Определение № 109 от 13.06.2022, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 13.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. П.а Дакова като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20222000600106 по описа за 2022 година Производството е образувано по частен протест срещу определение, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство.

С частния протест прокурорът от Окръжна прокуратура - Сливен прави оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Излага обстойни аргументи в подкрепа на релевираните доводи.

Категорично възразява срещу дадените му от съда указания за изясняване на определени обстоятелства, преценени като решаващи за правилното разрешаване на спора. Противопоставя на възложеното изследване степента на засегнатост на слуховия апарат на пострадалото дете. Твърди, че на досъдебното производство е направено възможното за да се установи има ли и в каква степен засегнатост на слуховите възможности на детето. В тази връзка изтъква, че единствената обективна находка относно слуха на пострадалия Ст. И. се съдържала в изготвения на 07.03.2022г. доклад на АСП – ДСП – Твърдица, в който е отразено, че по информация на близките на детето същото е било с намален слух, но не са били издадени по повод на този здравословен проблем експертни решения на ТЕЛК. Изразява позиция, че след като приживе пострадалото лице не е било изследвано и не са били съставени медицински документи, удостоверяващи наличието или отсъствието на проблеми със слуховия апарат, то абсурдно е да се предполага, че въпросната непълнота в доказателствата би могла се запълни 1 посредством разпит на свидетели – полицейски служител и служители от ДСП – ИРМ – Твърдица, в каквото насока са дадените от съда указания.

Смята, че евентуално събраните свидетелски показания относно слуха на пострадалото дете, ще отразяват единствено субективни, неточни възприятия на разпитаните лица, които не са със съответното медицинско образование и професионална квалификация за поставяне на диагноза. Възразява и срещу дадените указания за изясняване разположението на тялото на детето върху релсите и неговата температура. Намира, че досежно тези обстоятелства са събрани необходимите гласни и писмени доказателства, както и заключение на съдебномедицинска експертиза, което установява причинените при конкретното произшествие травматични увреждания на детето и причинноследствената им връзка с настъпилата му смърт. Счита, че указаната от съда допълнителна съдебно медицинска експертиза, ведно с поставените към нея въпроси, почиват на абстрактни предположения и възможни хипотези с неясна цел за изясняване, като подчертава, че обстоятелствата относно разположението на тялото на детето на релсите и възможността смъртта му да е настъпила преди произшествието са категорично установени от събраните по делото доказателства и от заключението на първоначалната съдебномедицинска експертиза. Изразява несъгласие срещу указанието на съда за назначаване на допълнителна железо - транспортна експертиза, защото възможните отговори на указаните въпроси ще бъдат хипотетични и несигурни, ще съдържат субективен елемент и наред с това, те няма да променят крайните изводи за приложението на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, изложени в прокурорския акт за прекратяване на делото. Намира за неизпълнимо и безполезно указанието за събиране на информация за преминаващите влакови композиции през мястото на произшествието на инкриминираната дата от 12 часа до 21 часа, както и указанието за изискване на информация от ЕЕН 112 относно подателите на сигналите за произшествието, при положение, че подобна информация се съхранява съгласно правилата само шест месеца. Категорично се противопоставя на указанието на съда да се изискат справки за родствените връзки на пострадалото лице и неговите родители поради хипотетично възможен поширок кръг от пострадали лица, спрямо които би следвало да се извършат действия по реда на чл.227 и сл. от НПК. Смята, че събраните по делото документи установяват кръга на пострадалите лица, като правата на 2 наследниците на пострадалото дете са били охранени и реализирани в рамките на досъдебното производство и наред с това няма обективни и безспорни данни, че пострадалият има и други наследници, освен установените. Като счита, че Окръжна прокуратура – Сливен, при напълно изяснена фактическа обстановка, правилно е прекратила досъдебното производство с атакуваното от наследниците постановление и намира, че дадените от съда указания не биха променили по никакъв начин правните изводи на решаващия прокурор, защото не са свързани с предмета на доказване по делото, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, приема, че първоинстанционното определение, с което е отменено постановлението за прекратяване на делото, е необосновано и незаконосъобразно и следва да се отмени. По тези съображения прокурорът предлага въззивният съд да отмени протестираното определение, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и да потвърди това постановление.

