нарушава принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност по чл.26, ал.1 от ЗНА /в посочената редакция/. Целта на чл.26 от ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техните законни интереси. Публикуването на проектите на актовете е начина, по който принципа за откритост и съгласуваност по чл.26, ал.1 от ЗНА намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи на първо място органът, в чиито правомощия е приемането на проекта или неговото отхвърляне. В тази връзка нарушението на чл.26, ал.2 от ЗНА е съществено, т.к обезпечава правото на участие на заинтересованите лица, чието упражняване винаги би могло да доведе до друг изход от провежданото административно производство след изслушването и зачитането на изразените мнения и становища. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА следва да се тълкува във връзка с чл.77 от АПК, която норма задължава компетентния орган да издаде нормативен акт след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения.

С оглед на изложеното, неспазването на чл.26, ал.2 от ЗНА представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо на самостоятелно основание до незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата.

Независимо от горното, съдът установява и материална незаконосъобразност на протестираните разпоредби.

Относно чл.11 от Наредбата:

Разпоредбата се намира в Раздел първи „Данък върху недвижимите имоти“.

Чл.11, ал.1 от Наредбата въвежда задължение за заплащане на данъка върху недвижимите имоти на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която се отнася. В чл.11, ал.2 от Наредбата се въвежда облекчение за заплащане на данъка с отстъпка от 5 на сто на предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година.

Общинската норма противоречи на чл.28 от ЗМДТ, т.к. законовите правила въвеждат изисквания за заплащане на данъка в различен времеви порядък. Сроковете за заплащане на двете равни вноски по чл.28, ал.1 от ЗМДТ са до 30 юни и до 31 октомври, а за данъка с отстъпка по чл.28, ал.2 от ЗМДТ – до 30 април. Видно е, че в разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата е въведен начален период на заплащане на първата вноска, какъвто не се предвижда в закона и че срокът за втората вноска е намален с 1 ден, спрямо законовия, а разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредбата съдържа начален период на заплащане на данъка за ползване на отстъпката, какъвто липсва в закона. Различията водят до ограничения в реда за заплащане на данъка от задължените субекти.

Налице е нарушение на правилото по чл.15, ал.1 от ЗНА за съответствие на нормативния акт с другите нормативни актове от по-висока степен.

Относно чл.40 от Наредбата:

Разпоредбата се намира в Раздел четвърти „Данък върху превозните средства“ от общинската Наредба. С нея е въведено задължение на собствениците на ПС да декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях ПС в двумесечен срок от придобиването им по реда на чл.54 от ЗМДТ. Общинската разпоредба е била в съответствие с чл.54, ал.1 от ЗМДТ в редакцията на обн. ДВ, бр.95/2009г., в сила от 01.01.2010г. С изменението на чл.54 от ЗМДТ, обнародвано в ДВ, бр.105/2014г., в сила от 01.01.2015г. обаче е променен начинът на определяне на данъка, като е въведено правилото за набиране на служебна информация за неговия размер от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на ППС, поддържан от МВР, за което се уведомява данъчно задълженото лице. Данните се предоставят на общините от МФ /вж. чл.54, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ/. Декларирането като задължение на собствениците е въведено като изключение от общия принцип /вж. чл.54, ал.4 от ЗМДТ/ при хипотезите за неприложимост на принципа по чл.54, ал.3 от ЗМДТ.

Видно е, че общинската норма въвежда декларирането на ПС като единствен принцип за определяне размера на данъка и като такава противоречи на законовите правила, в сила от 01.01.2015г., съгласно които декларирането е отклонение от друг принцип – този на служебното начало за набиране на данни, служещи за изчисляване размера на данъка. Философията на законодателното изменение е различна от тази в общинската Наредба. Целта на закона е облекчаване на лицата от задължения за представяне на документи, когато данните могат да се набавят по друг начин.

Протестираната разпоредба от Наредбата противоречи на правилото по чл.15, ал.1 от ЗНА.

Относно чл.41, ал.1 от Наредбата:

Разпоредбата се намира в Раздел четвърти „Данък върху превозните средства“ от общинската Наредба.

С процесната разпоредба от Наредбата се въвежда правилото за изчисляване размера на данъка за леките автомобили в зависимост от мощността на двигателя с използване на коефициент, свързан с годината на производство.

Законовото правило е нормата на чл.55, ал.1 от ЗМДТ. Същото обаче е различно от уреденото такова в чл.41, ал.1 от Наредбата. От една страна, чл.55, ал.1 от ЗМДТ се прилага освен за леките автомобили и за товарните с техническа допустима максимална маса не повече от 3.5 тона, т.е. законът въвежда по-широко приложно поле за ППС в сравнение с това в общинската Наредба. От друга страна, законът предвижда изцяло нов механизъм за изчисляване размера на данъка, в който освен имуществения компонент /мощност на двигателя и коефициент спрямо годината на производство на автомобила/ се въвежда нов екологичен компонент в зависимост от екологичната категория на ППС. Освен това, различия има и в границите за мощност на двигателя и за година на производство на ППС.