Решение № 1816 от 06.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1816 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20211100109929 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] Н. Д. е заявила в искова молба от 06.08.2021 г., че на 23.08.2016 г. е участвала в ПТП, предизвикано от А. Т., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). От ПТП Н. Д. е получила увреждания, за които Л.И. е бил осъден да заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, което той е направил.

[2] Вследствие на уврежданията от ПТП и самото ПТП обаче, и след като Л.И. е бил осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, Н.

Д. е получила:

- необратима детеродна неспособност;

1

- хроничен възпалителен тазов процес;

- дископатия;

- захарен диабет;

- тежко депресивно разстройство.

[3] Л.И. не е заплатил на Н. Д. обезщетение за неимуществените вреди от тези заболявания. Затова Н. Д. моли съда да осъди Л.И. да заплати

150 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди от влошаването на здравословното състояние плюс законната лихва от 23.08.2016 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-9).

2. На ответника

[ 4 ] Л.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищцата не е било вследствие на ПТП. Затова той моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 57-60).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[5] Не се спори Н. Д. е била родена на 12.11.1990 г. Тя е била усмихната, жизнена и концентрирана (показанията на свидетелката Д., л.

209).

[6] На 23.08.2016 г. Н. Д. е пострадала от ПТП, предизвикано от А. Т., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника Л.И.

(решенията на СГС и САС, л. 63-68 и л. 70-76). Към този момент Н. Д. е имала две деца и е била бременна в трети лунарен месец ( показанията на свидетелката Д., л. 209; решенията на СГС и САС).

2

[7] Вследствие на ПТП Н. Д. е получила контузия в поясната област, която е предизвикала инкомплетен спонтанен аборт. От уврежданията от ПТП и спонтанния аборт Н. Д. е получила адаптационна стресова реакция с тревожно-вегетативни, хиподепресивни и ситуативно-страхови оплаквания.

Тя е била с улеснена промяна в настроението, ситуативно безпокойство, преживявания за намалени възможности за справяне със ситуацията. Към февруари 2019 г. Н. Д. е имала остатъчни последици в психологичен план – готовност към тревожност в ситуации, сходни с ПТП; единични ситуативни страхове, които е могла да контролира. Възможно е било поради преживения стрес Н. Д. по-трудно да зачева, но не е имало органични причини за това (решението на СГС, л. 63-68; експертизата, събрана по предходното дело, разгледано от СГС, л. 133-135; решението на САС, л. 70-76).

[8] За описаните увреждания, както за и болките и страданията, вследствие на тях, предходен съд е осъдил Л.И. да заплати на Н. Д. 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (решенията на СГС и САС, л. 6368 и л. 70-76). Не се спори, че решението на предходния съд е влязло в сила, а Л.И. е заплатил на Н. Д. 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

[9] Към настоящия момент Н. Д. има:

- малък дисков пролапс на ниво Л2-Л3 и лекостепенни протрузии на нива Л-3-Л4 и Л4-Л5;

- захарен диабет от втори тип;

- хидронефроза;

- рецидивиращо депресивно разстройство в ремисия. Малкият дисков пролапс и лекостепенните протрузии на прешлените се дължат на дегенеративни промени, а не на травма.

[10] Захарният диабет от втори тип не е вследствие на уврежданията и преживяното от ПТП. Хидронефрозата е вследствие на наличие на камъни в бъбреците на Н. Д., а рецидивиращото депресивно разстройство е вследствие на множество фактори, между които взаимоотношенията с мъжа, с когото 3 са живеели на съпружески начала, проблеми с неговите роднини, пренапрежение в работата, грижи за дете е епилепсия (заключението на вещите лице д-р Ч., д-р Б., д-р С. и д-р П., л. 117-131; заключението на д-р К., л. 153-168; показанията на вещите лица, л. 201-208). Н. Д. няма детеродна неспособност, а дори да има такава, тя не е вследствие на увреждането и преживяното от ПТП.

