Решение № 74 от 23.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500128 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от Гаранционен фонд, гр.София чрез процесуалния му представител ю.к. К.Я., против решение №260175/16.11.2021г., постановено по т.д.№558/20г. по описа на ВОС, т.о., в частта му, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Р.

ИВ. С. законна лихва върху платената в хода на производството сума от 40 000 лв. за периода от 26.03.2020г. до 07.07.2021г., както и законна лихва върху сумата от 5 000 лв. за периода от 26.03.2020г. до 06.07.2021г., вкл., на осн. чл.86 от ЗЗД, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд - П. П. Ч.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 40 000лв. бъде отхвърлена изцяло, а претенцията за законна лихва върху сумата от 5 000лв. бъде отхвърлена за периода от 26.03.2020г. до 06.07.2021г., вкл., след като се приеме, че върху сумата от 5 000лв. законна лихва се дължи от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението . Претендират се разноски.

Въззиваемият Р. ИВ. С. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.Ж. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в 1 обжалваната му от Гаранционен фонд част да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от Р. ИВ. С. чрез процесуалния му представител адв. С.Ж., против решение №260175/16.11.2021г., постановено по т.д.

№558/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1 / е отхвърлен предявеният от Р. ИВ. С. против Гаранционен фонд иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща горницата над 45 000лв. до предявения размер от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени на ищеца телесни увреждания, вследствие на настъпило на 17.10.2019г. ПТП, причинено виновно от П. П. Ч. при управление на лек автомобил „Рено Меган“, с рег.№ В 9399 НР, без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП; 2/ Р.

ИВ. С. е осъден да заплати на Гаранционен фонд, сумата от 63лв., представляваща сторени разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд - П. П. Ч.. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и за сумата, представляваща разликата над 45 000лв. до 60 000лв., ведно със законна лихва върху тази главница, считано от 26.03.2020г. до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Гаранционен фонд, гр.София в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ю.к. К.Я. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от Р.С. части да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач П. П. Ч. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. С.Н. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в обжалваните му от Р.С. части да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Р. ИВ. С. излага, че на 17.10.2019г. водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег.№В 9399 НР П. П. Ч. управлявала превозното средство по път III-9004/Варна-Провадия/ в посока с.Разделна. На около 2 км. от гр.Белослав водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол над МПС и навлязъл в лентата за насрещно движение в момент, в който по нея се движило друго МПС - „Мерцедес Вито“, рег.№В 8431 ВТ, в което пътувал ищецът. В резултат от сблъсъка между двете МПС на ищеца били причинени телесни увреждания - счупване тялото на дясна раменна кост закрито, наложило оперативно лечение с 2 поставяне на вътрешна фиксация, луксация на раменната става, болки в дясното рамо и шията, съпътстващи травми, натъртвания и охлузвания.

Получените при ПТП травми направили ищеца неработоспособен за продължителен период от време, изпитвал силни болки, имал затруднения при самообслужването, ограничени били социалните му контакти. Към датата на ПТП за л.а. марка „Рено“, модел „Меган“, рег.№В 9399 НР не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предявил претенцията си пред „Гаранционен фонд“ с молба вх.№24-01-12/07.01.2020г., но фондът не определил и не изплатил обезщетение, като на 26.03.2020г. постановил отказ да бъде изплатено такова.

