Решение № 42 от 28.03.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Варна, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500051 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 51/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на ГЬ. ГЮН. Д., подадена чрез адв. Д.М., против решение № 260068 от 08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 208/2020 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил исковете му: - з а приемане за установено по отношение на ответника, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от него (ГЬ. ГЮН. Д.), вследствие на настъпило ПТП на 07.03.2015г., около 04:30 ч. по път Ш-218 на 30-ти км. между гр. Дулово и с.

Водно, като пътник в автомобил Опел Вектра, с per. № СС 1859 СК, е в размер на 67 884 лв.; - както и за осъждане на ответника Г. Ф. да му заплати (на ГЬ. ГЮН. Д.) сумата от 49 884 лв., представляваща разликата от определеното му от Г. фонд гр.София на 07.03.2018г. обезщетение от 18 000 лв. и сумата от 67 884 лв., определена като общо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него (ГЬ. ГЮН. Д.), вследствие на настъпило ПТП на 07.03.2015г. около 04:30 ч. по път Ш-218 на 30-ти км. между гр. Дулово и с. Водно, като пътник в автомобил Опел Вектра, с peг. № СС 1859 СК; - както и да заплати мораторна лихва върху същата сума в размер на 10116,18 лв. за периода 08.03.2018 г. - 06.03.2020 г., или общо сумата от 60 000,18 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и заплащане; - и съдът е осъдил ГЬ. ГЮН. Д. да заплати на ответника Г. Ф. сумата от 5517,68 лв. - разноски по делото.

1

Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е, че окръжният съд: - не взел предвид и не обсъдил в решението си част от претърпените от него неимуществени вреди (конкретно описани в жалбата), за които ответникът не бил платил обезщетение; - не съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и определил несправедлив размер на обезщетението, като не отчел, че ищецът към датата на произшествието е бил непълнолетен и че катастрофата се е отразила освен на физиката, така и на психическото му развитие и себевъзприятие; - не отчел показанията на свидетели, дадени в досъдебното производство с данни, че ищецът многократно казвал на шофьора, че иска да слезе от автомобила; Сочил е, че решението било неясно относно наличието или липсата на произнасяне и по осъдителния иск.

Ответникът Г. фонд гр.София, чрез юрисконсулт М., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното решение е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач Е. Х . Б., чрез особения му представител адвокат Л., е оспорил въззивната жалба и по съображения по всяко от оплакванията в нея е молил за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора, като ищецът е претендирал присъждане на разноските – платено възнаграждение на особения представител на помагача и юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор, а ответникът - за присъждане на разноски за държавна такса и в полза на адв. М. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита. В предоставения им от съда срок, всички са депозирали писмени бележки по съществото на спора.

Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно, но отчасти недопустимо като произнесено по недопустим, поради липса на правен интерес, установителен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ГЬ. ГЮН. Д., вследствие на произшествието е в размер на 67 884 лв. Затова в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.

По правилността на останалата част от решението на окръжния съд (по допустимите осъдителни претенции), с оглед наведените оплаквания и като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, съдът намира следното:

Предявените пред окръжния съд от ГЬ. ГЮН. Д. против Г. фонд гр.София осъдителни искове са по чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД: - за заплащане на сумата от 49 884 лв., представляваща разликата между определеното от Г. фонд на 07.03.2018г. обезщетение от 18 2

000 лв. и сумата от 67 884 лв., представляваща общо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца ГЬ. ГЮН. Д. като пътник в автомобил Опел Вектра, с p e г . № СС 1859 СК, вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 07.03.2015г. по път Ш-218 на 30-ти км. между гр. Дулово и с. Водно, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и заплащане; - и за заплащане н а сума в размер на 10 116,18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 49 884 лв. за периода 08.03.2018 г. - 06.03.2020 г.

Ищецът е поддържал, че при произшествието е получил контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузни рани на лява буза и лява вежда, контузия на гръдния кош с контузионни промени на десен бял дроб, открито счупване на лява бедрена кост, контузия на дясна подбедрица с отоци и кръвонасядания. Травматичният шок му причинил разстройство на здравето временно опасно за живота, счупването на бедрената кост – трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок не по-малък от 9-12 месеца, а останалите наранявания – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочил е, че вследствие произшествието претърпял болки и страдания, включително от проведените операции и лечение; заради травмите приключила в зародиш спортната му кариера на футболист; поради продължителното лечение и обездвижване не могъл да участва в учебни занятия, да продължи нормално средното си образование, да се подготви за зрелостни изпити, а от там – и да кандидатства и да продължи образованието си в университет със спортен профил; заради обездвижването и невъзможността за самостоятелно обслужване за него се грижела майка му, от което той изпитвал срам, имал чувство за малоценност и безполезност; и досега изпитвал дискомфорт и страх при придвижване с кола, а при преминаване край мястото на катастрофата се събуждал спомена и изпаал в тревожно състояние. Дълго изпитвал безспокойство (не спял, сънувал кошмари), станал раздразнителен и понякога – агресивен, въпреки иначе спокойната му натура. Сочил е, че поради липсата на задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, е предявил претенцията си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу Гаранционния фонд, който определил занижен размер на обезщетението от 30 000 лв. и след приспадане на процента за съпричиняване на вредите - 40 %, му платил обезщетение от 18 000 лв. Настоявал е, че размерът на обезщетението се равнява на сумата от 113 140 лв. и след приспадане на съпричиняването от 40 % - на 67 884 лв., като предвид платените 18 000 лв., ответникът следва да му заплати още 49 884 лв. обезщетение, както и мораторни лихви върху тази главница, считано от 08.03.2018 г. до исковата молба в размер на 10 116,18 лв.

