Решение № 588 от 25.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330205623 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2300334 от 28.08.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на „КДТ-2020“ ЕООД, ЕИК 206310602, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя Т.Г.К., в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 1500лв. за извършено административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, дружеството жалбоподател „КДТ-2020“ ЕООД оспорва наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, редовно призована, изпраща процесуален представител – юрисконсулт С., която оспорва жалбата и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки аргументи в тази насока. Претендира разноските за осъществена юрисконсултска защита.

1

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „КДТ-2020“ ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК 206310602 за това, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 27.04.2023г., около 14:50 часа в обект „Роял гардън“ – СМР „Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи“, намиращ се в УПИ I-514.279, в кв.8 по плана на ж.к. „Отдих и култура“, гр.Пловдив, не е уредил отношенията си при предоставяне на работна сила със З. А. Б. с ЕГН ********** като трудови правоотношения, като не е сключил писмен трудов договор с лицето.

По време на проверката З. А. Б. първоначално отказва да попълни предявената му декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, и напуска обекта, но след оказано съдействие от страна на служители на МВР, самостоятелно попълва и подписва същата, като декларира елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно: че работи от „2-3 дни“, на длъжност „опч работник“, работно време „8ч до 4ч“, почивни дни „събота и неделя“, трудово възнаграждение „40 лв. на ден“, както и че е получил копие на хартиен носител на заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

Нарушението е извършено на 27.04.2023г. в гр.Пловдив, когато лицето З. А. Б. е заварен да работи /изгражда вътрешна зидария/ в обекта на контрол „Роял гардън“ – СМР „Комплекс от многофамилни жилищни сгради с подземни гаражи и търговски площи“, намиращ се в УПИ I-514.279, в кв.8 по плана на ж.к. „Отдих и култура“, гр.Пловдив, с работни дрехи, нефирмени.

Нарушението е констатирано на 05.05.2023г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, ул.“Екзарх Йосиф“ № 15А, когато за З. А. Б. не се представя сключен трудов договор в писмена форма. Същото е видно и от направената справка в ИС на ИАГИТ, регистър на трудови договори, където не са установени данни за сключен трудов договор между страните. По време на проверката по документи, 2 управителят на дружеството декларира, че грубия строеж се извършва единствено от „КДТ-2020“ ЕООД, за което е съставен констативен протокол.

С това „КДТ-2020“ ЕООД е нарушило чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 132300334 от 30.05.2023 г., съставен от Л. И. Т. – инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с идентично фактическо описание и правна квалификация на деянието.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като кредитира изцяло свидетелските показания на актосъставителя Л. И. Т. и св.З. А. Б., и частично показанията на св. Д.С.К..

Съдът цени с доверие и приобщените по делото писмени доказателства, като особено внимание следва да се обърне на т.11 от декларацията по чл.402 от КТ, за която съдът констатира противоречие със събраните доказателства.

Съдът възприема изцяло показанията на св. Т. относно изложените от нея факти и обстоятелства, намирайки ги за логични, последователни, незаинтересовани, израз на пряко възприетите от нея факти и обстоятелства при извършената с нейно участие проверка на място на обекта и по представените документи, които възпроизведени фактически данни съответстват изцяло и се подкрепят от съдържанието на надлежно приобщените по делото писмени доказателства. Ето защо този съдебен състав ги възприема като надежден достоверен източник на доказателства за тези обстоятелства.

При преценката за достоверност на разпитаната по инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя св.Д. К., съдът взе предвид, че същата е съпруга на управителя на дружеството жалбоподател, което принципно налага по-внимателен прочит на нейните показания. При съпоставка с останалия доказателствен материал, съдът формира извод, че същите не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН и в НП, включително не водят до промяна във фактическата обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи, като не кредитира с доверие онази част от показанията на св.К., в която същата твърди, че няма назначено в дружество лице с името З. Б., както и че проверения обект бил със свободен достъп, последното неподкрепено от 3 доказателствената съвкупност и в явно противоречие с показанията на св.Б..

Съдът не намира основание да не кредитира показанията на св.З. А. Б., като частта, в която свидетелят излага обстоятелствата по осъществяваната от него земеделска дейност, няма доказателствена стойност, тъй като не носи информация за предмета на доказване.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушението по 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, за което е ангажирана неговата отговорност. Нарушените разпоредби изискават отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения, чрез сключен с работника трудов договор в писмена форма, като предвидената в чл. 62, ал. 1 от КТ писмена форма на трудовия договор е форма за действителност.

