Решение № 147 от 30.05.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. гр. Добрич, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500017 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от П. Н. П. от с.Н. К.,общ.Т.,обл.Добрич срещу решение №83/24.07.2023 г. по гр.д.№367/2022 г. на Т.ския районен съд,с което е признато за установено на основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК,че към момента на издаване на заповед за изпълнение на парично задължение №69 от 25.05.2022 г. по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№20223250100146/2022 година по описа на Т.ски районен съд въззивникът дължи на ищеца „БАТО 2010“ ЕООД,с ЕИК 201815262,представлявано от управителя Н. Ч. с ЕГН **********,сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева-падежирала вноска за месец февруари по договор за паричен заем от 24.09.2021 година,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 01.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 123,40 лв платени държавни такси по заповедното производство,респ. въззивникът е осъден да заплати на „БАТО 2010“ ЕООД сторени съдебно-деловодни разноски:146,60 лева внесена ДТ по установителния иск и 900 лева разноски за упълномощен процесуален представител.Въззивникът настоява за отмяна на първоинстанционното 1 решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и за отхвърляне на предявените искове,както и за присъждане на сторените от него разноски в двете инстанции.Според въззивника ищецът обосновал исковите си претенции със заемно правоотношение между страните,но същевременно навел твърдения и за съвсем друго правоотношение-упълномощаване и договор за продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт №170/2020 г. на нотариуса Д.

П..Цитираният нотариален акт не бил представен по делото,като не било доказано и твърдението на ищеца,че ответникът бил получил плащане като пълномощник по посочената сделка.По делото липсвали и доказателства претендираната заемна сума по договора за заем да е била реално предадена от ищеца като заемодател на ответника като заемополучател.В договора от 24.09.2021 г. не се съдържало изявление на страните за предаване на сумата,нито съществувала отделно разписка,удостоверяваща предаването.Сочените от ищеца обстоятелства за други отношения между страните били неотносими към предмета на спора,но от друга страна опровергавали твърденията за заемно правоотношение.Липсвало тъждество между заявеното в заповедното производство относно наличие на заемно правоотношение и изложените в исковата молба обстоятелства за правоотношения,произтичащи от упълномощителна сделка.Не на последно място събраните свидетелски показания сочели,че ответникът бил предал на два пъти на ищеца сумата от 8 000 лв,т.е. ако се приемело съществуване на валидно заемно правоотношение,задължението по него било погасено чрез плащане.

Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемата страна „БАТО 2010“ ЕООД.В хода на въззивното производство въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 15.08.2023 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 28.08.2023 г.,респ. е постъпила в съда на 29.08.2023 г.,при изтекъл за страната срок за въззивно 2 обжалване на 29.08.2023 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е недопустимо

/по съображения,които ще се изложат по-нататък/ в частта,с която е установено вземане на ищеца „БАТО 2010“ ЕООД от ответника П. Н. П. в размер на сума от 123,40 лв платени държавни такси в заповедното производство,а в останалата част е допустимо като постановено по предявените допустими положителни установителни искове.По същество като краен резултат в допустимата му част същото е правилно,макар и да се налага отмяната му по съображения,които ще се изложат по-долу,като мотивите за този извод са следните:

Гр.д.№367/2022 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.

№2277/19.12.2022 г.,уточнена по реда на чл.129 ал.4 във връзка с ал.2 от ГПК с молба вх.№676/29.01.2024 г. /на лист 45 от в.гр.д.№17/2024 г. на ДОС/,с която са предявени обективно кумулативно и евентуално съединени искове от „Бато 2010“ ЕООД,ЕИК 201815262,със седалище и адрес на управление гр.Т.,*** срещу П. Н. П. с ЕГН ********** от с.Н. К.,общ.Т.,***,както следва:

1./главни установителни искове на основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД,чл.240 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,че ответникът П. Н. П. дължи на ищеца „Бато 2010“ ЕООД-гр.Т. сума в размер на 6 000 лв-неизплатена част от парично задължение,цялото от 12 000 лв,с падеж 01.02.2022 г. по сключен между страните договор за паричен заем от 24.09.2021 г.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от 17.05.2022 г.,до окончателното й изплащане,както и сума в размер на 170 лв,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 6 000 лв в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.02.2022 г. до 13.05.2022 г.,които суми са предмет на заповед за изпълнение №69/25.05.2022 г.,издадена по ч.гр.д.№146/2022 г. на ТРС;

2./евентуални осъдителни искове /да се разгледат при условие,че 3 главните установителни искове бъдат отхвърлени/ за осъждане на ответника П. Н. П. да заплати на ищеца „Бато 2010“ ЕООД-гр.Т. посочените по-горе суми.

Претендирано е от ищеца и осъждане на ответника да му заплати сторените в заповедното и настоящото исково производство съдебноделоводни разноски.

В уточняващата молба вх.№676/29.01.2024 г. /на лист 45 от в.гр.д.

№17/2024 г. на ДОС/ ищецът „Бато 2010“ ЕООД-гр.Т. заявява,че евентуалните осъдителни искове са нередовно предявени и недопустими,респ. не ги поддържа.

