Решение № 22195 от 06.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№...5 гр. С, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110128256 по описа за 2024 година

Предявени са искове от С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.„Х Д.“ бл...., чрез адв.М. и адв.А., със съдебен адрес гр.С, ул.„Ш С“ № ..., насочени срещу Н. Р. Р., ЕГН:

**********, с адрес гр. С, ж.к. „Х Д.“, бл...., за 1/ осъждане на ответницата да предаде владението на ищеца на подземна гаражна клетка №..., намираща се в сутеренния етаж, кота -2.980 м. със застроена площ от 20.00 кв. м., при граници: маневрено хале, подземна гаражна клетка №..., двор, подземна гаражна клетка №..., представляваща част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... от кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес на имота: гр. С, С О, район „П“, ж.к. „Х Д.“, ул. „К“, бл. 129, етаж - 1, намиращ се в сграда с идентификатор .., с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ..., с предназначение гараж, с граници в сградата на същия етаж ...210, под обекта - няма, над обекта - ...40 и ...39, 2/ за признаване за установено, че ответницата не е собственик на процесната гаражна клетка, 3/ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000.00 лв. за това, че в периода от 07.04.2023 г. до 16.05.2024 г. го е лишила от правото му да ползва по предназначение собствената си подземна гаражна клетка №.., ведно със законната лихва върху претендираната главница от подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото; 4/ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 1500 лв. в периода от 07.04.2023 г. до 16.05.2024 г. поради причиненото от ответницата притеснение, неудобство ищеца да търси друго място за паркиране и уронен авторитет, поради това че е бил лишен от правото да ползва по предназначение собствената си подземна гаражна клетка №.., ведно със законната лихва върху претендираната главница от подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото.

1

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 07.04.2023 г. е закупил процесната подземна гаражна клетка №.., но не може да я използва, тъй като ответницата, която е собственик на съседната гаражна клетка №..., паркира лекия си автомобил с per. № ... в подземната си гаражна клетка с номерация 2.21, навлизайки в гаражната подземна клетка собственост на ищеца - №.., което прави обективно невъзможно за ищеца да ползва гаражната си клетка №... Ищецът сочи, че ответницата му е обяснила, че в подземния гараж на блок 2 няма подземна гаражна клетка №.., тъй като няма изписана с блажна боя върху стената номерация 20, както и тя първа е закупила имот и не желае да си наруши комфорта за паркиране. Ищецът се позовава на одобрен архитектурен проект от 09.07.2008 г. на сградата, приета за експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № ../03.10.2008 г., според който гаражните клетки на страните са съседни с ясно обозначена номерация, площ, очертани разграничителни линии, намиращи се в подземния гараж към блок 2, с общо 24 подземни гаражни клетки.

Ищецът твърди, че е подавал сигнали до 5 РУ, както и е правил опити за доброволно уреждане спора с ответницата, които не са дали резултат. С оглед на това е поръчал геодезическо заснемане, при което за кратко гаражната му клетка е освободена от ответницата, но след това отново е раположила автомобила си в нея.

В исковата молба се развиват съображения, че в резултат на неправомерните действия на ответницата, която без правно основание владее и ползва подземната гаражна клетка собственост на ищеца, последният е лишен от възможността да упражнява в пълен обем правата си като собственик на подземна гаражна клетка №.., с което обеднял в порядъка на 150 лв. месечно, или за периода от 07.04.2023 г. до 16.05.2024 г. със сума в общ размер на 2 000 лв.

Освен това ищецът твърди, че закупуването на подземната гаражна клетка №.. от негова страна е било с цел удовлетворяване необходимостта от място за паркиране на семейните МПС-та (2 бр. към момента на закупуването) или отдаване същия под наем до придобиването на още един автомобил за вече пълнолетната му дъщеря. С оглед на това, според ищеца, невъзможността да реализира това свое намерение и разбирайки, че ответницата не желае да се съобрази със собствеността му върху подземна гаражна клетка №.., не желае доброволно да комуникира с него, и изчерпаните възможности за диалог за решаване на проблема, са породили у него постоянно напрежение, безпокойство, притеснения и значителен дискомфорт от професионален и частен характер. Твърди се, че съзнанието на ищеца непрекъснато е било обременено от този проблем, което е нарушило нормалния му ритъм на живот и е създало напрежение както на работното му място, така и в семейните му отношенията със съпругата му Д Х и сина му Х Х., който има личен автомобил и няма къде да го паркира. Вследствие на това, ищецът обяснява, че се чувства унизен и измамен, с уронен авторитет, защото е обективно възпрепятстван да ползва закупената от него подземна гаражна клетка 2.20, която в действителност се ползва без правно основание от ответницата, противно на очакванията му като съвестен гражданин и изряден купувач по сделката. С оглед на това, ищецът претендира обезщетение за 2 причинените му неимуществени вреди, които той оценява на 1 500 лв.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Изразява се становище за нередовност на исковата молба досежно предявените вещни исокве.