Повереникът на пострадалите лица е депозирал писмено становище, с което твърди, че протестът е недопустим, тъй като счита, че прокурорът не може да оспорва съдебния акт, с който е отменен неговия оспорен прекратителен акт, а такова правомощие имат пострадалите лица и техните повереници, поради което моли протеста да се остави без разглеждане. По същество намира въззивния протест за неоснователен, защото изложените в него аргументи се намират в съществено противоречие със събраните доказателства и подкрепят направения от съда извод за неизясненост на редица обстоятелства по делото. Като приема първоинстанционното определение за обосновано и законосъобразно, моли въззивният съд да остави протеста на прокурора без разглеждане, а в случай, че съдът реши да разгледа протеста по същество, моли да го отхвърли като неоснователен и да потвърди отменителното съдебно определение.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас е депозирала писмено становище по частния протест, в което нейният представител заявява, че протестът е неоснователен и не следва да се уважава. Намира определението на първата инстанция, с което е отменено прекратителното постановление на прокурора, за обосновано и законосъобразно. Изцяло се присъединява към изводите, съдържащи се в обстоятелствената част на съдебното определение, според които проведеното по делото разследване не е всестранно и пълно, налични 3 са противоречия в свидетелските показания, както и между тях и останалите доказателствени източници. Напълно възприема становището на първата инстанция за необходимост от извършване на допълнителни действия по разследване за събиране и проверка както на нови, така и на вече събрани доказателства, като разпити на свидетели, назначаване на допълнителни експертизи, изискване на документи и пр. Като счита, че изложените в протеста на първоинстанционната прокуратура доводи и възражения против изводите, съдържащи се в атакувания съдебен акт, са неоснователни, намира, че искането за отмяна на съдебното определение следва да се остави без уважение, а определението – да се потвърди.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в частния протест оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното дело, прецени становището на прокурора от въззивната прокуратура и възражението на повереника на пострадалите лица и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че частният протест, макар и допустим като подаден от прокурора и в преклузивния седмодневен срок по чл.243, ал.7 от НПК, е неоснователен и не следва да се уважава.

Протестираното определение №132 от 19.04.2022г. по ЧНД №169/2022г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено изцяло постановлението на прокурора от Окръжна прокуратура - гр. Сливен от 31.03.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №121/2020г. по описа на РУ на МВР - Твърдица, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, е законосъобразно и обосновано. Изложените в посоченото прекратително постановление фактически и правни изводи за липса на извършено престъпление са необосновани и незаконосъобразни, защото не се подкрепят от събраните по делото доказателства и наред с това противоречат на материалния закон. В мотивите към атакуваното определение съдът правилно е приел, че постановлението на прокурора не се основава на задълбочено разследване, което да е допринесло за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, в частност разследването не е установило категорично има ли извършено престъпление и от кое лице и поради това е върнал делото на прокурора със задължителни указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

4

Въззивният съд, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на протестираното определение, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради фактическа обстановка по спора, съвпадаща напълно с установената от първоинстанционния съд и изложена в атакуваното определение, поради което не е необходимо нейното възпроизвеждане в настоящото въззивно определение. Направената от тази инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници, събрани в хода на разследването, се покрива изцяло с тази на Окръжен съд - Сливен, съответно разминава се с тази на прокурора.

