Определение № 748 от 30.08.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. Перник, 30.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

Борислава П. Борисова-Здравкова

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500562 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от ГПК.

С определение № 1908/16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 10/2023 г. на Районен съд Перник, е оставена без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, за изменение на решение № 414/19.04.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като решението бъде отменено в частта, в която „Водоснабдяване и канализация“ ООД е осъдено да заплати на С. К. Г. сумата от 451 лв., представляваща сторените по делото разноски.

Срещу определението е подадена частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, с която се иска неговата отмяна.

В срока за отговор ответникът по жалбата С. К. Г. моли обжалваното определение на РС Перник да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С решение № 414 от 19.04.2023 г. по гр.д. № 10/2023 г. РС Перник е признал за установено, че С. К. Г. не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД следните суми, за които на 10.03.2009 г. по ч.гр.д. № 250/2009 г. на РС Перник е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение изпълнителен лист:

1

1267,04 лв., представляваща стойност на услуга за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 21.11.2004 г. до 05.11.2008 г., ведно със законната лихва от 28.01.2009 г. до окончателното заплащане на вземането;

144,41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.03.2007 г. до 05.12.2008 г.;

28,23 лв., представляваща сторени разноски по делото.

С решението „Водоснабдяване и канализация“ ООД е осъдено да заплати на С. К. Г. сумата от 451 лв., представляваща сторените по делото разноски, като спорът между страните е бил концентриран върху въпроса, предмет и на настоящото производство, а именно – дал ли е повод ответникът за предявяване на иска и приложима ли е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на посочения изпълнителен лист, на 28.01.2011 г. е било образувано изпълнително дело № 47/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № *** при КЧСИ. В продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона на 28.01.2013 г. поради настъпила перемпция – на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Предвид постановките на ТР 3/2020 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и тези на ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла по време на висящността на изпълнителното производство. Следователно от 28.01.2013 г. е започнал да тече приложимият петгодишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (арг. от чл. 424 ГПК) и същият е изтекъл на 28.01.2018 г. Независимо от изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ЧСИ С. не е издал постановление, в което да констатира този юридически факт, а жалбоподателят в качеството си на взискател по ИД е подал молба с вх. № 36719/27.09.2022 г. за предприемане на изпълнителни действия. Ето защо, ОС Перник споделя изводите на РС Перник, че с поведението си като кредитор след изтичането на погасителната давност „Водоснабдяване и канализация“ ООД е дало повод за предявяване на иск по реда на чл. 439 ГПК за признаване за установено, че правото на принудително изпълнение за вземанията по обсъдения изпълнителен лист е погасено по давност. Без значение е, че искът е предявен от наследник на първоначалния длъжник, тъй като конституирането на наследниците в изпълнителния процес се извършва служебно от съдебния изпълнител, без да е необходима нарочна воля на взискателя – чл. 429, ал. 2 ГПК. Хипотезата на починал длъжник в хода на изпълнителното производство следва да се отграничи от тази на починал ответник в исковото производство, при която съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК се изисква активност от страна на ищеца и съдът няма правомощие да извърши конституирането на наследници, без те да са му посочени в изрична молба.

В обобщение, чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в случая, а РС Перник правилно е присъдил разноски в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и впоследствие с обжалваното определение е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1908/16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 10/2023 г. на Районен съд Перник.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3