Решение № 7565 от 11.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7565 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508869 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11442 от 16.06.2025 г., постановено по гр.д. № 58176/2024 г., Софийският районен съд е признал на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за незаконно и е отменил уволнението на Ж. С. К., извършено със Заповед № 33/13.08.2024 г. на изпълнителния директор на „Телевизия Европа” АД; възстановил е Ж. С. К. на заеманата преди уволнението длъжност „водещ предаване/говорител, телевизия” при „Телевизия Европа” АД на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; осъдил е „Телевизия Европа” АД да заплати на Ж. С. К. сумата 30 481,44 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1, вр. чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, за времето, през което Ж. С. К. е останал без работа поради незаконното уволнение – за периода от 13.08.2024 г. до 13.02.2025 г.

Ответникът „Телевизия Европа” АД е осъден да заплати на адв. Н. С. С. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 4023 лв. на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1 т. 2 от ЗАдв., както и по сметка на Софийски районен съд сумата 1219,26 лв. дължима държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е обжалвано от ответника „Телевизия Европа” АД като неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с които се отхвърлят предявените искове. В жалбата се изтъква, че по делото е доказано, че: в периода от 29.05.2024 г. до 13.08.2024 г. ищецът е започнал систематично да създава трудности в 1 ежедневната работа и умишлено е разстройвал екипа на медията през този период; същият си е позволил да разпространява множество неверни твърдения срещу работодателя, които са потвърдени от самия него писмено в електронно съобщение до работодателя от 24.07.2024 г.; на 11.07.2024 г. ищецът е подал умишлено електронно съобщение до множество служебни пощенски кутии, използвани от служители в медията, засягайки умишлено и с подигравателен тон доброто име на работодателя; че същият умишлено е влязъл в конфликт с директорите на медията и с други колеги, като след 24 май е създал „токсична обстановка”, като е твърдял, че ръководството на телевизията не си разбира от работата, и е настройвал служители срещу ръководството на телевизията; че в период от една година преди заповедите за откриване на дисциплинарни производства ищецът е включвал „продуктово позициониране” в полза на трети лица, без това да е съгласувано предварително с работодателя; че ищецът е използвал предавания, собственост на ответното дружество, като ги е излъчвал в негови собствени канали в интернет платформи и в социалните мрежи, като при това използване не фигурирало логото на дружеството, а е поставено такова на ищеца, без да е искано разрешение или предварително съгласуване от работодателя за ползване на предаванията за лични цели.

Въззивникът излага възражение, че неправилно първоинстанционният съд е преценил, че срокът за налагане на наказание за нарушение „качване на епизоди от предаването….” е бил изтекъл. Сочи, че такова нарушение не се претендира и за него ищецът не е наказан с процесната заповед за уволнение. Навежда довод, че този мотив противоречи на описаните от съда три групи нарушения на трудовата дисциплина и приетите от него като безспорни обстоятелства /че ищецът е качвал предаванията в свои лични профили, в които е имало продуктово позициониране и ищецът не е отчитал приходи от тази дейност в полза на ответното дружество/, като съдът е извратил и игнорирал фактическата обстановка, за да постанови неправилен съдебен акт. Изтъква се, че в противовес с твърденията на ищеца в исковата молба, че не съществували договори за реклама и нямало постъпили плащания за ищеца от такава реклама, в процеса се доказало, че ищецът е инициирал и организирал „спонсорство” от страна на трети лица в своя лична полза, което обстоятелство било прието за доказано от съда. От неоспорените писмени доказателства категорично били опровергани твърденията на ищеца, че работодателят не поемал разходите му за командировка и той сам финансирал пътуванията и заснемането на предаванията. В тази връзка въззивникът навежда довод, че показанията на св. М. не следвало да се кредитират от съда, тъй като същите били опровергани от приетите писмени доказателства и от показанията на св. К.. В жалбата се излагат съображения за същността на „спонсорството” като договор и разликата му с дарението. Излага се довод, че ключовият въпрос в процеса е останал неразбран от съда, тъй като в контекста на установената фактическа обстановка законното нареждане на работодателя до служителя да представи надлежно отчети - договори, платежни нареждания и въобще всяка налична при ищеца информация, е напълно обосновано и съответства на логиката на трудовия процес. Отказът на служителя да изпълни тези нареждания представлявал много тежко нарушение на трудовата дисциплина. Още повече, че в конкретната ситуация работодателят бил 2 констатирал данни за умишлено отклоняване на средства от страна на служителя от дружеството в собствена изгода, увреждайки по този начин работодателя. Това от друга страна водело до излагане на медията от служителя на риск от санкциониране за незаконосъобразно продуктово позициониране, без да има възможност да се защити поради липса на яснота относно уговорките на служителя, извършени без каквото и да е съгласуване с работодателя. Въззивникът счита, че с оглед доказателствата по делото обоснована била издадената заповед на изпълнителния директор за представяне от ищеца на всички договори за рекламите, излъчени в предаването „Ела в…”, и да отчете в счетоводството всички получени приходи от реклама в това предаване, но ищецът не е изпълнил тази заповед и не е предоставил каквито и да било обяснения за действията си и за т.нар. „спонсорство”. Счита, че не самото „продуктово позициониране”, а неизпълнението на законни нареждания на работодателя съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че констатираните от работодателя обстоятелства, че в периода септември 2023 г. до юли 2024 г. ищецът е използвал за лични цели и без съгласието на работодателя в своя „Youtube” канал и в свои лични профили в социалните мрежи предавания „Ела в…”, излъчени от „Телевизия Европа” АД, премахвайки логото на медията, но запазвайки всички реклами и продуктови позиционирания в предаванията, увеличават тежестта на нарушението. Налице било неизпълнение на задължението на служителя по чл. 126, т. 7 от КТ да изпълнява законните нареждания на работодателя, намерили израз в заповедта от 05.08.2024 г., което представлявало нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 7 т КТ, за което на ищеца било наложено наказание с процесната заповед. В тази връзка въззивникът счита изложените в решението на първоинстанционния съд мотиви за някакво друго нарушение, освен посоченото в заповедта – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, пряко свързани с изпълнението на задълженията по трудовия договор, са неотносими към спора. Въззивникът поддържа, че са доказани и другите две нарушения на трудовата дисциплина, посочени в заповедта от 13.08.2024 г. Доказано било, че след получаване на законните нареждания на работодателя, ищецът не само не ги е изпълнил, но е създавал систематично трудности в ежедневната работа и умишлено е разстройвал екипа на медията през периода до 13.08.2024 г., като е разпространявал сред колегите си множество неверни твърдения срещу работодателя си. Това се потвърждавало от отправеното от ищеца до работодателя електронно съобщение от 24.07.2024 г. Сочи се, че това електронно съобщение незаконосъобразно не било прието от съда с мотива, че е преклудирано, което според въззивника е грубо нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като същото било представено за опровергаване на показанията на св. М.. Изтъква, че съдът е следвало да прецени дали твърденията на ищеца, разпространявани систематично от същия в продължение на месеци сред колегите, квалифицирани от свидетеля К. като „токсична обстановка за работа”, могат да бъдат квалифицирани като нарушения на чл. 187, ал.1, т. 8 от КТ и чл. 190, ал.1, т. 3 от КТ, но съдът е изложил повърхностни мотиви за това, които в по-голямата си част били неотносими към правилното прилагане на закона. Въззивникът счита, че поведението на ищеца, изразяващо се в разпространяване на неверни твърдения и разгласяване на невярна информация за работодателя, като е наричал многократно и на 3 всеослушание дружеството и неговите директори с обидни думи, същият е уронил престижа и доброто име и е злоупотребил с доверието на работодателя, което обосновава фактическия състав на чл. 187, ал.1, т. 8 от КТ. Счита, че са налице системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал.1, т. 3 от КТ. Жалбопдателят излага довод, че е упражнил законно правото си на налагане на дисциплинарното наказание - същото било наложено в срока по чл. 194 от КТ; че е поискал от ищеца писмени обяснения в съответствие с изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ; че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана и издадена при спазване на изискванията на чл.

