Решение № 418 от 29.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. ХАСКОВО, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Г. П. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500502 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от И. М. Т. и Ж. Д. Василева решение

№124/19.04.2024г. по г.д.№1532/2023г. по описа на Районен съд Димитровград, с което се отхвърля предявения от И. М. Т., ЕГН ********** и Ж. Д. В., ЕГН **********, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че И. М. Т., ЕГН ********** и Ж. Д. В., ЕГН **********,че не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, сумата от 1000,00 лева, представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 38 669,48 лева, представляваща главница, за която е бил издаден изпълнителен лист от 21.03.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 531/2012 г. по описа на Районен съд – Димитровград и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20218740400114 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег.

№874 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Хасково.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост, неправилност 1 и незаконосъобразност.Съдът е подходил формално и , като не е отчел обстоятелството че е изтекла давност по отношение на вземането по изпълнителния лист,предмет на образуваното изпълнително дело №114/ 21г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев,предхождано от образуваното изпълнително дело №209/2012г. по описа на ДСИ при РС Димитровград въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.г.д. №531/2012г. на основание чл.417 от ГПК.Поради погасяване на вземането по давност основателен се явява и предявения иск по чл.439 от ГПК,по който съдът е постановил обжалваното решение,като се иска неговата отмяна и постановяване на друго,с което се уважи иска.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна ЕОС“Матрикс“ ЕООД,в който се оспорва жалбата като неоснователна.Наведеното възражение за изтекла давност е необосновано,поради извършването на поредица последователни изпълнителни действия,които прекъсват давността,както и че перемцията в изпълнителното производство не влияе върху давностния срок Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

Пред Районен съд Димитровград е предявен иск от И. М. Т., ЕГН ********** и Ж. Д. В., ЕГН **********, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че И. М. Т., ЕГН ********** и Ж. Д. В., ЕГН **********,че не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, сумата от 1000,00 лева, представляваща частичен иск от вземане в общ размер на 38 669,48 лева, представляваща главница, за която е бил издаден изпълнителен лист от 21.03.2012 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 531/2012 г. по описа на Районен съд –Димитровград и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20218740400114 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. №874 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Хасково.

Правният интерес ищците обосновават с изтекла погасителна давност на вземането на ЕОС „Матрикс“ възникнало от цитираното по-гори 2 дело.

Ответникът ЕОС „Матрикс“ оспорва иска с възражение за неприложимост на давността,поради извършване на редица изпълнителни действия,които я прекъсват.

Безспорно установените факти в първоинстанционното производство,неопровергани пред въззивната инстанция са наличието на изпълнителен лист от 21.03.2012 г., по ч.гр.д. № 531/2012 г. по описа на Районен съд Димитровград, по силата на който жалбоподателите И. М. Т. и Ж.

Д. Т. са осъдени да заплатят солидарно на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959 сумата от 38 669,48 лева – главница по Договор за ипотечен кредит от 08.10.2007 г., сумата от 3601,14 лева – договорна лихва за периода от 05.06.2011 г. до 19.03.2012 г., сумата от 28,20 лева – наказателна лихва за периода от 05.06.2011 г. до 19.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 845,98 лева – разноски по делото за държавна такса и 1047,59 лева – адвокатски хонорар. В тази връзка и по молба на кредитора е образувано изпълнително дело № 209/2012 г. по описа на СИС при Районен съд Димитровград,по което са извършени поредица от изпълнителни действия- на 20.11.2012 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжниците, на 06.12.2013 г. е вписана възбрана върху описания недвижим имот. На 06.02.2014 г. длъжниците са депозирали молба за разсрочено погасяване на вземането, като са внесли доброволно сумата от 500 лева.С молба от 23.02.2017 г. взискателят е поискал насрочване на публична продан на недвижимия имот. На 21.08.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил оглед и оценка на процесния недвижим имот и е назначил съдебно-оценителна експертиза.На 07.02.2019 г. взискателят е депозирал молба с искане за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на ищците.На 08.03.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан на описания недвижим имот.

С молба от 20.03.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника .

Предвид обявената за нестанала първа публична продан на недвижимия имот, собственост на длъжниците, на 22.05.2019 г. взискателят е поискал извършването на нова такава.

3

С молба от 25.09.2019 г. взискателят е поискал делото да бъде изпратено на ЧСИ Самуил Пеев за продължаване на принудителното изпълнение. Същото е образувано при последния под № 780/2019 г., след което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено.

На 01.02.2021 г. взискателят е поискал да му бъде върнат оригиналът на изпълнителния лист, след което с въз основа на същия и по молба на взискателя е образувано изпълнително дело № 114/2021 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев. С молбата си взискателят е поискал да бъдат предприето редица изпълнителни действия – насочване на изпълнение срещу недвижимия имот, собственост на длъжници, вписване на възбрана, налагане на запор върху трудовите им възнаграждения и върху банковите им сметки.

В изпълнение искането на взискателя, съдебният изпълнител е наложил запор на 15.02.2021 г. върху вземания на длъжниците, както и възбрана върху притежавания от тях недвижим имот.На 22.03.2021 г. е извършен опис на недвижимия имот, притежаван от ищците, за което е съставен съответен протокол. На 06.04.2021 г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан на недвижимия имот. На 19.05.2021г. трето за спора лице – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало да бъде присъединен като взискател по така образуваното изпълнително дело,която молба е уважена от съдебния изпълнител.

На 28.05.2021 г. е обявен купувач по насрочената публична продан и процесният имот е продаден, за което е изготвено съответно постановление за възлагане, а сумата от извършената публична продан е разпределена на 06.07.2021 г. След тази дата, по делото периодични са постъпвали суми от заплата,като последното плащане е постъпило на 27.02.2024 г. На 15.08.2022 г. като взискател е конституирано дружеството ответник поради извършено прехвърляне на вземането по силата на договор за цесия.

За да отхвърли иска районият съд е приел, че петгодишата погасителна давност по чл. 117 от ЗЗД за вземането не е изтекла, доколкото първоначалният взискател, а и последващият такъв, след 26.06.2015 г. своевременно са предприемали различни по естеството си действия, прекъсващи давността – опис, оценка, публична продан и разпределение на постъпили суми.Този извод на решаващият съд напълно се споделя от настоящата инстанция като в подкрепа следва да се посочи,че след 4 издаването на изпълнителния лист и образуване на първото изпълнително дело давността са прекъсва с образуването му,като впоследствие след приемането на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е възприета тезата, че в хода на изпълнителното производство, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя, като по този начин давността може да бъде прекъсвана многократно,прекъсването на която е налице с посочените по-гори изпълнителни действия

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци,което налага оставяне без уважение подадената от И. М. Т. и Ж. Д. Т. въззивна жалба и с оглед пълното съвпадане на мотивите на въззивната инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща към тези на районния съд,поради което не се налага ревизиране на обжалваното решение, което следва да бъде и потвърдено.

Водим от горното,съдът.

РЕШИ:

Потвърждава решение №124/19.04.2024г.по г.д. №1532/2023г. а Районен съд Димитровград.

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6