В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, която в съдебно заседание изрично потвърди отразеното от нея в АУАН. Именно св.Т. лично и непосредствено е възприела престиране на работна сила от страна на св.Б., който на мястото на проверения обект е осъществявал дейност по изграждане на вътрешна зидария, облечен в работни дрехи, нефирмени, предоставяйки работната си сила като общ работник с определено работно време /от 08:00ч до 16:00 ч/, с два почивни дни /събота и неделя/, при уговорено трудово възнаграждение по 40 лева на ден. Така описаните в саморъчно попълнената от него декларация по чл.402 от КТ условия на труд, естеството и организацията на възложената му работа, както и фактически извършваната от него дейност в обекта на 27.04.2023 г., недвусмислено показват, че св.Б. е престирала жив труд при съществуване на горните типични за трудовото правоотношение елементи, подчинявайки се въведен от работодателя режим на работа. Действително в декларацията същият е посочил утвърдително „да“ в насока, че е получил екземпляр от сключен писмен трудов договор, което категорично се опровергава, както от събраните по делото писмени доказателства /в частност от извлечение от информационната система на ИА „ГИТ“/ и кредитираните с 4 доверие от съда свидетелски показания на актосъставителя, така и от показанията на самия св.Б. в непосредствения му разпит пред съда, в който сочи, че „….Като започнах работа на обекта не са ми давали да подписвам трудов договор. Аз всъщност не съм подписвал трудов договор….“. В този смисъл вписаното от работника в тази графа на декларацията не отговаря на обективната действителност и не може да обори извършването на нарушението. В тази връзка презумптивна доказателствена сила на АУАН по чл.416, ал.1 от КТ не бе разколебана.

Съдът намира за категорично доказано обстоятелството, че в случая дружеството жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и е годен субект на вмененото нарушение. Разпоредбата сочи за "Работодател" всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Цитираната законова норма отнесена към установената по делото фактология и събраната доказателствена съвкупност, формират у съда извод за наемане от страна на жалбоподателя на св.Б. като работник, който да извършва дейността зидария. Самият работник в показанията си потвърждава, че е започнал работа на обекта, който обект се явява мястото, на което е бил намерен от проверяващия екип да изгражда вътрешна зидария. Именно дейността по грубия строеж и зидарията е била осъществявана на мястото на проверката от дружеството жалбоподател и това е било потвърдено пред контролния орган от самия управител на дружеството. Ако действително не санкционираното дружество, а друго дружество със същия управител е извършвал тази дейност на строителната площадка, се поставя въпроса, защо тогава управителят на дружеството жалбоподател не е възразил в тази насока, когато е подписвал констатациите от прегледа на фирмената документация именно на „КДТ-2020“ ЕООД, където са направени констатации за липса на сключен писмен договор между жалбоподателя и работника З.А.Б.. По същият начин е подходил и при съставяне на АУАН срещу „КДТ-2020“ ЕООД, в която процедура е взел лично участие представляващия 5 дружеството и след предявяване на акта, го е подписал, без да отрази никакви възражения, включително и в насока неправилно определен субект на административнонаказателна отговорност.

При изграждане на защитната си позиция, жалбоподателят неуспешно опитва чрез разпита на св.К. да обори обвинителната теза в тази насока, чийто показания в отделни части са в явно противоречие с доказателствената съвкупност по делото и на които съдът не се доверява. Твърдението й, че св.Б. не бил работник на нито едно от дружествата на съпруга й, явяващ се управител и на дружеството жалбоподател, не се възприема от съда като достоверно, доколкото от показанията на св.К. се установява, че не посещавала системно проверения обект и не познавала всички лица, които имали задачи на него, макар да подпомагала административната дейност на управляваните от съпруга й дружества и съхранявала трудовите досиета. И в този смисъл е напълно възможно същата да не е била запозната с наемането на въпросния работник за изграждане на вътрешната зидария, още повече, че от попълнената от св.Б. декларация по чл.402 от КТ е видно, че същият започнал работа от 2-3 дни на обекта, а няма данни, нито св.К. твърди, че по същото време да е посещавала строителния обект. Дали е имало свободен достъп до обекта, както твърди св.К., което е в противоречие на изложеното от св.Б., е без значение. Провереният обект представлява строителна площадка, на която не всеки който има свободен достъп, може да престира труд, да ползва работни инструменти и материали и да изгражда вътрешна зидария, ако това не е станало със знанието и разрешението на лицето, отговорно за изпълнението на упражняваната дейност. А в случая, както безспорно се доказа, работникът Б. е изграждал вътрешна зидария, която дейност се е осъществявала от жалбоподателя. Дали е бил нает лично от управителя на дружеството или от друго упълномощено лице е въпрос на вътрешна организация, като без значение за съставомерността на деянието е и дали въпросния работник и управителя са се познавали.

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6eb84df9-f05a-498c-be3b-04708a8ff78c