Изложено е в първоначалната искова молба и уточняващата я молба,че между страните имало предходни преди сключване на процесния договор за заем правоотношения.С пълномощно рег.№433 и 434/10.03.2020 г. на нотариуса Ю.К. с район на действие ДРС ищцовото дружество упълномощило ответника П. Н. П. с правата да се разпорежда с имоти на дружеството в с.К.,общ.Т.,представляващи закрити складове за зърно-2 бр. с площ 971 кв.м и административна сграда с площ 112 кв.м ведно с избено помещение-всички находящи се в УПИ ***,кв.5 по ПУП на с.К..Пълномощникът П. искал да ипотекира сградите,да ги отремонтира и да продава в тях торове и препарати.Уговорката била след уреждане на документите ищецът да получи от ответника сумата от 25 000 лв.На 15.10.2020 г. с договор за покупкопродажба,обективиран в нотариален акт №*** г. на нотариуса Д. П. с район на действие ТРС,ищцовото дружество продало чрез пълномощника П. на лицето Н. И. Д. на цена от 15 000 лв описаните сгради.Продажната цена постъпила по сметката на пълномощника П.,но последният не я предал на ищеца.Бил заведен от ищцовото дружество осъдителен иск срещу ответника П. за осъждането му да изплати получената по мандатната сделка сумапредмет на гр.д.№308/2021 г. на ТРС,но след обещание на ответника да плати искът бил оттеглен и производството по цитираното дело прекратено.Плащане от страна на ответника не постъпило,като последният предложил на ищеца да сключат договор за паричен заем,чрез който да се разсрочи задължението.Такъв договор бил сключен на 24.09.2021 г.В същия ответникът признал наличието на парично задължение към ищеца,произтичащо от задължението му да отчете резултата от мандатната 4 сделка.Страните се съгласили да новират това задължение чрез замяната му с друго-връщане на сумата от 12 000 лв по договора за заем.Задължението било разсрочено на три вноски.Тъй като не последвало плащане на уговорения падеж,кредиторът подал две заявления за издаване на заповеди за изпълнение.По ч.гр.д.№7/2022 г. на ТРС били заявени претенции относно първите две вноски по договора за заем от по 3 000 лв,а по ч.гр.д.№146/2022 г.-претенция за последната вноска от 6 000 лв.Длъжникът подал възражения срещу двете заповеди,което наложило ищцовото дружество да предяви установителни искове за установяване съществуването на вземанията.Установителните искове досежно вземанията по ч.гр.д.№7/2022 г. на ТРС били предмет на висящото към настоящия момент гр.д.№174/2022 г. на ТРС,респ.в.гр.д.№311/2023 г. на ДОС.По настоящото дело се претендира установяване съществуването на вземането за третата падежирала вноска по договора за заем в размер на 6 000 лв и обезщетение за забавено плащане в размер на 170 лв за периода 01.02.2022 г.-13.05.2022 г.,както и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението 17.05.2022 г.,до окончателното й изплащане.

В подадени в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК два отговора на исковата молба /вх.№326/23.02.2023 г. и вх.№341/27.02.2023 г./ ответникът П.

Н. П. оспорва исковете като неоснователни.Ищецът обосновал исковите си претенции със заемно правоотношение между страните,но същевременно навел твърдения и за съвсем друго правоотношение-упълномощаване и договор за продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт №170/2020 г. на нотариуса Д. П.,което опровергавало твърдението за възникнало заемно правоотношение между страните.Между страните никога не била възниквала облигационна връзка по договор за заем.Ответникът не бил получил реално сочената заемна сума от ищеца и не дължал връщането й.Отношенията по повод продажбата на имоти на ищцовото дружество били уредени и ответникът не дължал нищо.Сочените обстоятелства за други отношения между ищеца и ответника били неотносими към предмета на спора,но от друга страна опровергавали твърденията за заемно правоотношение.

От книжата по ч.гр.д.№146/2022 г. на ТРС се установява,че на 17.05.2022 г. ищецът „Бато 2010“ ЕООД-гр.Т. е подал заявление /уточнено с молба вх.

№979/23.05.2022 г./ за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК 5 срещу ответника П. Н. П. за сумата от 6 000 лв-главница по договор за паричен заем от 24.09.2021 г.,представляваща падежирала вноска по договора за месец февруари 2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението,до окончателното плащане,както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 170 лв за периода 01.02.2022 г.-13.05.2022 г.Заявлението е уважено и е издадена заповед за незабавно изпълнение №69/25.05.2022 г. за горните вземания.В срока по чл.414 ал.2 от ГПК е подадено възражение от длъжника П. срещу заповедта.С разпореждане №494/17.11.2022 г. ТРС е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок от съобщението установителен иск за вземанията,за което заявителят „Бато 2010“ ЕООД е уведомен на 18.11.2022 г.В срока по чл.415 ал.4 от ГПК,изтекъл на 19.12.2022 г.,са предявени настоящите установителни искове.Установителните искове относно вземанията за главница и обезщетение за забавено плащане-предмет на заповедта за изпълнение са допустими като предявени в рамките на законоустановения преклузивен срок и предвид идентитета между страните в заповедното производство и в настоящото исково производство и между вземанията по заповедта за изпълнение и тези-предмет на исковете.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С пълномощно рег.№433/10.03.2020 г. на нотариуса Ю. Д.-К. с район на действие ДРС относно удостоверяване подписа на упълномощителя и рег.