Решение № 3822 от 05.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2467/2026
- Вид
- Решение № 3822
- Подписан
- 05.06.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Мила Гочева Димова, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- член 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, параграф 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, параграф 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 3822 гр. София, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100502467 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 23026 от 15.12.2025 г. по гр.д.№ 1213/2025 г. по описа на СРС, 71 състав, е признато за установено, че „Уиз Еър Унгария Црт.“, чрез клона си „Уиз Еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ ЕИК 200830927 със седалище и адрес на управление: гр. София, Зона Летище София, сграда ИВТ дължи на Х. В. Х. ЕГН ********** с адрес: гр. Казанлък, ж.к. ******** на основание чл.422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК във вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., сумата 400,00 евро, представляваща обезщетение за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз поради закъснение на полет W 95394 от 22.04.2024 г. по дестинация летище Бургас - летище Лондон, ведно със законна лихва от 31.07.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46852/2024 г. по описа на СРС, 71- ви състав.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника срещу постановеното решение. Изложени са доводи, че решението е неправилно, тъй като в проведеното пред първата инстанция производство е доказано наличие на извънредно обстоятелство, което е било несъвместимо с експлоатацията на самолета, който е следвало да осъществи полета. Поддържа, че в производството е установено наличие на извънредно обстоятелство за процесния полет, което не е могло да бъде избегнато;
1 авиокомпанията – ответник е взела всички необходими мерки за избягване на извънредното обстоятелство; настъпването му е извън ефективния контрол на авиокомпанията-ответник.
Заявява, че настъпването на извънредното обстоятелство – сблъсък на самолет с птица на посочената дата е установено в производството, което е основание за изключване на отговорността на въздушния превозвач. За обосноваване сочи, че от съображения а безопасност на пътниците е задължително извършване на необходимите процедури по технически преглед на ударения самолет, каквато инспекция е била извършена. Именно поради това изпълнението на полета със закъснение от 3 часа и 16 минути е оправдано и не следва да се вмени в отговорност на превозвача. Излага подробни правни и фактически доводи и прилага практика на СЕС приложима в подобни хипотези.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС в посочената част и отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Х. В. Х. подава отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по отношение правилността му с оглед наведените в жалбата доводи. Във връзка с това, съдът намира следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х. В. Х. срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“ (Унгария), чрез клона си „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ КЧТ, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., за установяване дължимостта на сумата 400 евро, представляваща обезщетение за неточно изпълнение на договор за въздушен превоз поради закъснение на полет W 95394 от 22.04.2024 г. по дестинация летище Бургас - летище Лондон, ведно със законна лихва от 31.07.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46852/2024 г. по описа на СРС, 71-ви състав.
С постановеното от първата инстанция решение искът по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. е уважен изцяло. Изложени са съображения, че макар закъснението на полета W95394 по направление летище 2
Бургас - летище Лондон, планиран за 22.04.2024 г. с час на излитане - 12:30 ч. местно време, и час на кацане - 14:15 ч. местно време, осъществен на 22.04.2024 г. със закъснения повече от 3 часа, а именно с 3 часа и 16 минути, се дължи на извънредни обстоятелства, превозвачът – ответник следва да понесе отговорност за него. Изводите са обосновани с указанията на член 5, § 3 от Регламент № 261/2004 и даденото разрешение в Решение на Съда от 12 май 2011 година по дело С-294/10. В същите е предвидено, че превозвачът трябва своевременно да планира ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства. Ако в подобна хипотеза въздушният превозвач обаче не разполага с никакъв запас от време, не може да се приеме, че е взел всички необходими мерки съгласно член 5, § 3 от Регламент № 261/2004.
Решението е правилно.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява и страните не спорят, че ищецът е закупил билет за въздушен превоз за редовен полет W95394 по направление летище Бургас - летище Лондон, планиран за 22.04.2024 г. с час на излитане - 12:30 ч. местно време, и час на кацане - 14:15 ч. местно време, както и че регистрацията за полета е приета и на ищеца е издадена бордна карта. Не е спорно и се признава от ответника, че полетът е осъществен на 22.04.2024 г. със закъснения повече от 3 часа, а именно с 3 часа и 16 минути при пристигане.