Ответникът Г. фонд –София е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му.

Третото лице помагач на ответника - ЕР. Х. Б., чрез назначения му от съда процесуален представител, е оспорил исковете и е молил за отхвърлянето им.

Установена със събраните по делото доказателства е следната фактическа обстановка, а и по същата страните нямат спор понастоящем:

Ищецът е бил пътник (на задна седалка зад водача) в автомобил и претърпял на 07.03.2015г. между гр.Дулово и с.Водно тежко пътнотранспортно 3 произшествие (при което водачът загинал). При инцидента Г. получил следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузни рани на лява буза и лява вежда, контузия на гръдния кош с контузионни промени на десен бял дроб, открито счупване на лява бедрена кост, контузия на дясна подбедрица с отоци и кръвонасядания. Лекуван е бил в болница от 08.03.2015 г. до 17.03.2015 г. и от 15.03.2016 г. до 21.03.2016 г. като му е проведена директна скелетна екстензия и направена операция на счупения ляв крак с поставяне на пирон в костта, както и последваща операция по отстраняването му. Лечението му е продължило в период надвишаващ 12 месеца и е било съпроводено с болки и неудобства. Установено е също така, че към датата на произшествието Гьокан е бил ученик в Спортно училище "Дръстър", гр. Силистра, профил футбол. За автомобила, с който той е пътувал, е липсвала сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За обезщетяване на неимуществените вреди, той подал уведомление до ответника – Г. фонд на 07.03.2018 г., по което е била образувана преписка по щета. За понесените болки и страдания от получените травми (контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузни рани на лява буза и лява вежда, контузия на гръдния кош с контузионни промени на десен бял дроб, открито счупване на лява бедрена кост, контузия на дясна подбедрица с отоци и кръвонасядания), Гаранционният фонд е определил обезщетение от 30 000 лв., от което поради наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия предвид, че същият се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от пиян водач, е приспаднал 40 % и е изплатил на ищеца обезщетение от 18 000 лв.

Установено е от разпита на свидетеля С. Ч., че ищецът е бил с компания на дискотека в друг град преди произшествието, където всички, включително и водача употребили алкохол, а след това пътували обратно, като спирали по пътя. Независимо от различията на експертите по двете САТЕ по въпроса бил ли е ищецът, или не е бил с поставен предпазен колан, категорично е становището на всички вещи лица, че ударът е бил косо страничен в областта предната лява врата и независимо дали Гьокан е бил с поставен колан, горната част на тялото му може да се премести косо наляво.

По отношение на приетото от Гаранционния фонд и установено с доказателствата по делото от първата инстанция съпричиняване на вредите от пострадалия (съгласил се да пътува в автомобила, управляван от пиян водач) и приетия процент на съпричиняване (40%), ищецът не е навел оплаквания в жалбата си.

Оплакванията на въззивника за необсъждане от окръжния съд на събрани в досъдебното производство показания на свидетели са неоснователни, доколкото протоколите за разпит не съставляват свидетелски показания по см. на чл. 163 и сл. ГПК и не могат да бъдат ценени като такива в настоящото производство.

По спорните въпроси за обема на вредите и размера на обезщетението:

На база събраните доказателства пред окръжния съд и изслушаните пред настоящата инстанция показания на майката на ищеца -свидетелката В., съдат намира за установено следното: След произшествието, Г.Д. е бил приет в болница, където е лекуван и му е направена операция на левия крак със скелетна екстензия и пирон в костта. В първите дни след произшествието, младежът не помнел какво е говорил предния ден. Изписан е на 17.03.2015 г., 4 като лечението му продължило у дома. Бил е напълно обездвижен без възможност за самостоятелно обслужване, като за него се грижила майка му.

Според последната, два месеца Г. бил на легло, а след това около шест месеца се придвижвал с две и още шест месеца – само с една патерица.

Първоначално (за около два месеца) обслужването му било изцяло на легло (на памперси), а впоследствие и много затруднено предвид липсата на вътрешна тоалетна в къщата. Жената се грижела и за хигиената на Г., като той изпитвал силно неудобство и срам от това. До края на учебната година (до лятото на 2015) той бил още неподвижен и не посещавал училище, като завършил 11 клас само „по интернет“. През следващата учебна година, на училище го водела майка му с колата, но било трудно с патериците по стълбите и той не ходел всеки ден. В периода от 15.03.2016 г. до 21.03.2016 г.