Решение № 282 от 20.10.2022, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Нови пазар, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20223620100306 по описа за 2022 година

Предявена е искова молба със субективно съединени искове с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК от ищците В. Г. Х. и Д. Г. Я., двете от гр. Ш., представлявани от адв. Б.

И. от *АК, като първата ищца представлявана и от съпруга си С. Ж. Х., против ответната страна Община Н., представлявана от *** Е.В.Р., с процесуален представител по делото от *** Н.К..

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици по наследство на недвижим имот, представляващ празно дворно място 2560 кв.м., намиращо се в село В., общ. Н., ул. ***, за което по плана на същото село е отреден парцел *** от кв.**, УПИ *** от 2600 кв.м., при граници – ***,***,*** ***. Наследодателят им Г.П.Г., който починал на *** г. се снабдил приживе с нотариален акт за имота по давностно владение. Преди това той и съпругата му Я.Д. Г. владяли имота повече от 50 години, без някой да смущава това владение. След смъртта на Г. първата ищца и съпругът й започнали да стопанисват имота. Те предоставяли имота под наем на лица от селото, които им заплащали наем в натура. Когато починала и Я.

Г., ищците поискали да се снабдят със скица на имота. Тогава узнали, че имотът е актуван като частна общинска собственост с акт за частна общинска собственост №** от *** г. С писмо изх. №*** от *** г. Община Н. информирала ищците по повод тяхно искане, че имотът е частна общинска собственост и спрямо такива имоти действа законова забрана за придобиване по давност. Едновременно с това ищците получавали съобщения за дължими данъци за имота и заплащали такива. Макар и сега ищците да владеели имота, което владение не било прекъсвано никога и от никой, те не можели да се разпореждат с него.

Това породило правния им интерес да предявят настоящите искове срещу ответната община, като молят, след като съдът се убеди в основателността и доказаността на твърденията им, 1 да постанови решение, с което да признае за установено спрямо Община Н., че те са собственици на процесния имот.

Съдебните книжа са връчени на ответната община. Писмен отговор е депозиран и в него се заявява, че за процесния имот бил съставен акт за държавна собственост №*** г. на основание неспазени изисквания на Укази №*** г. и №*** г.. В тези укази се уреждала възможността гражданите, закупили общински дворни места на търг, да ги заплатят в определени срокове и да се снабдят с нотариални актове. На незаплатилите цената се признавало само правото на строеж в тези места, ако са застроени. На основание тези два Указа, в случай на незаплащане в срок, тези места се смятали за държавни, считано от *** г.

Затова и в конкретния случай бил съставен Акт №*** г. за процесния имот, като за владелец на имота в акта бил вписан Т. Г. Г., който построил жилищна сграда върху имота. Със заповед №*** от *** г. на Областен управител имотът бил отписан от актовата книга за държавна собственост и преминал в собственост на общината по силата на пар. 42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост. За него бил съставен акт за общинска собственост №**/*** г., вписан в Служба по вписвания с вх. Р ег. №** от *** г., акт №**, том *, дело **. В разписния лист било вписано името на Г.П., без отбелязване на негов акт за собственост или друго основание за придобиване, освен АДС №***. В заключение ответната страна твърди, че имотът е бил държавна собственост, преминала в общинска такава, без някога да е бил частна собственост, поради което нямало как да е придобит по давност към 1988 г., както и към датата на подаване на иска, предвид законовата забрана за придобиване по давност на държавна и общинска собственост. Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на спора между страните е следният недвижим имот, намиращ се в село В., общ. Н., на ул. ***, представляващ празно дворно място от 2600 кв.м., за което по плана на същото село е отреден парцел *** от кв.**, УПИ ***, с включено собствено място от 2560 кв.м., при граници – ***, ***, ***, *** и ***. Относно този имот по делото се установяват следните факти: С нотариален акт №**, том **, дело №*** г. на НпРС /представен в заверено копие/ Г.П.Г. от гр. Ш. е бил признат за собственик на процесния имот по давностно владение. Г.П.Г. е баща на ищците В. Г. Х. и Д. Г. Я.. Същият е починал на *** г. и след смъртта му негови наследници са съпругата му Я.Д. Г. и ищците. Я. Г. е починала на *** г. и нейни наследници са ищците. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото удостоверения за наследници №*** и №***, двете изд. на *** г. от Община – Ш..

От свидетелските показания по делото се доказва, че процесния имот бил даден на Г.П.Г. и Я.Д. Г., когато двамата сключили брак, от бащата на Я. Г., за да си построят там къща.

Съпрузите Г.и владяли имота постоянно, снабдили се с нотариален акт за него, заплащали всички данъци за имота. След смъртта на Г.П.Г. неговите наследници предоставяли имота на свои роднини за обработване и ползване. Към момента имотът продължавал да се владее 2 от ищците, без владението на наследодателите им, както и тяхното, да е било прекъсвано, или обезпокоявано.

