Решение № 84 от 06.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002104458 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Б., чрез процесуалния си представител адв.И. К., срещу решение №263/19.06.2024г. по в.гр.д.№353/2024г. по описа на Хасковския окръжен съд.

Състав на Хасковския окръжен съд е потвърдил решение №786 от 20.12.2023г. по гр.д.

№1298 /2023г. на РС – Хасково, с което са отхвърлени предявените от Л. Д. Б., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.“***“, ет.***, ап.***, със съдебен адрес [населено място], [улица], против К. В. Й., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.“***“, обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и с правно основание чл.108 от ЗС : да се обявят за нищожни нотариален акт №191, том 1, дело №394/1990г. на нотариус при ХРС, за признаване на собственост по давностно владение за място от 1200кв.м. в местността „И.“, както и нотариален акт №5, том 4, рег. №6811, дело №579/2005г. на нотариус В. С. за продажба на поземлен имот №77 по кадастрален план на местността „Изгрев“ с площ от 2146кв.м., поради липса на основание ; да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата собствеността и владението върху имот с идентификатор ***и имот с идентификатор *** Ответникът по касация К. В. Й. не е депозирал отговор на подадената касационна жалба.

С постановеното определение №4225/23.09.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса : длъжен ли е въззивният 1 съд да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал.

2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд е приел, че спорни по делото са не фактите, а пораждащите се от тях права на страните.Заявените за защита субективни права на ищцата не се установени по делото, поради което предявеният иск е приет за неоснователен.Въззиваемият в качеството си на ответник действително не е представил отговор на предявената искова молба, като същият е обективирал правопогасяващи възражения в първото по делото заседание и е представил доказателства за това.По отношение на тези действие от процесуален характер не е настъпила преклузия, тъй като нормата на чл.143 ал.3 от ГПК изрично урежда, че именно в първото съдебно заседание страните трябва да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.Именно в това заседание ответникът е упражнил правата си в тази насока.Следва да се съобрази и че чл.133 от ГПК изрично не преклудира възможността да се представят писмени доказателства, които не са представени или посочени в самия отговор.Следователно в първото по делото заседание ответникът може да представи писмени доказателства, каквито са двата нотариални акта, които са останали неоспорени от ищеца и които независимо от липсата на възражения в отговора на искова молба, трябва и следва да се ценят от съда съобразно действителния им смисъл.Прието е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че възраженията по отношение приемането на представените от ответника доказателства не били отразени в протокола. Съобразно чл.152 от ГПК протоколът от съдебно заседание има пълна доказателствена сила за отразените в него съдопроизводствени действия, а неудостоверените такива се смятат за неизвършени.В случая няма отразени възражения на ищеца относно действията на ответника по представяне на доказателства в протокола от 23.11.2023г., няма искане за неговата поправка.

Прието е още,че изложените в обжалваното решение мотиви по същество на обективирания му предмет са адекватни на обстоятелствата по делото и сочат на точно приложение на относимия закон.Безспорно се установява, че самият наследодателят на ищцата П. Г. Б. чрез свои действия се е разпоредил с части от закупената от него нива през 1956г. и 1958г.През 1990г. е изготвен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, по силата на който В. В. Й. е признат за собственик на място от 1200 кв.м., от което 300 кв.м. нива и 900кв.м. овощна градина, в местността “И.“, Х. землище, №***по кадастъра на района.На по-късен етап Д. Й. Й., ответникът К. В. Й. и И. В. П. се снабдяват с нотариален акт за собственост на същия този недвижим имот на основание осъществено давностно владение и наследство - нотариален акт №192/13.V.2005г.Впоследствие ответникът на 15.08.2005г. придобива от Д. Й. Й. и И. В. П. чрез покупко-продажба 5/6 ид.ч. от същия имот.Предвид доказателствата по делото не се извежда твърдяната в исковата молба нищожност на визираните два нотариални акта поради липса на основание за тяхното съставяне.Наследодателят на ответника е притежавал собственически права върху този имот още от 1956г., като не се доказва,че той или неговите правоприемници са губили по какъвто 2 и да е начин владението върху този имот.Налага се поради това и извода, че през цялото време от 1956г. до настоящия момент само тези лица са упражнявали фактическата власт върху спорния имот.Ето защо при съставяне на нотариален акт №191 от 02.IV.1990г. е съществувало годно правно основание за издаването му, съотв. основание при прехвърляне на идеални части от същия имот през 2005г. от останалите сънаследници на ответника.