195, ал. 1 от КТ, както и че наложеното дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл. 189, ал.1 от КТ. Излага възражение срещу извода на районния съд, че извършеното от ищеца нарушение не съответства на тежестта на наложеното наказание. Изтъква в тази връзка, че извършените от ищеца нарушения по чл. 187, ал.1, т. 7 и т. 8 от КТ представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като засягат същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят дължи.

Нарушенията били извършени с пряк умисъл, като служителят демонстративно отказвал да изпълни това, което работодателят му изисквал, не признавал вината си, нито изразил готовност да се поправи. Допуснатите от служителя дисциплинарни нарушения били достатъчно тежки според критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ, за да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С оглед на така изложените съображения въззивникът счита, че искът по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ следва да се отхвърли, респективно следва да се отхвърлят и акцесорните искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и т. 3 от КТ.

С писмения си отговор въззивамият Ж. К. оспорва жалбата. Излага съображения за обоснованост и правилност на изводите на районния съд и несъстоятелност на въведените в жалбата твърдения и възражения. Въззиваемият изтъква, че не е отричал, че е използвал създадените предавания „Ела в …” по време на трудовото правоотношение, както и че в същите е имало продуктово позициониране и не е отчитал евентуални приходи от тази дейност в полза на ответника. Оспорва, обаче, това да е нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка сочи, че от свидетелските показания се установява, че не само не е било забранено, но ръководството е поискало от служителите да разпространяват в социалните медии и личните си блогове предавания на телевизията, с цел нейната популяризация. С оглед на това счита за правилно приетото от районния съд, че не е била налице забрана за ищеца в длъжностната характеристика или в друг вътрешен акт, а и логото на телевизията не е присъствало излъченото от ищеца в неговите собствени канали, интернет платформи и социални мрежи, като логото не телевизията се появявало само когато предаванията се излъчват в ефир. Изтъква, че не е реализирал приходи от предаванията, които да бъдат отчитани. Сочи, че противно на твърденията на въззивника, негова е била доказателствената тежест за установяване наличието на договори за спонсорство, но твърдения за съществуването на такива договори няма изложени в първоинстанционното производство, поради което навеждането на нови факти във въззивното производство е недопустимо. Изтъква също, че не може да представи договори, тъй като такива не съществуват, както и платежни нареждания. Навежда възражение, че с 4 въззивната жалба за пръв път се излага твърдение за „отклоняване на средства” от страна на ищеца. Сочи, че не са налице придобити средства, които да бъдат отклонени, както и не са взети от ищеца обяснения за отклонение на средства и не е наложено дисциплинарно наказание за отклонени средства. Навежда се и довод, че твърдението на въззивника, че медията е била изложена от служителя на риск от санкциониране от незаконосъобразно продуктово позициониране, не е свързано с предмета на делото, тъй като подобен факт не присъства в искането за даване на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.