От представения от ответната страна в заверено копие Акт за държавна собственост №*** от *** г., се установява, че на същата дата процесният имот е бил актуван като държавен, като посоченото в акта основание за това е „на основание указите 547 и 141 – неизплатени в определените срокове. Считат се за държавни от *** г.“ Актувано е само дворното място и е вписано, че „Сега се владее от Т. Г. Г., който е построил жилищна сграда върху местото.“ През 2011 г., на основание пар.42 от ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост имотът е актуван като общински. Това е извършено с Акт за общинска собственост №** от *** г. Към 1956 г. имотът е представлявал дворно място от 2100 кв.м. в кв.64, пар.430 по плана на с. В.. Представено е по делото удостоверение изх. №*** от *** г., от което е видно, че УПИ *** от кв.42 по плана на с. В., описан в Акта за общинска собственост от 2011 г., е идентичен с УПИ *** от кв.64 по стария план на селото, описан в Акта за държавна собственост от 1956 г. Представено е и заверено копие на страница от разписния лист към по-новия план на селото, където е видно, че УПИ *** от кв.42 е записан като собственост на Г.П.Г..

Горепосочените факти съдът приема за доказани с категоричност от представените по делото писмени доказателства, изброени също по горе, а относно факта на владението на имота – от посочените пред съда гласни доказателства – показанията на свидетелите М.М.М. и Г.В.М., на които съдът счита, че следва да даде вяра, а и фактът на владение не е спорен между страните. По делото като свидетел е изслушан и С. Ж. Х. – съпруг на ищцата В. П., но съдът не може да съобрази показанията му в случая, тъй като той е приет от съда за пълномощник на съпругата си, поради което и не следва показанията му да се съобразяват, в съответствие с разпоредбата на чл.166, ал.3 от ГПК.

На базата на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Фактът, че процесният имот през 1956 г. е бил актуван като държавен означава, че този имот е бил предоставен на частно лице с възможност да бъде купен. Посоченият в акта за държавна собственост Указ 547 представлява Указ №*** г. за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността, с който се признава, че тези лица, които са снабдени с нотариални актове и своевременно са изплатили купените имоти, са редовни собственици на същите. С последващия Указ № 141/1954 г. за изменение на първия указ за узаконяването на правото на собственост, са били давани срокове за изплащане на купените имоти и е било разпоредено изпълнителните комитети на местните народни съвети да снабдят издължилите се с нотариални актове. След това с Указ № 142 за неизплатилите цените на имотите и неснабдили се с нотариален акт за тях лица е постановено, че им се признава само правото на собственост върху постройките. В настоящия случай очевидно лицето, на което процесният имот е бил предоставен, не го е изплатило /предвид липса на доказателства за противното/, поради което имотът е придобил статут на държавен. С разпоредбата на чл.86 от Закона за собствеността е въведена забрана да се придобие по давност имот, който е държавна собственост. В редакцията на 3 разпоредбата от 1951 г. правилото гласи: „Не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.“ В редакцията от 1990 г. разпоредбата гласи, че „Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост“, а в редакцията от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.– „Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.“ Следователно към момента, в който праводателите на ищците са установили владение върху имота – през 70-те и 80-те години на миналия век, е действала забраната да бъде придобит по давност държавен имот. След 1996 г., обаче, когато отпада забраната да се придобие по давност имот частна държавна или общинска собственост, а остава забраната само за публична такава, то за праводателите на ищците не е имало пречка да придобият имота по давност. В пар.1 от ЗД на ЗС в сила от 01.06.2006 г. е постановено, че се спира за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., давността за придобиване на държавни и общински имоти. След това с последващи изменения на въпросния параграф е постановявано спиране на давността, като с последната редакция на разпоредбата е въведено правило, че давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. Тази разпоредба, обаче – на параграф 1 от ЗД на ЗС, е обявена за противоконституционна с Решение №3 от 24.02.2022 г. по к. дело №16/2021 г. на КС на РБ, като противоречаща на чл.17, ал.1 и чл.4 от Конституцията.

Предвид това въпросната разпоредба не следва да се прилага. Следователно, доколкото от 1996 г. праводателите на двете ищци – техните родители са владяли процесния имот, а след смъртта на праводателя Г.П.Г. владението са продължили наследниците му –съпругата му и двете ищци, то следва да се приеме за установено, че ищците са собственици по давност и наследство на процесния имот.

Предвид горното съдът сита, че исковата молба е основателна и доказана и намира, че като такава молбата следва да се уважи. Двете ищци следва да бъдат признати за собственици на процесния имот по давност и наследство по отношение на ответната страна.

При този изход на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 410 лв., от които 300 лв. – адвокатско възнаграждение, 100 лв. – държавна такса и 10 лв. – такса вписване на искова молба.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Н., с ЕИК 000931568, с адрес с. Н., обл. Ш., ул. „23-ти Септември“, №5, представлявана от *** Е.В.Р., че В. Г. Х. , с ЕГН ********** от гр. Ш., ул ***, ап.1 и Д. Г. Я. , с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, СА СОБСТВЕНИЦИ по наследство и давност на следния недвижим имот, намиращ се в село В., общ. Н., на ул. ***, представляващ празно дворно място от 2600 кв.м., за което по плана на същото село е отреден парцел *** от кв.**, УПИ ***, с включено собствено място от 2560 кв.м., при граници – ***, ***, ***, *** и ***.

4

ОСЪЖДА ОБЩИНА Н., с ЕИК 000931568, с адрес с. Н., обл. Ш., ул. „23-ти Септември“, №5, представлявана от *** Е.В.Р. да заплати на В. Г. Х. , с ЕГН ********** от гр. Ш., ул ***, ап.1 и Д. Г. Я. , с ЕГН ********** от гр. Ш., ул. ***, направените по делото разноски от 410 лв. (четиристотин и десет лева).