Решение № 21401 от 24.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21401 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110130585 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Е. Й. срещу ПП „Българска социалистическа партия“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „ръководител отдел“ в отдел „Избори и кампании“ при ответника, както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 4798,80 лева, представляваща обезщетение за незаконното й недопускане до работа през периода от 01.04.2025 г. до 28.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № Б - 895 от 13.04.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ЗУЧР – 027 от 11.11.2024 г., по силата на който ищцата изпълнявала длъжността „ръководител отдел“ в отдел „Избори и кампании“ при ответника. Със Заповед № ЗУЧР – 017 от 01.04.2025 г., връчена на ищцата при условията на отказ на същата дата, трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – „съкращаване на щата“. Оспорва уволнението като незаконосъобразно по следните съображения. На първо място възразява, че в щатното разписание не били извършвани никакви промени, които да водят до съкращаване на щата. Били обединени два отдела – „Избори и кампании“ и „Организационна дейност“, но численият състав бил запазен. В тази връзка нямало утвърдено ново щатно разписание. Сливането и разделянето на тези два отдела се случвало многократно през годините. Второ, не бил извършен подбор в нарушение на чл. 329 КТ. В 1 условията на евентуалност претендира обезщетение незаконното й недопускане до работа през периода от 01.04.2025 г. до 28.05.2025 г. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ПП „Българска социалистическа партия“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез А. З. – председател на НС на БСП. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Твърди, че оспореното уволнение било законосъобразно и извършено след редица вътрешни актове за промяна на структурата и щата на партията. След обединението на двата отдела било взето решение новият отдел да се ръководи от П. В., който притежавал образование и опит, отговарящи на изискванията за длъжността много повече от тези на ищцата. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявените искове и да остави в тежест на ищцата направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата В. Е. Й., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. К.. Процесуалният представител поддържа изцяло исковата молба и допълнителното становище по доклада на съда от 02.09.2025 г., като оспорва депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която развива допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените оспорвания.

В съдебно заседание ответникът ПП „Българска социалистическа партия“, редовно призован, се представлява от юрк. В.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да се съобрази с изложените в отговора на исковата молба съображения относно неоснователността на предявените искове.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че сключили трудов договор № Б - 895 от 13.04.2016 г., изменен с допълнително споразумение № ЗУЧР – 027 от 11.11.2024 г., по силата на който ищцата приела да изпълнявала длъжността „ръководител отдел“ в отдел „Избори и кампании“ при ответника, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2100 лева и 0,6 % от същото – допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа за всяка година трудов стаж.

От представено по делото решение № 5 от 09.03.2025 г. на Националния съвет на Българската социалистическа партия се установява, че във връзка с оптимизиране работата в апарата на НС на БСП отделите „Избори и кампании“ и „Организационна дейност“ административно били обединени. Наименованието на новия отдел било „Организационна дейност, избори и кампании“, като численият състав в него оставал без промяна.

Видно от препис-извлечение от Протокол № 1 от проведено на 13.03.2025 г. заседание на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската социалистическа партия, 2 била приета за сведение информацията за щатното разписание на длъжностите в администрацията и структурите към НС на БСП (т. 1); било възложено да се анализират и оптимизират структурата и щатът на администрацията (т. 2); за ръководител на отдел „Организационна дейност, избори и кампании“ бил утвърден П. В. (т. 3).

Не се спори по делото, че на 01.04.2025 г. на ищцата била връчена при условията на отказ Заповед № ЗУЧР – 017 от 01.04.2025 г. за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата, считано от същата дата, без да бъде спазен срокът на отправеното писмено предизвестие № ЗУЧР-016/31.03.2025 г.

Отказът на служителя да получи заповедта за уволнение бил удостоверен с подписите на двама свидетели – Г. Г. Г. и А. С. В..

Допусната е по искане на ищцата съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено въз основа на приетите по делото доказателства и предоставени от ответника разплащателни фишове. От заключението се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението (м. януари 2025 г.) възлизал на 2339,40 лева. Евентуално дължимото обезщетение за недопускане на работа за процесния период от 01.04.2025 г. до 28.05.2025 г. според вещото лице би било в размер на 4327,89 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения).

3

В настоящия случай уволнението на ищцата е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т.

2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Това основание е безвиновно и в съдебната практика се приема, че е достатъчно в предизвестието за прекратяване на трудовия договор и в заповедта за уволнение същото да е ясно посочено цифрово или текстово. Други мотиви не са необходими (вж. Решение № 255 от 11.02.2015 г. по гр. д. № 194/2014 г., ІV Г.О., ВКС).

В оспорената заповед това изискване е спазено. Причините да се прибегне до съкращаване на щата, неговата обоснованост, правилност, необходимост, колко често се прибягва до това основание и какъв е интересът на работодателя от него са все въпроси от компетентността единствено на работодателя и не подлежат на съдебен контрол. Не е необходимо работодателят да мотивира решението си за съкращаване на щата, а и тези мотиви не влияят на извода за осъществен фактически състав по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (вж. Решение № 479 от 23.01.2013 г. по гр. д. № 82/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Определение № 27 от 13.01.2020 г. по гр. д.

№ 2245/2019 г., ІІІ Г.О., ВКС и цитираната в същото съдебна практика). Липсата на твърдения от страна на ищцата за наличие на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, както и на възражения за допуснати пороци в самата уволнителна заповед обуславят разглеждане на спора по същество.

Съгласно трайно установената съдебна практика „щатът на предприятието“ е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. За да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, е необходимо и достатъчно да има реално съкращаване в щата, което да е налице към момента на уволнението и да е извършено по съответния ред и от орган, който има право да извършва такива промени. За да има действително, а не фиктивно съкращаване в щата, трябва или щатните бройки, предвидени за определена длъжност, да бъдат намалени, съответно изцяло заличени, или да е създадена нова длъжност, изцяло или отчасти различна от заличената, т.е. да има реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Във втората хипотеза на съкращение в щата попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на тяхно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения. Следователно, във втората хипотеза реално съкращаване на щата е налице, когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е приложимо в случаите на т.нар. „трансформиране“ на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата на нова длъжност в щатното 4 разписание. При всички тези случаи, за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез промяна на трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат. Изводът за липса или наличие на идентичност не се извежда от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. От естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с всички доказателствени средства. Когато липсва пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата, независимо дали едновременно с промените в трудовите функции има и намаляване на бройките по щат (вж. Решение № 436 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 2640/2023 г., III г. о., ВКС, Решение № 50069 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 3244/2022 г., IV г. о., ВКС, Решение № 28 от 10.05.2012 г. по гр. д. № 407/2012 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 479 от 23.01.2013 г. по гр. д. № 82/2012 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 184 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 803/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., ІV Г.О., ВКС).