Определение № 1852 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1852 гр. Варна, 17.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. А. като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело № 20243100900653 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Дело има за предмет главен иск на К. Б. Г., против Ж. Н. Г. и А. В. Г. с правно основание чл.464, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не съществуват вземания на ответницата Ж. Г. от ответницата А. Г., които са предмет на изп.дело №66/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№713 в КЧСИ, а имено сумата от 30000лв.-задължение по Запис на заповед от 20.12.2019г. и сумата от 15000лв.-задължение по Запис на заповед от 15.01.2021г., и евентуален иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца, като увреждащи го едностранните сделки-Запис на заповед от 20.12.2019г. и Запис на заповед от 15.01.2021г.

С Решение №414 от 03.11.2025г., главният иск на ищеца е уважен изцяло, като срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата А. В. Г., която е поискала освобождаване от внасяне на държавна такса, поради материална затрудненост.

Съдът, след като съобрази доводите на молителката-жалбоподател и приложимите норми във връзка с молбата, и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Като при преценка на възможностите на лицето следва да се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

В случая от представената от молителката декларация и на база факта, че същата се явява длъжник в производството по принудително изпълнение, се установява, че жалбоподателката не разполага с достатъчно средства за заплащане на ДТ по делото.

Предвид горното и като съобрази размера на дължимата ДТ от почти 972.76лв., съдът приема, че страната се намира в невъзможност да заплати същата, респективно че искането 1 за освобождаване от плащането на такса за въззивно обжалване, следва да се уважи.

В резултат от изложеното, пречките за администриране на жалбата са отпаднали, поради което препис от същата следва да се изпрати на насрещната страна за отговор.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА А. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Б.-юг-** та“ №*, от заплащане на дължимата държавна такса за въззивното обжалване на постановеното по настоящото дело решение.

Препис от въззивна жалба на А. В. Г., да се изпрати на другата страна-ищеца по делото, която в двуседмичен срок от получаване на съобщението може да подаде писмен отговор, за който се прилагат съответно разпоредбите на чл.259, ал.2-4, чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.

В срока за отговор другата страна по делото може да подаде насрещна въззивна жалба, която трябва да отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК.

След изтичането на срока делото, заедно с отговора и приложенията, ако такива са подадени, да се изпратят по компетентност на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2