Присъда № 46 от 20.12.2023, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Присъда № 46 от 20.12.2023г., постановена по НОХД № 790/2023г. по описа на Районен съд - Н.

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Бургас, Териториално отделение-Н. против подсъдимия А. Г. С. с ЕГН **********, за това, че:

На 12.05.2022г. в гр.Н., кв.А., на плажната ивица до заведение „А.б.“, чрез нанасяне на удари с краката си в областта на лявата ръка на Д. Б. Д. с ЕГН **********, му причинил средни телесни повреди - счупване на лява лакътна кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 14-18 /четиринадесетосемнадесет/ седмици, при обичаен ход на оздравителния процес и счупване на лява раменна кост с дислокация на фрагментите, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 2 /два/ месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е осъществено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Преди започване на разпоредителното заседание по делото, по искане на пострадалия Д., съдът конституира същия като частен обвинител по делото.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Н. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия С.. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.58а, ал.1 от НК във връзка с чл.372, ал.4 от НПК, чрез налагане на наказание на подсъдимия – една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Относно приобщените по делото веществени доказателства, прокурорът предлага същите да бъдат върнати на подсъдимия. Разноските по делото предлага да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Частният обвинител Д. се присъединява изцяло към казаното от представителя на обвинението.

Подсъдимият С., в производство по чл.370 и сл. от НПК, признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство. В последната си дума моли съда да му наложи по-ниско наказание.

Защитникът на подс.С. пледира за опР.ване на подзащитния му по повдигнатото му обвинение в частта относно извършване на престъпното 1 деяние по хулигански подбуди, поради липса на доказателства за това. При определяне на наказанието на подс.С. защитата моли да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО

ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ

ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият А. Г. С. е със средно образование. Не е женен. Не е осъждан. Работи като строител.

На 12.05.2022г., около 17:00 часа, пострадалият Д. Б. Д. отишъл на плажа в гр. Н., кв. „А.“, до хотел „С. Н.“. Седнал на пейка на заведение, което не работело и за което на свидетеля било известно, че преди години е било известно с името „Култ“, а понастоящем е с имена „А.б.“. След около час към него се приближили мъж /подс.А. Г. С./ и жена /свид.В.Е./, с куче питбул.

Двамата седнали на около 10-тина метра от пострадалия. Подс.С. носел двулитрова бутилка от бира, от която той и свид. Е. започнали да пият. След известно време, пострадалият Д. решил да ги заговори. Приближил се до тях и ги попитал откъде са. Подсъдимият обяснил, че е от врачанския край и се казва А., както и че с момичето /свид.Е./ живеят в с.Р., общ.Н.. Тримата си говорели общи приказки от 18.00 часа до 21.30 часа и слушали музика.

Подсъдимият и момичето предложили бира на пострадалият Д., но той им отказал. Попитали го дали пие водка или текила, при което пострадалият решил да отиде до магазина да купи текила и да ги почерпи. Върнал се от магазина с бутилка от 500мл текила и започнали да пият заедно. Както си говорели и слушали музика, подсъдимият и момичето започнали да танцуват и да се целуват. Тогава пострадалият се пошегувал, като им казал „Не така, не така“, при което подс.С. спрял да танцува, насочил се директно към постр.Д., който стоял изправен и му нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око.

Сборичкали се. Пострадалият чул жената за казва на подс.С. да спре да бие Д.. В крайна сметка, последният паднал, след което обвиняемият започнал да го рита в главата и в областта на лявата страна на лицето му. Пострадалият Д. се опитал да се прикрие с лявата си ръка, но подс.С. продължил да го рита в областта на лявата му ръка и в гърба. Като разбрал, че подсъдимият няма да спре, пострадалият събрал сили и успял да се изправи, след което побятнал.

Подсъдимият го подгонил и няколко секунди обикаляли около една дървена греда. В един момент, подсъдимият спрял и тръгнал да си ходи. По това време, свид.Е. приближила пострадалия, за да го види как е, обърнала се и догонила подс.С.. Малко по-късно при пострадалият дошли рускоговорящи хора, които се опитали да го изправят.

На същата дата – 12.05.2022г., около 22.00 часа, свид.Иван Г. бил в дома си, когато чул викове и излязъл на терасата, което била с изглед към буната на плажа в гр.Н.. Когато излязъл на терасата видял легнал мъж и трима души /мъж жена и дете-рускоговорящи/, които били около него. Мъжът викал от 2 болка при опитите на хората да ги изправят. Свид.Г. разбрал от жената, че мъжът има наранявания в областта на главата и ръката. Тогава жената помолила свид.Г. да се обади на тел.112. След като съобщил, че се е обадил на тел.112, рускоговорящото семейство си тръгнали. След около пет минути, на место дошла линейка, в която пострадалият отказал да се качи, въпреки, че продължавал да лежи и да вика от болка. Автомобилът на Бърза помощ си тръгнал и пет минути по-късно дошла друга линейка, придружавана от полицейски автомобил. Пострадалият бил отведен в УМБАЛ Бургас, където бил настанен за лечение, но на следващия поискал да бъде изписан.

