Определение № 1380 от 02.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1380 гр. София, 01.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002100361 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс" АД, чрез пълномощника адв. Т. П., срещу решение № 232 от 14.07.2022г., постановено по въззивно търг.дело №190/2022г. на Варненския апелативен съд, 2 състав. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260014 от 17.08.2021г. по търг.дело № 44/2020г. на Разградския окръжен съд, ЗК „Лев Инс" АД е осъдена, на основание чл. 226, ал.1 КЗ(отм.), да плати на П. С. К. сумата 180 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й М. Б. М., настъпила при ПТП на 31.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2015г. до окончателното плащане и сумата 120 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на фактическия й съжител Б. М. Л., починал на 08.01.2016г. в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП на 31.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2016г. до окончателното плащане.

Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщерята на ищцата за сума над 80 000 лева до присъдените 180 000 лева и в частта, с която е уважен искът за обезщетение за вреди, причинени от смъртта на партньора на ищцата, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който ответницата в касационното производство П. С. К., чрез процесуален представител, излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението. Оспорва жалбата и като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Отговор на касационната жалба е постъпил и от В. С. В.-трето лице помагач на страната на ответника с който се заявява съгласие с изложеното в касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.

В представеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.280 ГПК касаторът формулира правни въпроси, които поставя с оглед основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. По въпроса 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страната, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата към тях, твърди противоречие на въззивното решение с решение № 222/27.03.2018г. по търг.д. №505/2017г. на II ТО; решение № 8/19.01.2018г. по търг.д. № 2435/2016г. на II ТО; ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г. и ППВС №1/1983г.; ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК; решение № 212/01.02.2012г. по търг.д. 1106/2010г. на II ТО; решение № 17/23.07.2014г. по търг.д. № 811/2012г. на II ТО; решение № 111/03.11.2015г. по търг.д. № 1544/2014г. на II ТО и др.. По въпроса 2. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД и 1 кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотеза на пряк иск срещу застрахователя, твърди противоречие с разясненията, дадени в т.19 от ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д.№ 1/2000г. на ОСГК, с ППВС № 4/1968г. и с решение № 104/25.07.2014г., по търг.д.

№2998/2013г. на I ТО, решение № 157/28.11.2014г. по търг.д.№3040/2013г. на II ТО, решение № 2015/ 03.02.2017г. по търг.д.№ 2908/2015г. на I ТО на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира и правни въпроси, които счита че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК: 3. Следва ли съдът да приеме наличие на несъщинско съпричиняване на вредоносния резултат, респ. да намали размера на обезщетението, в хипотеза на доказано безотговорно поведение на родителите (в конкретния случай на майката-ищца), която е допуснала малолетното дете да пътува без обезопасителен колан; 4. Кои са критериите, които могат да обусловят присъждане на обезщетение на бивша съпруга, с която загиналият е живял на семейни начала, при липса на емоционална близост в по-голямата част от времето, през която са били заедно, както и при тотална липса на обич, в периода в който не са били заедно? 5. Материалноправно легитимирана ли е ищцата в конкретния случай.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Предявени са пряко срещу застрахователно дружество осъдителни искове по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие-ПТП, причинено от деликвент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка ГО. Ищцата иска да бъде осъден ответникът да й плати обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й, загинала при ПТП и от смъртта на мъжа, с когото е живеела на семейни начала, починал вследствие травматичните увреждания, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното плащане.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд, сезиран с въззивни жалби от двете спорещи страни, е приел за безспорно установени предпоставките за възникване отговорността на ответното застрахователно дружество. С влязлата в сила на 19.12.2019г. присъда № 50/12.10.2016г. по нохд № 251/2016г. В. С. В. е признат за виновен в това, че на 31.07.2015г. при управление на товарен автомобил „Волво FH16" с рег. [рег.номер на МПС] и прикачено към него самосвално ремарке, без да има необходимата правоспособност да управлява превозно средство категория СЕ по път I-2 (Разград - Русе) нарушил правилата на движение-чл. 16, ал.1, т.1 ЗДП и чл.23, ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на М. Б. М. и Б. М. Л.; наличие на застрахователно правоотношение между водачапричинител и ответното застрахователно дружество по застраховка „ГО"; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Пренесените пред въззивния съд спорни въпроси, очертани от оплакванията във въззивните жалби са за размера на дължимата обезвреда за претърпените неимуществени вреди, за материалноправната легитимация на ищцата да претендира обезщетение от смъртта на фактическия си съжител, за наличието на съпричиняване и началния момент на присъдената законна лихва.

По въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат въззивният съд се е позовал на задължителната практиката -т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. и на каузалната практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Обсъдил е заключението на приетата в производството КСМАТЕ, според което пътният инцидент е настъпил при следния механизъм: поради интензивно движение и колебливо поведение на движещ се на предно място в колона велосипедист водачът на товарната композиция В. предприел аварийно 2 спиране; поради недостатъчна дистанция отклонил автомобила наляво, навлизайки в лентата за насрещно движение; в същото време и по същия пътен участък, но в обратна посока се движел лекият автомобил, управляван от Б. Л.. Възприемайки опасността от челен сблъсък, Л. насочил автомобила в най-дясната за него част от пътното платно и излязъл в десния затревен банкет, където се осъществил удар с товарния автомобил. Вещите лица са установили, че по отношения на лекия автомобил ударът е бил страничен ляв и простъргващ, като напълно била унищожена цялата му лява част. Според експертите основната причина за ПТП са технически неправилните действия на водача на товарния автомобил, който не е спазил необходимата дистанция и е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение; водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да избегне удара по никакъв начин и за него настъпването на ПТП е било неизбежно. Предвид това съдът е приел, че водачът на лекия автомобил не е допуснал виновни действия или бездействия, които да са обусловили настъпването на противоправния резултат. Намерил е за ирелевантен за наличието на съпричинителството фактът, че водачът Л. е управлявал автомобила с изтекъл срок на СУМПС, тъй като нарушението на чл.150а ЗДП не е обуславящо за настъпването на катастрофата и вредоносните й последици. Съобразил е, че според заключението на експертите водачът Л. е бил с поставен предпазен колан, а детето М. е пътувало на задната седалка без такъв. Отчетен е и експертния извод, че получената от М. тежка черепно-мозъчна травма би настъпила с или без поставен предпазен колан, тъй като ударът е страничен, а не челен. Съдът е съобразил предназначението на предпазния колан, механизма на конкретното ПТП (посока, скорост, инерция), така и получените травми, довели до леталния изход и е направил извод, че в производството не е доказано наличие на твърдяното от застрахователното дружество съпричиняване.

За да определи дължимото на ищцата обезщетението за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й М. М., въззивният съд е съобразил, че загиналото дете е единствено на ищцата и е било на 7 години към датата на инцидента; взел е предвид събраните в производството гласни доказателства, според които между ищцата и детето й е имало силна емоционална връзка-ищцата била грижовна майка, която дори укорявали, че глези дъщеря си; опитвала се да развива певческите способности на детето, научила го да кара колело; възпитавала го, а детето я „боготворяло". С оглед оплакванията във въззивната жалба за застрахователното дружество съдът е приел, че установеното от показанията на бабата и дядото по бащина линия -св.М. Л. и св.Т. Л., че те поемали грижата за водене и прибиране на детето от градина и ясла и че предимно те присъствали на организираните тържества, не е достатъчно да разколебае извода за дълбока и хармонична връзка между майката и дъщерята, още повече, че самите свидетели обясняват поведението на майката с работата и в друго населено място и ежедневното й пътуване и самите те сочат, че детето било много привързано към майка си и че между двете имало силна връзка; именно с тази обич и загриженост двамата свидетели обясняват, че в периода на раздяла със сина им ищцата останала да живее в тяхната къща, където условията за отглеждане на детето били по-добри и най-вече за да не „травмира" детето. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел, че неочакваната смърт на детето съвпада по време с изпадането на Б. Л. в коматозно състояние, вследствие на същия пътен инцидент; ищцата, в скръбта за детето си е поела и грижите за фактическия си съжител до пълно психическо и физическо изтощение; била „съкрушена", „смазана"; не й се живеело; отслабнала драстично; била в тежка депресия и на антидепресанти; непрекъснато ходила на гробищата. Според въззивния съд тези факти в своята съвкупност обуславят извод за силен и продължителен интензитет на болки и страдания от двойната загуба, в рамките на която вредите не могат да се разграничат, като е посочил, че изключително тежките последици за ищцата в психологичен план при двойна загуба следва да се отчетат като фактори за определяне на обезщетението и в този смисъл се е позовал на решение № 66/29.05.2017г. на ВКС по търг. д. № 1464/2016г. на II ТО.

Същевременно съдът е отчел, че към момента ищцата е съумяла да продължи живота си и да 3 преодолее първоначалните тежки последици в психологичен план без това да означава, че ще престане да страда. С оглед всичко изложено, въззивният съд е приел, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер 180 000 лева, дължимо на ищцата за смъртта на дъщеря й, отговаря на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и не се налага да бъде променяно, като е съобразил в същото време и конкретните икономически условия към датата на инцидента, както и лимитите на застрахователно покритие към същия момент.