Решение № 3383 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3383 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20261110203960 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“ АД, с ЕИК ********, представлявано от В. М. Б. срещу електронен фиш № 8506227613, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 2 вр. 1 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на електронния фиш. Твърди се, че е погрешно определена категорията на ППС, като е посочено, че максималната допустима маса е 13500 кг., вместо 11990 кг., както е посочено в свидетелството за регистрация на МПС. В подкрепа на това твърдение се цитира съдебна практика. Съдържат се и твърдения, че не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По-нататък се посочва, че жалбоподателят неправилно е бил санкциониран чрез издаване на ЕФ. Жалбоподателят твърди, че е изтекъл давностният срок за преследване на административното нарушение. Недоволен е останал жалбоподателят и от така определения размер на санкцията, като го намира за непропорционален, позовавайки се на европейското законодателство и практиката на Съда на ЕС. С тези аргументи е отправено искане за отмяна на електронния фиш. Жалбоподателят е отправил претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява от адв. Т., който в хода на съдебните прения пледира пред съда да отмени електронния фиш по посочените в жалбата съображения, като отново отправя претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура" редовно призована се представлява от юрк. Б., който отправя искане до съда да остави жалбата без уважение като я намира за неоснователна и моли съда да потвърди оспорения електронен фиш. Счита, че 1 същият е издаден при спазване изискванията на закона, а нарушението е правилно квалифицирано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2023 г. в 09:54 часа влекач марка „***“ с рег. № *********** с технически допустима максимална маса 13500 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, собственост на „*****“ АД, без ремарке, се движело по път А-6 /км. 60+705/, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10192, разположена на път А-6, км.

60+705, заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата - за превозното средство нямало закупена валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За установеното от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата бил генериран доказателствен запис. С оглед горното бил издаден процесният електронен фиш.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително изисканите такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва, че към посочените в електронния фиш дата и час процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ не отчели към посочения момент да е имало валидна маршрутна карта, нито подадена тол декларация за преминаването.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл. 179, ал. 3б, изр. 1 и 3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с "глоба" в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице/едноличен търговец – с "имуществена санкция" в размер 2500 лева. Когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател, имуществената санкция по ал. 2 се налага на него /чл. 187а, ал. 3 от ЗДвП/ 2

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е спазена процедурата, предвидена в закона за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При извършване на систематичен анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде направен извод, че към момента на издаване на електронния фиш единственото отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /в сила към датата на нарушението и датата на издаване на електронния фиш/, която ясно регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г. в сила от същата дата разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП е изменена, като в ал. 1 след думите "чл. 179, ал. 3" се поставя тире и се добавя "3б" тоест след посочената дата е допустимо издаването на електронен фиш и при нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В процесния случай обаче обжалваният електронен фиш е бил издаден преди посочената дата, следователно към момента на издаването му не е било възможно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.

189ж ЗДвП. Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма наказва поведението на собственик /респ. ползвател/ на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите различия между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното нарушение по аналогия. От тук следва извод, че за вмененото на жалбоподателя нарушение към момента на издаване на електронния фиш не е била предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение № 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по к. н. а. х. д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по к. н. а. х. д № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав и други.

В случая обаче следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно 3 таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която: "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". В случая доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е следвало да уведоми собственикa и ползвател на ППС, за конкретния случай на недекларирана пътна такса и да предложат възможност за отстраняване на нередността преди да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика на процесното ППС. В този смисъл е и изменението на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр.

14 от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл.

2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че към настоящия момент нормите от ЗП противоречат на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.