Решение № 261840 от 18.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 18.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Ивелина Симеонова при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №6588 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение№49686 от

24.02.2020г., постановено по гр.дело №41302/2018г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в ответникът „З.Б.И.“АД с ЕИК****** е осъден да заплати на ищеца Г.К.К. с ЕГН**********, на основание чл.432 от КЗ, сумата от 2855,28 лева- обезщетение за имуществени вреди на мотоциклет „Хонда Хорнет 600С“ с ДК№******, причинени при ПТП от 31.08.2017г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 03.11.2017г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 289,22 лева- разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „З.Б.И.“АД. Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, обосноваващи претенцията му и по- конкретно на причинно- следствената връзка между процесното ПТП и уврежданията на мотоциклета. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Г.К.К. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно, като излага съображения в тази насока. Претендира се адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция по чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен безспорно от представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитания свидетел. Размерът на вредите и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП са установени от неоспореното от страните заключение на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, като искът е уважен по отношение на тези вреди, за които връзка е установена съгласно заключението (увеличението на размера на иска е направено след приемане заключението на вещото лице за стойността на вредите).

Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не е направил разноски и е бил защитаван безплатно, поради което разноски не следва да му се присъждат, а на адв.П.П.следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 429,87 лева- минималният размер съгласно НМРАВ, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение№49686 от 24.02.2020г., постановено по гр.дело №41302/2018г. по описа на СРС, ГО, 64 с-в.

ОСЪЖДА „З.Б.И.“АД с ЕИК****** да заплати на адв.П. З. П. от САК сумата от 429,87лв. (четиристотин двадесет и девет лева и 87 стотинки)- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/