Протокол № 416 от 11.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 416 гр. Пазарджик, 10.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина

Съдебни

КАТЮША Т. ПРОДАНОВА заседатели: МАРИЯ АНГ. ПЪПАНОВА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова и прокурора Т. Т. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело от общ характер № 20225200200317 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

Подсъдимият М. А. Й. - редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. В. П. – редовно упълномощен.

Частният обвинител И. Г. Т. не се явява, редовно уведомен от предходното съдебно заседание. За него се явява повереникът адв. Б.Б. – редовно упълномощен.

Не се явява частният обвинител Й. Г. Н. – редовно уведомена чрез повереника си. За нея се явява повереникът адв. Б.Б. – редовно упълномощен.

Явява се прокурор Г..

Явява се свидетелят П. П. П. - редовно призован, се явява лично.

Вещото лице В. И. М. – не се явява, редовно призован.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:

П. П. П. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 119-122 от НПК и отговорността по чл. 290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля П..

СВИД. П.: Спомня си много добре, че беше някъде около 6 часа сутринта. Не знам точно, но още беше тъмно – това беше или февруари, или март месец. При всички случаи беше преди 7 часа. В момента, в който излязох от дефилето и стъпих на пътя В. - П., гумите ми завъртяха, веднага поднесох, отнех газта и започнах да карам полека докато стигна надлеза на З. - дотам все беше заледено. Надлезът на З. го изкачих с голям зор. Започнаха да въртят гумите и едва-едва се покачих и излязох от надлеза. Трябва да набереш скорост бавно, иначе не става. В момента, в който излязох от надлеза и стъпих на Пазарджишкия път, пътят за Септември или по-точно К. – П., там всичко беше опесъчено. Усетих, че колата е стабилна.

Веднага се обадих на 112 за състоянието на пътя, тъй като знам, че някои карат много бързо и просто, като че ли пророкувах, че ще стане нещо.

Този път го минавам, ако не всеки ден, то поне през ден. Никога друг път не е бил в такова състояние надлеза. Обикновено е добре поддържан. Просто се учудих, че не е опесъчен.

Не мога да твърдя за точния месец, защото не го помня, Д. отдавна беше. Имаше мъгла. На мен ми се струва, че цялата поледица беше от мъглата. Не беше толкова гъста мъглата, но си имаше Д. мъгла. Беше като едно слабо ръмене такова, защото пусках чистачките чат-пат да изчистя отпред и мъглата просто се набиваше на стъклото. През целия път, откакто тръгнах от В., включително и на надлеза, имаше мъгла. Движих се с около 4050 км/ч. максимум. По-скоро с до 45 км/ч. При бавно каране нямаше проблем.

Това е хубав, прав път – обикновено ограничението е 80 км/ч. Усетих заледяването на надлеза в такъв смисъл, че колата ми започна да буксува. С едно придърпване се изкачваше и се движеше колата. Колата ми е тон и половина празна. Беше празна тогава. Мисля, че колата ми е точно 1650 кг ми 2 празна, ако не бъркам.

АДВ. П.: Моля да се прочетат показанията на свидетеля предвид несъответствията по отношение на мъглата и скоростта.

ПРОКУРОР: Доколкото е изминало много време и свидетелят добросъвестно каза, че не си спомня и има разминаване, моля да се прочета показанията му.

АДВ. Б.: Присъединявам се към искането.

Съдът разяснява на подсъдимия, че показанията могат да бъдат прочетени с негово съгласие, и че след прочитането им могат да бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

ПОДС. Й.: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетеля.

Разбирам, че могат да се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и доколкото отчита факта, че свидетелят заявява факта, че не си спомня времето на възпроизвежданото от него събитие, и заявява различно обстоятелство досежно мъглата

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА показанията на П. П., дадени на 23.12.2018 г. на лист 745, том 6 от досъдебното производство,.

СВИД. П.: Поддържам всичко. Датата не я помня. Помня, че имаше мъгла и лед.

В залата се явява вещото лице В. М. със снета по делото самоличност.

Свидетелят П. се освободи от залата със съгласието на страните.

ПРОЧЕТОХА СЕ заключенията на двете автотехнически експертизи, изготвени в досъдебното производство от експерта М..

На вещото лице се напомни отговорността по чл. 291 от НК.

В. Л. М.: Поддържам заключенията. Присъствах на една част от предходното съдебно заседание и съм се запознал с целия протокол от него.

АДВ. П. (въпрос): На база данните по делото и гласните доказателства по отношение но атмосферните условия приемате, че температурата е около нулата, но по справка от НИМХ тя е под нулата, 2 градуса под нулата. Защо е 3 налице това разминаване?