Предвид гореизложеното претендира ответникът „Гаранционен фонд“ да бъде осъден да му заплати сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП неимуществени вреди - физически болки и страдания и негативни емоционални изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2020г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Гаранционен фонд“, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва твърдението в исковата молба, че е бил сезиран с претенция от Р.С. във връзка с процесното ПТП, по която е заведена щета №20210005/07.01.2020г., възобновена на 25.03.2021г./предвид постъпила на тази дата нова молба от Р.С./, по която е определил обезщетение в размер на 40 000лв. съгласно решение на УС на ГФ от 28.06.2021г., изплатено на 07.07.2021г.С изплащане на сумата страните са уредили спора извънсъдебно по реда на чл.558, ал.3, вр. ал.1 от КЗ, постигайки спогодба по см. на чл.365 от ЗЗД със съответните последици. В условие на евентуалност се твърди, че претендираният размер от 60 000лв. е изключително завишен, неотговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарта на живот и съдебната практика към датата на ПТП. Оспорва претенцията за законна лихва от 23.06.2020г.Твърди, че не е изпаднал в забава, т.к. не е деликвент или застраховател, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки обезщетение по силата на закона. Образувал е щета, която е възобновена по инициатива на ищеца, по която щета се е произнесъл, определил и изплатил обезщетение.

Предвид горното твърди, че следва да се счита в забава от 07.07.2021г.датата, на която е изплатено обезщетението в размер на 40 000лв.

По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е конституирана като трето лице помагачи на негова страна П. П.

Ч..Привличане е поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, предвиждаща, че „Гаранционен фонд“ встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП водач.

Третото лице помагач П. П. Ч. подържа становище за неоснователност на предявените искове.

3

Решението на първоинстанционния съд в частите му, с които искът за присъждане обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 5 000лв., представляваща допълнително /над доброволно изплатеното в хода на процеса от ответника в размер на 40 000 лева/ обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и е отхвърлен за сумата от 40 000лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса, е влязло в сила.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

С влязла в сила на 18.06.2021г. Присъда №47/02.06.2021г., постановена по НОХД №292/21г. по описа на ВОС, н.о., П. П. Ч. е призната за виновна в това, че на 17.10.2019г. на път 9004 с.Разделна-гр. Белослав, обл. Варна, при управление на МПС - лек автомобил марка „Рено", модел „Меган", per.№В 9399 HP, нарушила правилата за движение по пътищата - чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.2, пр.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Мария Иванова Стоянова и две средни телесни повреди на Р. ИВ. С., изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, обусловила трайно затруднение на движения на горен десен крайник за период около 3 - 4 месеца и счупване на акромиалния израстък на дясната лопатка, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 1,5 - 2 месеца, поради което и на осн. чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.„б", вр. чл.342, ал. 1 от НК й е определено наказание лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца, което на осн. чл.58а, ал.1 от НК е редуцирано до 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок 5 години.

На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени присъдата по НОХД №292/21г. по описа на ВОС.

Не е спорно и, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че към 17.10.2019г. за лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган", per.№В 9399 HP не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца като трето увредено лице, т.к. се претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на телесни увреждания при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена 4 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост на иска, предвидена в чл.558, ал.5 от КЗ - предявена претенция пред Гаранционен фонд с вх.№24-01-12/07.01.2020г., по която е образувана щета №20210005/07.01.2020г., по която първоначално е постановен с решение на УС на ГФ от 26.03.2020г. отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.496, ал.2, т.2, б.“б“ и б.“в“ от КЗ поради непредставяне на писмени данни за хода и резултата от образуваното досъдебно производство, влязъл в сила акт на компетентния орган против сочения за виновен водач, протокол за оглед на местопроизшествието, ведно със схема и албум, копие от СМЕ, копие от автотехническа и химична експертиза, изготвени по досъдебното производство.

Не е спорно между страните, че на 07.07.2021г., след преразглеждане на щетата и вземане на решение от УС на ГФ на 28.06.2021г., ответникът е изплатил на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000лв.Между страните не е постигана спогодба по см. на чл.365 от ЗЗД, в която увреденият да е заявявал, че чрез полученото обезщетение е напълно обезщетен за претърпените от ПТП неимуществени вреди, а напротив с нарочна молба е уведомил, че след изплащане на обезщетението ще се консултира с адвокат, за да направи преценка дали същото го удовлетворява.

Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване чл.497 от КЗ. Минималната застрахователна сума/лимит на отговорността/ за 2019г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й към посочената година редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие независимо от броя пострадали лица е 10 420 000лв.