Решение № 304 от 31.03.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2769/2020
- Вид
- Решение № 304
- Подписан
- 31.03.2021
- Състав
- Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 304 гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иванка Ангелова
Красимир Машев
Златина Рубиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000502769 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2360/21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 11257/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 24 състав, частично е уважен предявеният от К. М. С. срещу ЗД „Бул Инс” АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 18.08.2015 г. - смъртта на внука на ищцата (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв.), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 18.08.2015 г. до окончателното й изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е доказала своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване е установила, че, макар и да не е измежду близките на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие – С. Б. С. (нейно внуче), съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. , е измежду лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък, а именно че е изградила с починалия трайна и дълбока емоционална връзка, като вследствие смъртта търпи продължителни болки и страдания, извън обичайните, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Счел е, че определеното съобразно уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като починалият внук на ищцата чрез своето поведение не е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на вредоносния резултат.
1
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника в частта, в която е уважен осъдителният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 40000 лв., представляваща заместващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внука на ищцата.
Въззивникът поддържа, че определеното обезщетение е силно завишено, противоречащо на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че в конкретния случай бабата на починалия не е измежду кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени при доказана трайна и дълбока емоционална връзка съгласно ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, тъй като не се установява от събраните по делото доказателства правнорелевантният факт на изключителна духовна близост между нея и починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие внук, като това духовно състояние да е било трайно (да е продължило от неговото детство до кончината му) и дълбоко (извън общоприетата близост и привързаност между баба и внук).
Въззиваемата-ищца е подала в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, в който я оспорва, като излага подробни съображения в тази насока - счита за доказано правнорелевантното обстоятелство, че ищцата е гледала починалия й внук от неговото раждане, като е полагала грижа, съответна на майчината.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищцата в частта, в която осъдителният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от 40000 лв. до пълния му предявен размер от 100000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 24 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба и писмения отговор на въззивната жалба правни доводи. Следователно, 2 правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата е от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежава активна материална легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът на причинените й неимуществени вреди, респ. дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
Основателен е правният довод на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като СГС необосновано е достигнал до правния извод, че ищцата, която е баба на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие С. Б. С., е измежду кръга от лица, които притежават субективното право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на решението се подчертава, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. С ППВС № 5/24.ХI.1969 г. е допълнен кръгът на найблизките, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, извън тези, изброени в ППВС № 4/25.V.1961 г., а именно материалноправно легитимирани са и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. Както е изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните органи тълкувателен акт е прието, че макар и бабите/дядовците и внуците, да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат 3 извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родственика (в конкретния случай между внук и баба) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост. В обратната ситуация - когато преживелият родственик е в състояние в един сравнително кратък период от време (когато неблагоприятните емоционални последици за неговата духовна сфера от кончината на негов близък - внук, са преодолими и той би могъл да възстанови не само социалните си общувания, но и радостта от живота, свързана с преодоляване на ежедневни трудности в своята професия, бит и найблизък семеен кръг) да се отдели от естественото състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то изживените болки и страдания при трагичната кончина на негов близък не биха се отличавали с изключително висок интензитет, в какъвто смисъл са дадените тълкувателни разяснения на ВКС.
В конкретния случай, за да възникне активната материална легитимация на ищцата (баба на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване от К.С. (по несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че тя е изградила със своя починал родственик (нейния внук) такава духовна и емоционална връзка, сходна с тази между син и майка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на по-младия родственик да са с по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от време. Такъв житейски конекситет би възникнал, напр. когато отношенията между внук и баба са били сходни с тези, съществуващи между родител и дете - при смърт на родител (биологичен или осиновител), при лишаване от родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на родителя от неговото дете (вкл. когато виновно трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка), продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя да се грижи и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и дядото изцяло заместват родителската грижа и отговорност. Едва в тази житейска ситуация, когато внукът възприема своята баба като изключително близък човек, на когото основно да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този близък родственик би довело до травматични последици в психиката на бабата, които би следвало, с оглед на критериите за справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, да бъдат обезщетени чрез заплащане на заместващо обезщетение - чрез присъждане на конкретна парична сума.
Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6eb7a685-ad14-41c2-a881-9a93479b3ff6