В. Л. М.: Свидетелят П. съм цитирал, който е казал, че е под 0 градуса, минус 2. Съгласен съм, че е под нулата. Минус 2 градуса е около 0 градуса, както съм приел. Трябвало е да кажа „под нулата“ – температурата е била под нулата.

АДВ. П. (въпрос): Голяма част от свидетелите, които са били преди и непосредствено след това на място, твърдят, че е имало гъста мъгла към момента на произшествието с видимост 10, най-много 15 метра. В експертизата Вие възприемате 50 метра. Примерно свид. Г., Г. А. и днес П. заявиха, че е гъста мъглата. Защо Вие приемате по-голяма видимост?

В. Л. М.: Първо аз лично бих се дистанцирал от качеството на определението „гъста, лека, полупрозрачна, непробивна“. По-добре беше да се определя в метри видимостта, ако имаме свидетелства, някой да каже, но това също е субективно възприятие от самите свидетели. Много добре чух, че един от свидетелите каза, че се вижда до разС.ие 2 черти от прекъснатата осева линия. Това е от порядъка на 10 до 15 метра максимум, защото той вижда две черти, а третата може би в началото не я вижда, т.е. има едно празно пространство и не я е забелязал. В крайна сметка това е въпрос на възприятие, но аз искам да обърна внимание на едно друго нещо. Той вижда светеща черта на пътя, но да видиш човек или светлини, е различно – има огромна разлика. Тази боя е отразителна и се полага бяло на черно, каквото и да е качеството й, тя е бяла боя на черен път и винаги личи. В случая става въпрос за бели черти, а не за тъмни и получерни. Светлините се виждат много пъти по-далеч, отколкото са тези бели черти на пътя - те са директна светлина.

Третото ми съображение - пак в свидетелските показания го намирам – има и такива свидетели, които казват, че в мъглата се е виждало на около 50тина метра – може би са имали предвид светлините и аз това също съм имал предвид. В този процес не е съществено, дали е прегазено някое паднало животно или нещо друго. Този процес е за сблъсък между автомобили, като е блъснат автомобил, чиито светлини са светели. Тук не говорим за блъснат човек или животно, което няма никакви светлоотразителни елементи. Тогава по отношение на делото имах това предвид. Има много свидетелски показания, че са видели светлините и благодарение на тях са взели мерки и са 4 успели да спрат. Достатъчно рано се виждат. Свидетелят И. Д. И. твърди: „Аз видях светлините и намалих и успях да спра, но в последния момент видях човека. Всички участващи автомобили в двата сблъсъка са били със светещи светлини.

Най-малко от 50 метра при изкачване на надлеза при З. са се виждали светлините на спрелите автомобили, или конкретно на този на А..

Пожарикарят И., който пътува за В. и той казва: „Видях светлините“ и трудно е спрял, но е спрял. И той е спрял в лявата лента. Вярно е, че аз в експертизата съм определил видимост от 100 метра дори, но не мога да съм категоричен за конкретната цифра на разстоянието на тази видимост. Тя е без значение в случая, защото Вие чухте предния път, дори и пожарникарят Ви каза, че е видял светлините и е успял да спре, т.е. от момента на възприятието си и съобразно скоростта си, е имал възможност да спре и да не се блъсне, и е спрял.

АДВ. П. (реплика): Спрял е в последния момент.

В. Л. М.: Да, и са се разправяли малко, защото човекът му е направил забележка: „Ти не ме ли видя?“

АДВ. П. (въпрос): При изготвянето на експертизата, поискахте ли да се запознаете с конструктивните чертежи на този надлез и да установите колко е наклона?

В. Л. М.: Не съм искал конструктивните чертеж на надлеза, но съм бил на място. Съобразил съм наклона.

АДВ. П. (въпрос): С какви уреди измерихте 2 % наклон?

В. Л. М.: Наклонът съм измерил с един единствен уред, с който се мери в нашата практика, а и всички го знаят. Взимате един дълъг метър, но да има нивелир, за да го хоризонтирате. Наклонът се измери с един, бих го нарекъл зидарски метър, който има нивелирна ампула. Как се прави? Слага се на високия край метърът и ампулата следва да е хоризонтална, след което се мерят от високия край сантиметрите до пътя. Ако измерите 2 см повдигнато над пътя, това означава, че процентът на наклона е 2 %, като метърът е дълъг 1 метър.

АДВ. П. (реплика): Нали разбирате, че това, което казахте пред съда, е 5 несериозно и не отговаря на елементарни технически способи. Има цяла наука геодезия с феодолите, с мерни единици, особено, когато говорим за път.

А тук сега с нивелири, с отвеси да мерите път по такова важно дело, е несериозно. Наклонът е над 2 % и за това има чертежи. Просто трябва да се видят.