Първоинстанционният съд обосновано констатира, че в хода на проведеното разследване, макар и разследващият орган да е събрал голям обем от доказателствени материали, редица обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора, касаещи слуховите способности на пострадалото дете, респективно степента на засегнатост на слуховия му апарат, причините за настъпване на железопътната катастрофа и конкретния механизъм на осъществяването й, разположението на тялото на детето спрямо релсите, възможността смъртта му да е настъпила преди сблъсъка с влака, условията, при които е могло да бъде предотвратено произшествието, са останали неизяснени.

Правилно съдът приема необходимост да се установят в хода на разследването слуховите способности на пострадалото дете и степента на увреждане на слуховия му апарат, ако такова е съществувало. Събраните в тази насока гласни и писмени доказателства са противоречиви, както обосновано констатирала първата инстанция. Наред с това, изясняването на въпроса досежно слуха на пострадалото дете е от съществено значение, тъй като в противен случай остават без отговор въпросите дали детето е чуло шума на приближаващия се към него влак и ако не – по каква причина, при положение, че е било живо към момента на произшествието, дори да е било заспало на релсите, но без психични отклонения. Въззивният съд подкрепя дадените от първата инстанция указания за събиране на конкретни гласни и писмени доказателства, които ще способстват да се разсеят съмненията за увреден слух на пострадалото дете или пък ще установят определена степен на засегнатост на слуховия му апарат, която му е попречила да възприеме шума от приближаващия влак.

5

Позовавайки се на показанията на двамата локомотивни машинисти – свидетелите К. К. и Д. Д., на показанията на полицейските служители – свидетелите К. П. и С. С., на отразеното в докладите на свидетелите К. и Д. по повод извършената проверка от Регионална инспекция „Пътна инфраструктура“ – Пловдив във връзка с настъпилото железопътно произшествие, както и на отразеното в уведомлението за настъпил железопътен инцидент, първоинстанционният съд правилно приел за неизяснен в пълнота въпроса за разположението на неподвижното тяло на детето върху релсите или между релсите на ж. п. линията, както и въпроса за температурата на тялото непосредствено след удара – дали то действително е било изстинало, което индицира на предходно настъпила смърт на лицето. В тази насока следва да се отбележи, че единствен свид. К. К. - локомотивен машинист на процесната влакова композиция, който е задействал автоматичната влакова спирачка в режим на екстрено задържане, е слязъл от влака непосредствено след сблъсъка с пострадалия, единствен е видял отблизо и вероятно е пипнал тялото на пострадалото дете, за което твърди, че е било студено. Следва да се обърне внимание, че свид. К. е разпитан като свидетел на досъдебното производство осем месеца след инцидента, като в показанията си твърди, че травмите по детето не са били причинени от управлявания от него влак. Извън съмнение е, че свид. К., бидейки локомотивен машинист на процесния влак, е силно заинтересован от изхода на делото и има пряк интерес да твърди, че друг, предходно преминал влак е прегазил момчето и поради това непосредствено след спиране на управлявания от него процесен влак тялото на детето е било студено. В тази връзка е важно да се отбележи, че свид. К., когато веднага, около 15 минути след произшествието, е уведомил началника на влака – свид. М. М., че са блъснали на релсите дете, той не я е информирал за констатираната от него студенина на тялото на детето. От своя страна, свид. М. М. около 20.45 часа, т. е. само 15 минути след сблъсъка, се е обадила на тел. ЕЕН 112 и е подала сигнал за станалия железопътен инцидент с пострадал човек. По повод на този сигнал, пристигналите след минути на местопроизшествието полицейски служители – свидетелите С. С. и К. П. разговаряли с двамата локомотивни машинисти – свидетелите К. К. и Д. Д., но и на тях свид. К. не е съобщил важния факт, че непосредствено след удара той е пипнал тялото на блъснатото дете и то е било студено. Освен това, не може да се приеме, че 6 констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие „… трупът е изстинал.“ подкрепят твърденията на свид. К. за студено тяло на детето веднага след произшествието, защото видно от отразеното в огледния протокол, самият оглед е започнал в 22.48 часа и е приключил в 00.22 часа.