Определение № 893 от 07.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 893 гр. Варна, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100500435 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по три жалби, както следва:

1) Жалба входящ № 29218/29.12.2023г. по изпълнително дело № 1238/2017г., по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от С.

В. С., ЕГН: ********** – длъжник по изпълнителното дело, чрез процесуалния му представител адв. И. З., срещу извършено от ЧСИ Людмил Станев, на 31.10.2023 г. разпределение, обективирано в постановление за разпределение изходящ № 567/01.11.2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, предявено на страните на 19.12.2023 г., на сумата в размер на 19615,68 лева, получена от продажната цена на недвижим имот: поземлен имот № 001011, находящ се в землището на село Радан Войвода, община Вълчи дол, област Варна, в местността „Куза“, с площ от 6,389 дка, с начин на трайно ползване – нива, по ИД №1238/2017 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че с влезли в сила решения вземането на Ж. С. в размер на 12854 лв. било отречено. Сочи, че от разпределението не ставало ясно как са формирани коефициентите, на база на които били калкулирани вземанията на взискателите.

Оспорва по основание и размер сумите в размер на 75,39 лв. на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и в размер на 3224,75 лв. на осн. чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. Оспорва по основание и размер сума в размер на 2729,43 лв. с ДДС, представляваща такси по ТТРЗЧСИ, като сочи, че действията, за които са начислени таксите, не са били извършени. Не е било спазено правилото на чл. 136 от ЗЗД, относно привилегиите на вземанията. Счита, че общият размер на задължението по изпълнителното дело е посочен неправилно. Счита, че таксите на ЧСИ са били определени неправилно.

По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпределение.

Отправя доказателствени искания за: приемане и прилагане към делото на приложени към жалбата писмени доказателства – платежни документи за заплащане на задължения за издръжка; 6 броя решения и три броя писма от социалните служби в град Мюнхен;

1 за допускане на ССчЕ; и за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Социалните служби в град Мюнхен – Германия, във връзка със семейно дело № 524 FH 83/16 RE, въз основа на което да бъде предоставена информация, погасени ли са всички задължения за издръжка към Ж. С. С. към 31.10.2023 г., както и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред съда в град Мюнхен – Германия, за издаване на копие на семейно дело № 524 FH 83/16 RE, по което С. е бил осъден да заплаща издръжка.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателят - Ж. С. С., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си И. А. П., е депозирала писмено възражение, чрез адв. М. Е. - В., с което изразява становище за частична основателност на депозираната жалба, доколкото тя също е подала жалба срещу същото разпределение, по отношение на невключени разноски за адвокатско възнаграждение, на първоначалния взискател. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното разпределение по отношение на вземането й за издръжка и на начислените такси по ТТРЗЧСИ. Поддържа, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. с ДДС по фактура №42/03.08.2018 г. следвало да бъдат включени в т. 1 от разпределението. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпределение. Оспорва доказателствените искания на длъжника.

Отправя доказателствени искания за приемане и прилагане към делото на приложени към възражението писмени доказателства и за допускане на ССчЕ.

Претендира разноски.

В срока, по чл. 436, ал. 2 от ГПК, присъединените по реда на чл. 456 от ГПК взискатели - М. В. М., ЕГН **********, Н. И. С., ЕГН **********, М. С. С., ЕГН **********, и Б. С. С., ЕГН **********, не са депозирали писмено възражение.

2) Жалба входящ № 29150/28.12.2023г. по изпълнително дело № 1238/2017г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, подадена от Ж. С. С., ЕГН ********** – взискател по изпълнителното дело, действаща със съгласието на майка си И. А. П., чрез процесуалния си представител адв. М. Е. - В., срещу същото извършено от ЧСИ Людмил Станев, на 31.10.2023 г. разпределение, обективирано в постановление за разпределение изходящ № 567/01.11.2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, предявено на страните на 19.12.2023 г., на сумата в размер на 19615,68 лева.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят поддържа, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. с ДДС по фактура № 42/03.08.2018 г. е следвало да бъдат включени в т. 1 от разпределението, съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпределение и съставяне на ново, като сумата в размер на 540 лева, представляваща платени разноски от взискателя по изпълнението, да бъде включена с първа по ред привилегия.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК длъжникът С. В. С., чрез процесуалния си представител адв. И. З. е депозирал писмено възражение, с което изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност, на депозираната жалба. Сочи, че същата била подадена извън срока за обжалване. Оспорва вземането от 540 лв. по основание и размер. Сочи, че не му е предявено постановление за присъдено такова вземане от ЧСИ.

Възразява, че претендираното адвокатско възнаграждение не е действително заплатено.

Счита, че не е дал повод за извършването на такива разноски от лице, което не му било кредитор.

По изложените съображения моли за оставяне на жалбата без разглеждане, евентуално – без уважение. Отправя доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова, от Германия – Мюнхен, от което да е видно, дали са заплатени всички дължими издръжки на Ж. С. С., до 19.12.2023 г.

2

Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК, взискателите М. В. М., ЕГН **********, Н. И. С., ЕГН **********, М. С. С., ЕГН **********, и Б. С. С., ЕГН **********, не са депозирали писмено възражение.

