Определение № 60 от 16.01.2026, Административен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60

Силистра, 16.01.2026 г.

Административният съд - Силистра - II състав, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА като разгледа докладваното от съдията Павлина Георгиева-Железова административно дело № 282/2025 г. на Административен съд - Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на К. П. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Силистра, [улица], ет. 3, ап. 5, подадена чрез адв. С. К. от АК - Варна, против отговор от 22.08.2025 г. на администратор на лични данни „СИТИКЕШ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], № 115 Е, етаж 5.

Преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание, насрочено за 22.01.2025 г. от 10.30 часа, в деловодството на Административен съд – Силистра е постъпила молба от издателя на оспорения административен акт, подадена чрез процесуален представител – юрисконсулт Ц. Б., с която е отправено искане за спиране на настоящото съдебно производство. Посочено е, че с определение № 11385/ 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1643/ 2025 г. по описа на АС – Варна, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, с което се засяга тълкуването на правни норми от правото на Европейския съюз, които са пряко относими към предмета на настоящия спор, поради което цитираното решение има значение за правилното му решаване.

Във връзка с отправеното преюдициално запитване пред Съда на ЕС е образувано дело С-676/25.

След запознаване със съдържанието на отправеното запитване, настоящият състав установи, че Административен съд - Варна е отправил следните въпроси: "1. Разпоредбите на член 8 от ХОПЕС, член 12, параграф 1 и параграф 5, член15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тълкувани във връзка със съображения 58, 60 – 63 от същия регламент и с решения на Съда на ЕС по дела C-487/21 и С-307/22, трябва ли да се разбират в смисъл, че в контекста на приключили отношения между заемодател и заемател по договор за паричен заем, правото на субекта на данните да получи копие от личните данни, които са предмет на обработване под формата на съхранение (архивиране) за срока и целите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, предполага задължение на администратора при всяко искане да предоставя и пълно копие от договора за заем, във връзка с който е дадено съгласието за обработване на данните? 2. Правото на преносимост по чл.20, параграф 1 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че включва и правото на субекта да получи пълно хартиено копие от договорите за заем, при сключването на които е предоставял свои лични данни, при положение че договорите са приключени и събраните/обработени въз основа на тях данни се съхраняват от администратора единствено за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари? 3. Как принципите на прозрачност, минималност и точност по член 5, параграф 1, букви а), в) и г) от ОРЗД, и правата по член 15, параграфи 1 и 3, и по член 20, параграф 1 ОРЗД — на достъп и преносимост на личните данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари — се отнасят към задължението на администратора да предостави на субекта освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, при условие че: 1. същият е сключен след профилиране на субекта чрез алгоритми за машинно обучение и 2. администраторът доказва, че субектът вече разполага с него? 4. В случай че задължението за предоставяне на пълно копие на договора за заем не е абсолютно (не се предполага), данните се обработват само под формата на съхранение (архивиране) за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, и субектът на данни твърди, че без пълното копие на договора не може да разбере контекста и въздействието от обработването, при какви обективни критерии и условия националният съд следва да извърши преценка дали администраторът има задължение да предостави пълно копие на договор за заем? 5. В обхвата на защитата по член 79 от ОРЗД и член 8 от ХОПЕС, преценката на администратора — че договорът за заем има клаузи, които остават извън обхвата на правото по член 15, параграфи 1 и 3, както и че искането е прекомерно и повтарящо се, подлежи ли на съдебен контрол и по какви обективни критерии/условия следва да се осъществи този контрол от националния съд?" Поставените от Административен съд - Варна въпроси имат обуславящо значение за настоящото дело, поради което - на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК - съдът ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по адм.д. № 282/ 2025 г. по описа на Административен съд – Силистра до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение № 11385 / 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643 / 2025 г. по описа на Административен съд - Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

Определението да се връчи на страните по делото.

Съдия: