Решение № 22653 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22653 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110122407 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК по искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Л. Р. К. с ЕГН: **********, Л. Г. Д. с ЕГН: ********** и Р. Г. Д. с ЕГН:

**********, с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат на ищеца следните суми в условията на разделност при следните квоти: ½ за Л. Р. К. и по ¼ за Л. Г. Д. и Р. Г. Д. за топлоснабден имот с адрес гр. С., аб. № ***:

За Л. Р. К.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 2 315,85 BGN (двe хиляди триста и петнадесет лева и 85 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 466,16 BGN (четиристотин шестдесет и шест лева и 16 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 42,40 BGN (четиридесет и два лева и 40 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 9,76 BGN (девет лева и 76 стотинки);

За Л. Г. Д.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 157,92 BGN (хиляда сто петдесет и седем лева и 92 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 233,08 BGN (двеста тридесет и три лева и 08 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 21,20 BGN (двадесет и един лева и 20 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на 1 вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 4,88 BGN (четири лева и 88 стотинки);

За Р. Г. Д.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 157,93 BGN (хиляда сто петдесет и седем лева и 93 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 233,08 BGN (двеста тридесет и три лева и 08 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 21,21 BGN (двадесет и един лева и 21 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 4,88 BGN (четири лева и 88 стотинки).

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия съгласно чл. 149, ал.

1, т. 3 ЗЕ. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и мораторна лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба.

Те оспорват иска като неоснователен. Оспорват да са собственици или титуляри на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот. От друга страна твърдят, че тъй като имотът е притежаван в съсобственост, следва да се съобрази обстоятелството кое лице е заявило откриване на партида на свое име за целия имот.

Предявяват възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията за главница и лихви. Твърдят, че ищецът не е довел до знанието на ответниците общите фактури, поради което последните не са изпаднали в забава и не дължат лихви върху тях.

Оспорват претенцията на ищеца за цена на услугата дялово разпределение и лихва за забава върху това вземане. Твърдят, че вземанията за дялово разпределение стават изискуеми след покана.

Ответницата Л. К. посочва, че на 04.04.2025г. и 28.05.2025 г. е извършила две плащания в размер на по 200 лв.

Претендират разноски.

По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, предоставил е услугата „дялово разпределение“ и за ответниците е възникнало 2 задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга. По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/ и изпадане на ответниците в забава. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа. Във връзка с възражението на ответниците за изтекъл срок на погасителна давност за част от вземането, претендирано от ищеца, в тежест на последния е да докаже, че давностният срок е спирал или прекъсвал, в случай че твърди това.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между потребителите в сграда Е.С. се извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.

От приетия по делото като доказателство договор за продажба на държавен имот по реда на Наредба за държавните имоти от 06.10.1989г. се установява, че Р. А. Б. и Л.П. Б.а са придобили собствеността върху ап.60, бл.315, ет.5 , ж.к.“***“ . Починалата вдовица на Р. А.

Б. – Л.П. Б.а, видно от удостоверение за наследници изх.№ *** от 11.08.2025г. е оставила наследници – Л. Р. К., дъщеря, Л. Г. Д. и Р. Г. Д. – внуци на починалата дъщеря Д. Р. Д., от което е видно, че наследниците по закон на Л.П. Б.а са именно ответниците , поради което и имат качеството потребители на ТЕ за обект с аб.№ ***/ инст.№ *** От това следва, че по силата на закона между ответниците - потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..

3

Няма спор, че до имота, находящ се грС. ТЕ е била доставяна.Спорно в случая се явява обстоятелството каква част от нея е платена в хода на процеса от ответниците, каквито са твърденията им, каква част от вземането е погасено по давност и каква сума остава дължима и следва да бъде заплатена от ответниците в полза на ищците.

По делото е изслушана и приета без възражения от страните Съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Л. Б.. Заключението, което съдът напълно кредитира, сочи че до общата дължима сума към дата 12.02.2025г. (датата на завеждане на делото в съда) е както следва : за главница 4716,51 лева , от която сумата 4631,70 лева ТЕ за периода от м.05.2021г. до м.04.2024г. и сумата от 84,81 лева – дялово разпределение за периода от м.12.2021г. до м.04.2024г. След 12.02.2025г. вещото лице сочи, че са извършени плащания по задълженията към ищцовото дружество, които са в общ размер от 760,92 лева. От тях – 347.07 лева са главница, 343,31 лева - мораторна лихва, 13,85 лева – законна лихва към датата на плащането и 56,69 лева – съдебни разноски. Всички посочени плащания са извършени от Л. Р. К.. Непогасени задължения според вещото лице, след отразяване на плащанията за главница, извършени след 12.02.2025г. са в размер на 4 369,44 лева, а за лихви – 634,02 лева.

Погасяването на част от задълженият чрез плащане в хода на процеса е извършено, както беше споменато, единствено от Л. Р. К., затова и доколкото претенциите на ищеца са разделно предявени, само тя следва да се ползва от последиците на извършените плащания.

Така съдът следва да приеме, че от дължимата за ТЕ сума от 2315,85 лева за периода от 01.05.2021 до 30.04.2024г. тя е заплатила 347,07 лева, от дължимата мораторна лихва от 466,16 лева от 15.09.2022г. до 06.02.2025г. тя е заплатила 343, 31 лева, и за законната лихва е погасила 13,85 лева от 12.02.205г, до 04.04.2025г. (датата на плащането).

По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В конкретния случай, ответниците са били в забава за плащане на главницата за периода от м.05.2021г. до м.04.2024г, като размерът на обезщетението за забава, определено по реда на чл.162 от ГПК, възлиза на 932,32 лева. Ето защо искът се явява основателен за пълния си предявен размер.

По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:

Ответниците, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с исковата молба вземания.

Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, 4 на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.