Същата вечер, около 22.00 часа, свид.С. С. се прибирал към дома си в гр. Н., кв. „А.“. Докато паркирал колата си на ъгъла на хотел „Виена“, забелязал мъж, който лежи на тротоара. Свидетелят слязъл от автомобила и се приближил към човека. Свид. С. слязъл да види, какво му има на човека и установил наранявания в областта на ръката му – костта на ръката била изместена. Свид.С. предположил, че ръката на мъжа вероятно е счупена, поради което се обадил на тел.112 и сигнализирал за случая.

Пострадалият Д. предал за нуждите на разследването - копие на консултативен лист № 14/13.05.2022г. е отразена основна диагноза: съчетано счупване на диафазите на лакътната и лъчевата кост, и копие на лист за преглед на пациент с № 014097. Седмица по-късно, постр.Д. предоставил и копие на съдебномедицинско удостоверение № 224/2022г. /т.1, л.42-л.43 от ДП/.

В хода на разследването е била назначена съдебномедицинска експертиза /т.1, л.82-л.83 от ДП/, от заключението на която се установява, че пострадалият Д. е получил мозъчно сътресение, рани в областта на главата, които са били обработени хирургично, белези от рани по гърба и охлузни рани по коленете, болки в гърба, лява ръка и долна челюст. Според вещото лице няма медико-биологични данни мозъчното сътресение да е от степен да съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота и всички описани увреждания водат до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Наред с тях, експертът е констатирал счупване на лява лакътна кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 14-18 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес. Счупването на лява раменна кост, също с дислокация на фрагментите, сама по себе си също е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около два месеца, при обичаен ход на оздравителния период. Според вещото лице, уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети, каквито са и части от човешкото тяло.

По време на разпита си, като обвиняем пред разследващите органи, С. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

Гореизложеното се подкрепя изцяло от материалите по ДП № 304 ЗМ256/2022г. по описа на РУ на МВР - Н., приети като доказателства по делото.

3

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност. Ето защо и при установената фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Нанесените удари с юмруци и ритници в областта на главата и ръката на пострадалия са действия на подсъдимия, с които му е причинил описаните горе телесни увреждания. С тяхното получаване е настъпил съставомерния престъпен резултат – негативна промяна в здравния статус, която съгласно заключението на вещото лице по назначената СМЕ се преценява по медико-биологичния признак, като трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от около 14-18 седмици /четири месеца и половина/, при обичаен ход на оздравителния процес, характеризиращо се, като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Деянието е извършено умишлено, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.

От обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство по чл.

131, ал.1, т.12 от НК, като съдът счита, че основателно деянието е квалифицирано като извършено по хулигански подбуди. Причиняването на телесна повреда може да се характеризира като такова по хулигански подбуди, когато е извършено на публично място при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между дееца и пострадалия. В настоящият случай, действията на подсъдимия са извършени на публично място – плажната ивица на гр.Н.. От значение е и изпития от подсъдимия алкохол – първоначално бира, а впоследствие – текила. В резултат на това, след отправена на шега забележка от пострадалия „Не така, не така“, когато са започнали да се целуват със свид.Е., поведението на подсъдимия безконтролно е ескалирало в подобна хулиганска проява – незачитане на установените норми на поведение и въведен обществен ред чрез брутална и дръзка саморазправа с пострадалия и причиняването му на две средни телесни повреди. При нанасяне на побоя, свид.Е. е казала на подс.С. да спре да бие пострадалия, но С. не я е послушал. Напротив съборил е пострадалия на земята и е продължил да го рита с крака. Нещо повече, когато пострадалият е успял да се изправи и да побегне, подсъдимият го е последвал и гонил още известно време. Тези установени обстоятелства са още едно доказателство за хулиганските подбуди, като израз на явно незачитане на обществения ред и неуважение към обществото и към всеки един негов член, когато субектът „… чрез действията си изразява открита висока степен на неуважение към личността“ /ППВС 2/1974г./ В този смисъл неоснователни 4 са доводите на защитата, че деянието е неправилно квалифицирано като такова, извършено по хулигански подбуди, тъй като пострадалият проявил неуважение към близката на подсъдимия, т.е. имал мотив за нанасяне на телесните повреди. Безспорно установено по делото е, че при срещата им на плажа, пострадалият е видял за първи път подсъдимия и придружаващото го момиче. Липсват данни по делото по време на разговора им на плажа, пострадалият Д. да е обидил по какъвто и да е начин, или да е проявил неуважение както към подсъдимия, така и към свид.Е.. Същото се отнася и за момента, в който пострадалият на шега е подхвърлил репликата „Не така“, когато подсъдимият и свид.Е. са започнали да се целуват. Ето защо, съдът счита, че посредством увреждане телесната неприкосновеност на пострадалия, деецът е целял да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на личността, като в случая, според настоящият съдебен състав, липсва наличието на личен мотив за нанасянето на телесните повреди.