Установено е, че разстоянието между двете летища измерено по дъгата на големия кръг съгласно чл. 7, пар. 4 от Регламент ЕО №261/2004 г. надвишава 1500 км.
Установява се, че е била извършената инспекция на въздухоплавателното средство с рег. № G-WUND след изпълнение на полет WUK 5393 по релация летище Лондон до летище Бургас с кацане в 09:12 часа местно време на 22.04.2024 г. Чрез събраните доказателства е установено, че при кацане на самолета с рег. № G-WUND е установен удар от птица в лявата странична част на самолета, което е наложило извършването на инспекция. След извършване на инспекцията самолетът е освободен с разрешение за извършване на един полет до основната база, като е изпълнен именно процесния полет по релация Бургас – Лондон със закъснение. От приобщеното по делото извлечение за информация за полет W95394 се установява, че самолет с рег. № G-WUND е излетял по направление Лондон в 13:16 часа на 22.04.2024 г.
На основание чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. - 250 евро за всички полети до 1500 км. и 400 евро за полети надвишаващи 1500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на 3 правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
Въззивникът твърди, че не следва да носи отговорност за закъснелия полет, тъй като закъснението се дължи на изключващи отговорността на превозвача обстоятелства, а именно: извънредни обстоятелства, наложили извършването на проверка на летателното средство, което е следвало да извърши полета, изразяващи се в удар от птица по летателното средство при изпълнение на предходен полет.
На основание чл. 5, параграф 3 от регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. По смисъла на регламента извънредни обстоятелства могат да възникнат в случаите на: политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
Въззивникът-ответник твърди, че при изпълнение на предхождащ процесния полет на превозвача - WUK 5393, който е бил извършен със същото летателно средство, което е следвало да извърши процесния полет W95394, са възникнали извънредни обстоятелства, наложили извършването на проверка на летателното средство, изразяващи се в удар от птица по летателното средство.
Макар в производството да са ангажирани доказателства, че при изпълнение на предходния полет на ответника е настъпило твърдяното извънредно обстоятелство, изразяващо се в удар на птица по летателното средство, както правилно е посочил в постановеното решение СРС, това обстоятелство не е достатъчно в случая, за да се изключи отговорността на превозвача. Фактът, че процесният полет е бил втори по ред, който се изпълнява с един и същ самолет, като същият е закъснял, тъй като при изпълнение на предходния полет са възникнали извънредни обстоятелства, налагащи проверката на самолета, не може да се приеме като достатъчен за изключване на отговорността на превозвача. Превозвачът е следвало да осигури достатъчно на брой летателни средства, за да обезпечи изпълняваните от него полети, като липсата на такива не могат да изключат отговорността му във връзка с допуснатите закъснения, провокирани от предходни полети със същото летателно средство. Изпълнението на последователни полети с едно и също летателно средство е изцяло в преценката на превозвача с оглед неговите търговски интереси, като реално в случая закъснението на процесния полет се дължи именно на липсата на летателно средство, чрез което да бъде изпълнен своевременно, което не представлява изключващо отговорността на 4 превозвача обстоятелства.
Освен това, както правилно е посочил в постановеното решение СРС, за да освободи от отговорност превозвачът следва да установи не само наличието на извънредно обстоятелство чието осъществяване безспорно се установи от обсъдените по- горе писмени доказателства, но и да установи във всеки случай, че събитията не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки. Тоест освен проявлението на извънредно обстоятелство, превозвачът следва да докаже и че същото не би могло да бъде отстранено при изпълнението на каквито и да било разумни мерки, които могат да се очакват предвид капацитета на предприятието му в дадения момент и полагането на дължимата грижа при упражняване на тази специфична дейност.
Въздушният превозвач трябва да докаже, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяна на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (така Решение на Съда от 19 ноември 2009 г. по съединени дела C402/07 и C-432/07, т. 61, и Решение на Съда от 12 май 2011 г. по дело C-294/10, т. 25). Горното означава, че за да се освободи от отговорност, ответникът следва да установи, че е положил дължимата грижа за предотвратяване както на настъпилото събитие, така и на закъснението на полета. В Решение на Съда от 12 май 2011 година по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно, той трябва своевременно да планира ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства.