Решение № 1244 от 03.06.2026, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно дело 228/2026
- Вид
- Решение № 1244
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Иван Демиревски
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150А ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 т. 2а · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1244
Кюстендил, 03.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20267110700228 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Д. Й. К. от [населено място], [улица], чрез адв. Т., е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0245-000051/07.11.2025 г. на Началник група, РУ Бобов дол към ОД на МВР [населено място], с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на основание чл. 171 т. 2А, б. А, във вр. с чл. 150А ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения инарушения на материалния закон. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Претендира разноски в производството.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган -Началник на група, РУ Бобов дол към ОД на МВР [населено място], съгласно приложена Заповед от Директора на ОД на МВР [населено място] № 277з – 1937/16.10.2023 г. /лист 9 по делото/. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 2а от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, в конкретния случай са налице. Тя се прилага в следните хипотези: а/ когато собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, без да притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година;
Спирането от движение на такова ППС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като съответното пътно превозно средство, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Поради това и спирането от движение на ППС е временно – до отстраняване на нередовностите довели до прекратяване на регистрацията.
Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение серия GA № 1447262/07.11.2025 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно липса на СУМПС валидно за категорията МПС, което управлява, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № 1447262/07.11.2025 г., като възпроизвежда направените в него констатации.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
При издаването на процесната заповед не е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед. Описаното в АУАН деяние е свързано с непредставяне от нарушителя на валидно СУ на МПС – същото е отнето, което не се оспорва от жалбоподателя. Съобразявайки посочените фактически установявания по административнонаказателната преписка, АНО е изложил в АУАН обстоятелства, като е формулирал обвинение за нарушение по чл. 150А ал. 1 от ЗДвП, а именно за отнето СУМПС на водача. Разпоредбата на чл. 171 т.2а от ЗДвП /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ се отнася до водачи, които не са правоспособни водачи, никога не са притежавали свидетелство за управление и такива, на които същото е отнето по съответния ред. В конкретният случай това е налице –К. е с отнето СУМПС. В този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Правилно АНО е приел, че е налице управление на МПС без съответното свидетелство за управление на същото, тъй като водачът е лишен от това право. Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на този АУАН и възпроизведените в него констатации, то същата се явява законосъобразна.
Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а от ЗДвП - управление от страна на жалбоподателя на МПС без да е правосопособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, поради отнемането му по административен ред, което не се и опровергава от доказателствата по делото. Оспорената заповед следва да се остави в сила, с произтичащите от това правни последици по потвърждаване на наложената принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, както и свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели към същия.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д. Й. К., [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0245-000051/07.11.2025 г. на Началник група, РУ Бобов дол към ОД на МВР [населено място], с която на Д. Й. К. от [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, както и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 броя рег. табели към същия.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