Решение № 655 от 27.12.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. Русе, 27.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20214520201985 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Р.“ ЕООД против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система на пътни такси по чл. 10, ал.

1 от Закон за Пътищата /ЗП/ № 1100005134 от 23.02.2020 г., издаден от „Агенция пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на дружеството-жалбоподател на основание чл.

179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 и 3 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат твърдения, че нарушението е следствие от допусната техническа грешка, като при закупуване на електронната винетка бил неправилно въведен регистрационен номер на процесното МПС, както и че непосредствено след констатиране на това обстоятелство била закупена нова електронна винетка. В тази насока се моли обжалвания електронен фиш да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Д.Й.К., която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение. Представя писмени бележки и претендира разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – представител на дружеството-жалбоподател е получил електронния фиш на 02.09.2021 г., а жалбата е подадена на 15.09.2021 г., видно от приложеното п.к., касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

По същество:

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 22.02.2020 г. С.Р., в качеството си на управител на „Р.“ ЕООД и ползвател на лек автомобил „Хюндай Гранд Санта Фе“, с регистрационен номер СВ8290АТ, закупил електронна винетка за сумата от 97 лева за период от 23.02.2020 г. до 22.02.2021 г. В тази връзка била издадена електронна винетка с № 20022241567460.

При попълване на данните Р. допуснал техническа грешка при изписване на регистрационния номер, като вместо СВ8290АТ изписал CA8290AT.

На 23.02.2020 г. в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП съобразно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП бил създаден доклад за установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, към които автоматично били приложени статични изображения във вид на снимков материал – два броя снимки. В тази връзка бил издаден електронен фиш № 1100005134 за това, че на 23.02.2020 г., в 10:31 часа, с ППС – лек автомобил, „Хюндай Гранд Санта Фе“, с регистрационен номер СВ8290АТ, с обща техническа допустима максимална маса 2630, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 6В, в община Иваново, по път I-5 КМ 25+914, с посока намаляващ километър включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство, като на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 и 3 от ЗДвП на „Р.“ ЕООД, в качеството му на собственик на процесното МПС, била наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за осъществено нарушение на чл.

139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

2

На 10.05.2020 г. Р. отново управлявал процесното МПС, мислейки, че същото разполага със заплатена електронна винетка, като на входа на гр. Русе бил спрян от служител на Агенция „Пътна инфраструктура“. След извършена проверка служителят го уведомил, че управляваното от него МПС не разполага с валиден документ за заплатена винетна такса. В тази връзка Р. направил справка и установил, че при изписване на регистрационния номер на управляваното от него МПС е допуснал техническа грешка. Веднага след това Р. заплатил компесаторна такса с № 8816003811835, който номер му бил даден от служителя на „Агенция пътна инфраструктура“ и за втори път заплатил електронна винетка за същия автомобил, като при попълване на данните въвел правилния регистрационен номер, а именно СВ8290АТ.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства, а именно електронен фиш № 1100005134, разписки за електронни винетки от 10.05.2020 г. и 22.02.2020 г., доклад от електронната система и веществени доказателства – два броя снимки.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От представените по делото два броя снимки и разпечатка от електронната система се установява както изпълнителното деяние, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, така и авторството му. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковият материал, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС-то, съставлява веществено доказателствено средство по делото.

От представените два броя разписки за закупена винетка се установява, че на 22.02.2020 г. е закупена електрона винетка за времето от 23.02.2020 г. до 22.02.2021 г. касателно ППС с регистрационен номер CA8290AT, а на 10.05.2020 г. е закупена електронна винетка за времето от 10.05.2020 г. до 09.05.2021 г. касателно ППС с регистрационен номер СВ8290АТ.

По делото не е налице спор, че дружеството-жалбоподател е собственик на ППС - лек автомобил „Хюндай Гранд Санта Фе“, с регистрационен номер СВ8290АТ и съответно не притежава и не ползва ППС с регистрационен номер CA8290AT .

От правна страна:

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 от НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, тоест дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Електронният фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като в същия е посочена конкретната структува на МРРБ – Агенция „Пътна инфраструктура“, която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното ѝ заплащане.

На следващо място от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението, във връзка с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а именно чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът на ППС е длъжен да не допуска движението на ППС, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща техническа допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. От своя страна чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата посочва, че това са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или 4 ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена винетна такса /чл. 10а, ал. 3а от ЗП/. В чл. 10б, ал. 3б от ЗП е предвидена административна процедура за поправка на допусната техническа грешка при деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство, като за осъществяването ѝ ползвателят или собственика на ППС-то следва да подаде заявление за промяна на грешно декларираните данни. Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на 23.02.2020 г. лек автомобил „Хюндай Гранд Санта Фе“, с регистрационен номер СВ8290АТ, е бил управляван в обхвата на платената пътна мрежа без същия да е разполагал с валидна винетка, като в тази връзка е възникнало и задължение за заплащане на такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. По делото не е налице и спор, а и от представената разписка за закупена електронна винетка се установява, че ползвателят на процесното МПС е допуснал техническа грешка при изписване на данните относно процесния автомобил като вместо регистрационен номер СВ8290АТ е въвел номер CA8290AT. Същевременно от разпоредбата на чл. 10а, ал. 3а от ЗП се установи, че законодателят е приравнил неправилно декларираните данни при издаване на винетката на липсваща такава. Предвид изложеното съдът счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушение, във връзка с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а именно чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Същевременно за прецизност следва да се посочи, че С.Р. е извършил деянието без умисъл, доколкото същият е констатирал допуснатата от него грешка при въвеждане на регистрационния номер на процесното МПС едва на 10.05.2020 г. В тази насока съдът счита, че до този момент същият не е съзнавал, че ползваният от него автомобил не разполага с валидна винетка и съответно за него не е възникнало на основание чл. 10б, ал. 3б от ЗП задължение да подаде заявление или да си закупи винетка повторно. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДвП 5 предвижда умишлено деяние, което изключва възможността отговорността на нарушителя да бъде ангажирана поради непредпазливост /чл. 7, ал. 2 от ЗАНН/.