Решение № 615 от 21.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 632/2024
- Вид
- Решение № 615
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Силвия Йовчева
Цитирани разпоредби
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 615 гр. Велико Търново, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Йовчева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500632 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД гр. Варна против Решение № 812/20.05.2024г. по гр.д. № 202/2024г. на Районен съд – Велико Търново, с което е осъден "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК 104518621 да заплати на М. В. Т. от град Велико Търново, "Ф. Тотю", бл. 1, вх. Б, ап. 1, с ЕГН ********** сумата в размер на 4 978.82 лв. /четири хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ - представляваща остатък от сумата в размер на 6 228.82 лева – платена без основание парична стойност от Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година, начислена по корекционна процедура за периода от 21.01.2016 година до 17.06.2019 година, за обект, находящ в град Добрич, ул.
„Арбит“ № 7, вх. А, ап. 21, ап. 4, с клиентски номер 1200146464 и абонатен номер **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2024 година, до окончателното изплащане на задължението. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, както следва :
Първоинстанционният съд се позовава на Тълкувателно решение от 22.04.2019г., доколкото в настоящия процес се претендира присъждането на суми по вземане, правопораждащите факти за което са установени между страните със сила на присъдено нещо. Според жабоподателя частта от 1 вземането, предмет на иска, не съществува. Той се позовава на липсата на основание за присъждане на претендираната част от вземане, тъй като по отношение на нея не са налице правопораждащите вземането факти. Развива подробни аргументи в насока така отстояваното становище. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Навежда доводи по оплакванията в жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в град Добрич, ул. „Арбит“ № 7, вх. А, ап. 21, ап.
4, като ползваната ел. енергия се заплаща по партида с клиентски номер 1200146464 и абонатен номер **********. Твърди, че на 17.06.2019 година служители на ответното дружество са извършили техническа проверка на СТИ, за която е съставен КП № 1202684 от същата дата, като електромерът е демонтиран за експертиза в БИМ и е монтиран нов, като същевременно от протокол № М2020550 от 20.01.2026 година е видно, че на процесния обект е монтиран електромер с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. В резултат на извършена корекция на електроенергията за периода от 21.01.2016 година до 17.06.2019 година на ищеца е начислена сумата в размер на 6 228.82 лева, за която е издадена Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година, която е била заплатена от ищеца на ответника на 01.11.2019 година.
2
Твърди, че с влязло в сила Решение № 610 от 17.11.2023 година по В.гр.д. № 676/2023 година на ВТОС ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 250.00 лева, предявена като частичен иск от 6 228.82 лева, платена на 01.11.2019 година при липсващо основание по смисъла на чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. С исковата молба се отправя искане към съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4 978.82 лева, представляваща остатък от 6 228.82 лева – платена без основание парична стойност от Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година, начислена по корекционна процедура за периода от 21.01.2016 година до 17.06.2019 година, за обект, находящ в град Добрич, ул.
„Арбит“ № 7, вх. А, ап. 21, ап. 4, с клиентски номер 1200146464 и абонатен номер **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 55,ал. 1 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Оплакванията в жалбата касаят въпроса дали силата на присъдено нещо на постановеното Решение № 610 от 17.11.2023 година по В.гр.д. № 676/2023 година на ВТОС се разпростира върху фактите, пораждащи частта от вземането на ищеца, предмет на предявения в настоящото производство иск. С цитираното решение "Електроразпределение Север" АД – град Варна е осъдено да заплати на М. В. Т. сумата в размер на 1 250.00 лева, по предявен частичен иск от общо сумата в размер на 6 228.82 лева, представляващи платени при начална липса на основание суми по издадена от "Електроразпределение Север" АД – град Варна Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година в размер на 6 228.82 лева, представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 21.01.2016 година до 17.06.2019 година по партида с клиентски № 1200146464 и абонатен № ********** за електроенергия на адрес в град Добрич, ул. „Арбит“ № 7, вх. А, ап. 21, ап. 4, 3 ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 19.04.2023 година до окончателното й изплащане. Това решение е влязло в сила на 17.11.2023 г. То е постановено по частичен иск, с който ищецът претендира само част от вземането, предмет и на настоящото производство. За да уважи претенцията на ищеца, съдът е приел, че са налице всички правопораждащи вземането му факти. Наведеното в жалбата оплакване, че от изводите на съда не следва категоричния извод, че няма изобщо измерено количество електрическа енергия в невизуализирания регистър на процесното СТИ, макар и вярно, е неотносимо към основателността на предявения иск. Количеството ел. енергия, което е предмет на извършената от жалбоподателя корекция на сметката на ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, е констатирано като отчетено от процесното СТИ. Наличието на отчетено количество ел енергия в невизуализиран регистър на СТИ обаче не поражда автоматически правото на доставчика на ел. енергия да коригира сметката на потребителя. За това следва да са налице предпоставките на чл. 55 от ПИКЕЕ, чиято липса в конкретния случай е установена с влязло в сила решение, обвързващо и двете страни по делото.
След като е налице влязло в сила решение, с което със сила на присъдено нещо между страните са установени всички правопораждащи вземането на ищеца факти, единствените възражения срещу иска за непредявената част от вземането може да бъдат правопогасяващи такива. В случая жалбоподателя не твърди нито да е платил частта от вземането, предмет на настоящия иск, нито се е позовал на изтекла погасителна давност .
В този смисъл въззивният съд намира, че претенцията на ищеца е основателна и правилно искът е уважен.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да се потвърди. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред въззивната инстанция, възлизащи на 800 лв. съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 812/20.05.2024г. по гр.д. № 202/2024г. на Районен съд – Велико Търново.
4
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК 104518621 да заплати на М. В. Т. от град Велико Търново, "Ф. Тотю", бл. 1, вх. Б, ап. 1, с ЕГН ********** сумата от 800 лв. ( осемстотин лева ) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5