3) Жалба входящ № 29182/28.12.2023г. по изпълнително дело № 1238/2017г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 на КЧСИ, подадена от Н. И. С., ЕГН **********, М. С.

С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Н. И. С., и Б. С. С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител - Н. И. С.

/присъединени по реда на чл. 456 от ГПК взискатели по изпълнителното дело/, срещу същото извършено от ЧСИ Людмил Станев, на 31.10.2023 г. разпределение, обективирано в постановление за разпределение изходящ № 567/01.11.2023 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, предявено на страните на 19.12.2023 г., на сумата в размер на 19615,68 лева.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателите оспорват по основание и размер сумите в размер на 75,39 лв. на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и в размер на 3224,75 лв. на осн. чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. Поддържат, че било неясно по какъв начин и за какъв период са определени вземанията на Ж. С. в размер на 12854 лв. и ги оспорва като недължими. Оспорват по основание и размер посочените в т. 3 от разпределението такси по ТТРЗЧСИ, в размер на 2729,43 лв. с ДДС. Твърди се, че процесният имот, който е бил продаден на публична продан, от която се разпределят сумите, е лична собственост на Н. С., а не на длъжника С. С.. По изложените съображения молят за отмяна на обжалваното разпределение. Отправят доказателствени искания за приемане и прилагане към делото на приложени към жалбата писмени доказателства.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК длъжникът С. В. С. е депозирал писмено възражение чрез адв. З., с което изразява становище за основателност на депозираната жалба. Навежда доводи, с които обосновава неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпределение. Счита, че изпълнителното основание, въз основа на което било образувано изпълнителното дело било отменено с определение на ОС – Варна, потвърдено от АпС – Варна на 31.01.2022 г. Оспорва, че страните са редовно уведомени за обжалваното разпределение. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпределение.

Отправя доказателствени искания за изискване на гр. д. № 893/2017 г. по описа на ОС – Варна и гр. д. №171/2022 по описа на АпС - Варна.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК, взискателят Ж. С. С., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си И. А. П., е депозирала писмено възражение чрез адв. М. Е. - В., с което изразява становище за частична основателност на депозираната жалба. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното разпределение по отношение на вземането й за издръжка и на начислените такси по ТТРЗЧСИ. Поддържа, че разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв. с ДДС по фактура №42/03.08.2018 г. следвало да бъдат включени в т. 1 от разпределението. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпределение.

Оспорва доказателствените искания на длъжника. Прилага писмени доказателства, заверени по реда на чл. 183 от ГПК, както следва: справка за вземанията за издръжка на Ж.

С. към 31.10.2023 г.; Справка за вземанията за издръжка на Ж. С. към 01.02.2024 г.; Решение на Градска служба за работа с непълнолетни гр. Мюнхен, Център за социално подпомагане Зендлинг – Вестпарк – 16.05.2017 г; Наредба за определяне на минималната издръжка за малолетни или непълнолетни деца, съгласно чл. 1612А, т. 1 от Наредба за минималната издръжка в Германия.; Първа наредба за изменение на Наредба за минималната издръжка – 28.09.2017 г.; Втора Наредба за изменение на Наредба за минималната издръжка – 12.09.2019 г.; Трета Наредба за изменение на Наредба за минималната издръжка – 03.11.2020 г.; Четвърта Наредба за изменение на Наредба за минималната издръжка – 30.11.2021 г.;

Пета Наредба за изменение на Наредба за минималната издръжка – 30.11.2022 г.; Шеста Наредба за изменение на Наредба за минималната издръжка – 29.11.2023 г.; Банково 3 извлечение от банковата сметка на И. П. за постъпила на 06.12.2019 г. сума в размер на 194 евро – възстановена от Социалната служба поради надвнасяне.; Преводни нареждания от банковата сметка на И. П. по сметка на Социалната служба с дати 29.09.2018 г., 16.05.2019 г. и 10.12.2021 г.; Писмо от градска служба за работа с непълнолетни град Мюнхен, Център за социално подпомагане Зендлинг – Вестпарк – 14.10.2021 г.; Писмо от Градска служба за работа с непълнолетни град Мюнхен, Център за социално подпомагане Зендлинг – Вестпарк – 15.10.2019 г.; Възражение срещу Решение на градска служба за работа с непълнолетни град Мюнхен, Център за социално подпомагане Зендлинг – Вестпарк – 02.04.2019 г.; Писмо – Решение от Градска служба за работа с непълнолетни град Мюнхен, Център за социално подпомагане Зендлинг – Вестпарк – 02.04.2019 г; Писмо –от Градска служба за работа с непълнолетни град Мюнхен, Център за социално подпомагане Зендлинг – Вестпарк – 07.08.2018; Писмо до С. С. от Център за социално подпомагане Зендлинг – Вестпарк – 28.12.2020 г.; Писмо до С. С. от Център за социално подпомагане Зендлинг – Вестпарк – 07.07.2020 г.; Писмо до И. З. от Център за социално подпомагане Зендлинг – Вестпарк – 07.07.2020 г.; Постановление от 06.06.2023 г. – Апелативна прокуратура – Варна.

Не се противопоставя на искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателите М. В. М., ЕГН **********, Н. И. С., ЕГН **********, М. С. С., ЕГН **********, и Б. С. С., ЕГН **********, не са депозирали писмено възражение.