Поради това не е налице хипотезата на чл.26 ал.2 от ЗЗД и не може да се приеме нищожност на двата нотариални акта.

Въззивният съд е изложил мотиви, че уважаването на предявеният ревандикационен иск изцяло е функция на доказателствената тежест на ищцата, която следва да установи трите кумулативни предпоставки за това – че тя притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, ответникът да владее същия без наличие на правно основание за това владение.В случая правилно РС-Хасково е извел, че ищцата не е осъществила пълно и главно доказване на тези правнорелевантни обстоятелства, поради което и няма основание за уважаване на иска й за собственост.Следва да се посочи и че по делото няма категорични доказателства за идентичност на описаните в исковата молба и писмените доказателства по делото недвижими имоти.Установява се само факта, че ответникът владее процесните поземлени имоти с идентификатори ***и ***, което обстоятелство не е спорно по делото.

Владението на ответника обаче е с изведена ясна начална дата и продължителност, и е на правно основание.Тъй като самият наследодател на ищцата се е разпоредил с имотите, които се владеят от ответника още приживе през 1956г. и 1958г., то влезлите в сила заповеди на Кмета на Община Хасково, с които се възстановява правото на собственост на наследниците на П. Г. Б. върху общо шест поземлени имота, два които са процесните с идентификатори ***и ***, не са породили действие.Възстановяването на собствеността на ищцата в тази насока не може да се противопостави на ищеца, тъй като тези имоти неправилно са включени в плана на новообразуваните имоти за съответната местност.Според §4к, ал.8 от ПЗРЗСПЗЗ, при влязъл в сила план на навообразуваните имоти, може да се измени, в хипотезата, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по съдебен ред.Налице е в случая точно спор за материално право, предвид обективираните претенции както на ищцата, така и на ответника относно титулярството на правото на собственост върху процесните поземлени имоти.Неправилно в помощния план и в плана на новообразуваните имоти, тези имоти се възстановяват на наследниците на П. Г. Б., а не на истинските собственици - наследниците на лицата, които са закупили имотите от Б. през 1956г. и 1958г.Поради изложеното въззивният съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Касационната инстанция като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното :

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на 3 страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

В решение №672/07.03.2011г. по гр.д.№1584/2009г. на ВКС, І г.о., което се споделя изцяло от настоящия състав, е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство.За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана.За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация.

В решение № 1080 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4603/2007 г., II г. о. е прието, че пропускът на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото относно идентичността между заявения с исковата молба имот и този, който ответникът претендира, че е негова собственост съставлява съществено процесуално нарушение.Такова нарушение съставлява и липсата на служебно назначена от съда експертиза по този въпрос, при съмнение в идентичността на имотите.

В исковата молба са били наведени твърдения, че със заповеди №315/03.02.2020г. и №318/03.02.2020г. на кмета на Община Хасково, издадени на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на ищцата са възстановени с план за земеразделяне няколко земеделски имоти, които се намират в строителните граници, определени с околовръстен полигон два от които са : имоти с идентификатор ***и ***по КККР, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г., които са с площ съответно от 1 325кв.м. и 1 202кв.м.Тези имоти се владеят от ответника по делото К. Й., което обосновава правния интерес за ищцата да предяви иск по чл.108 от ЗС, с който ответникът да бъде осъден да предаде тяхното владение.

Ответникът К. Й. не е подал отговор на исковата молба.В първото по делото съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на предявения иск, тъй като наследодателя на ищцата през 1956г. и 1958г. се е разпоредил с част от притежаваните от него недвижими имоти, поради което и тя не може да претендира, че е техен собственик по наследяване.

По делото е представен договор за покупко-продажба от 17.04.1940г., с който П. Г. Б. е закупил нива от 11.1 дка, находяща се в м-ст „Ч.“, Х. землище, при стари граници : С. А., Д.

И., път и дере, а при сегашни граници : М. Т.П., Л. Д. път и дере.

Представена е записка за вписване на частен писмен договор за продажба на недвижим 4 имот, с който Л. Д. е продал на П. Г. Б. нива от 3.358дка, находяща се в м-ст „Ч.“, Х. землище, при граници : М. Т. П., П. Г., дере и останалата част от нивата на Л. Д..