[11] На 29.03.2023 г. Н. Д. е поискала от Л.И. да заплати обезщетение за ексцес от уврежданията от ПТП от 23.08.2016 г. (претенцията, л. 18-22). Не се спори, че Л.И. не го е направил.

[12] Н. Д. е заплатила: 1 000,00 лева за държавна такса (л. 54), а съдът я е освободил от заплащането на държавна такса над 1 000,00 лева до 6 000,00 лева (л. 50); 1 075,00 лева за вещи лица (л. 93-94 и л. 214). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 228). Л.И. е заплатил: 875,00 лева за вещи лица (л. 96-97); 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 98). Той е бил представляван от юрисконсулт.

2. Спорни обстоятелства

[13] Страните са спорили дали уврежданията на Н. Д., описани в пар. 9 по-горе, са били вследствие на уврежданията и преживяното от ПТП. Съдът приема, че нито едно от тях не е вследствие на уврежданията и преживяното от ПТП поради следното: вещото лице д-р П. е било категорично, че уврежданията на прешлените нямат травматичен характер и техният произход е дегенеративен.

[14] Вещото лице д-р Б. е заявила, че стресът е един от многото, но не и единствен фактор за заболяване от диабет. В случая обаче, съдът установява, че Н. Д. е преживяла по-голям стрес от взаимоотношенията си с мъжа, с когото са живеели на съпружески начала, отколкото от процесното ПТП (заключението на д-р К.). Ето защо съдът приема, че Н. Д. не е получила диабет вследствие на преживяното от ПТП.

4

[15] Вещото лице д-р С. е било категорично, че хидронефрозата на Н.

Д. е била получена не вследствие на травмата в поясния отдел при ПТП, а поради наличие на камъни в бъбреците на Н. Д.. Вещото лице д-р К. е открила причините за рецидивиращото депресивно разстройство на Н. Д. не вследствие на преживяното от ПТП, а в множество други фактори: взаимоотношенията с мъжа, с когото са живеели на съпружески начала; проблеми с неговите роднини; пренапрежение в работата; грижи за дете е епилепсия. Ето защо съдът приема, че и тези две увреждания не са вследствие на увреждането и преживяното вследствие на ПТП.

[16] Съдът приема, че Н. Д. не страда от безплодие. Съдът приема това, защото причината за евентуален тубарен стерилитет би била хроничнорецидивираща гинекологична инфекция. До 2020 г., т. е. четири години след ПТП, при ищцата липсват данни да е имала такава инфекция, въпреки че тя е посещавала гинеколози. Съдът, разгледал първото дело, също не е приел Н. Д. да е имала такава инфекция, въпреки че вещото лице, назначено от него, е прегледало Н. Д. през февруари 2019 г., две години и половина след ПТП.

[17] Едва през 2020 г., а след това и през 2021 г. д-р М. К. и д-р Ш. са приели, че ищцата е страдала от безплодие поради тубарен стерилитет, възникнал вследствие на увреждането от ПТП (епикризите, л. 15 и л. 17).

Тези изводи на д-р К. и д-р Ш. обаче, не са били подкрепени от никакви документирани изследвания (заключението на д-р Ч., л. 217-226). Ето защо съдът не приема, че Н. Д. страда от безплодие, причинено от увреждането от ПТП.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[18] Н. Д. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес.

5

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ [19] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за имуществените и неимуществените вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Застрахователят следва да направи това в границите на застрахователната сума по застрахователния договор. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

[20] Съгласно т. 10 от ППВС 4/1975 г., ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, тогава му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с обезщетението, вече присъдено за първоначалното страдание. Тогава първият критерий за изплащане на обезщетение от ексцес, е да е налице влошаване на състоянието на пострадалия, от което той да е претърпял вреди. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях.

[21] Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

Следователно, вторият критерий за изплащането на обезщетение за вреди от влошаването на състоянието на пострадалия е влошаването да не е било предвидено от съда или от страните[1].