По същество исковете се оспорват като неоснователни. Ответницата оспорва фактическите твърдения на ищеца за навлизането й в гаражната подеземна клетка, собственост на ищеца.

Според нея тя ползва собствената си гаражна клетка 2.21 съобразно обема и правата, които е придобила, а ищецът е този, който иска да ползва част от паркомястото на ответницата, тъй като той е наясно, че придобитата от него гаражна клетка 2.20 е на практика трудно използваема.

В отговора се оспорват правата на праводателите на ищеца върху процесната гаражна клетка, като се отбелязва, че апортите, с които тя е включена в капитала на дружествата, собственици преди ищеца – в капитала на „САС П“ АД на 13.11.2013 г. и в капитала на „А.И.А.Т Б“ ЕООД от 03.01.2013 г., са след придобиване правото на собственост на ответницата върху нейната гаражна клетка – след 09.02.2012 г.

Ответницата обръща внимание, че е придобила подземна гаражна клетка 2.21 с граници и разпределено ползване, съобразно одобрен инвестиционен проект от 20.04.2006 г. приложен към нейния нотариален акт, като до 16.05.2024 г. тя е ползвала трайно и необезпокоявано клетката си спрямо тези граници, поради което и след повече от 10 години няма основание за отклоняване от вече придобилото правно значение фактическо положение. С оглед на това се прави и възражение за придобиване на гаражна клетка 2.20 по давност.

С отговора на исковата молба се оспорва и представения от ищеца архитектурен проект от 2008 г., като се сочи, че разпределението на гаражните клетки е било различно към 09.02.2012 г., когато ответницата е придобила правото на собственост върху клетка №....

На самостоятелно основание ответницата оспрова и твърденията на ищеца, че тя паркира личния си автомобил така, че да навлизала в неговото паркомясто. Според Р., мястото на ищеца е много неудобно като разположение и последният не може с неговите шофьорски умения да паркира автомобила си ако има паркирали коли на съседните места. Сочи, че лицето, с което ответницата се е намирала във фактическо съжителство е демонстрирал на ищеца, че на неговото паркомясто може да се паркира ако има паркирани в съседство коли, което не представлява тормоз и не може да причини душени страдания на ищеца.

Ответницата оспорва твърденията на ищеца за настъпило в неговия патримониум обедняване за нейна сметка, доколкото процесното паркомясто е толкова тясно и неудобно за паркиране, че едва ли някой би го наел.

По иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се твърди, че такива не могат да произтичат от наличието на правен спор, доколкото сам по себе си той не е основание за ангажиране на деликтна отговорност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове и да присъди на ответницата направените от нея разноски.

В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват от пълномощници, които 3 поддържат направените с исковата молба и отговорите към нея искания и възражения.

С протоколно определение от 08.10.2024 г. производството по делото е прекратено по предявения отрицателен установителен иск, който е оттеглен от ищеца.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехничека и съдебно-оценителна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства, се установява, че ищецът е закупил на 07.04.2023 г. от „САС П“ АД подземна гаражна клетка №.., представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., находяща се в сутеренния етаж на сграда с адрес гр.С, ж.к.Х Д., ул.“К“ бл. № ..., позициониран на кота – 2.90 м., със застроена площ от 20.00 кв.м., при граници маневрено хале, подземна гаражна клетка 2.19, двор, подземна гаражна клетка 2.21, заедно с 1.93% ид.ч. от общите части на сутерена на сградата и 0.17% ид.ч. от правото на строеж върху УПИ-то, върху който е построена сградата.

Страните не спорят и че ответницата е закупила на 09.02.2012 г. от „Т С 2003“ ЕООД подземна гаражна клетка №..., представляваща самостоятелен обект в сграда, находяща се в сутеренния етаж на сграда са дрес гр.С, ж.к.Х Д., ул.“К“ бл. № ..., позициониран на кота – 3.16 м., със застроена площ от 20.00 кв.м., при граници маневрено хале, подземна гаражна клетка 2.20, подземна гаражна клетка 2.22, двор, сутеренна стена, заедно с 1.93% ид.ч. от общите части на сутерена на сградата и 0.17% ид.ч. от правото на строеж върху УПИ-то, върху който е построена сградата.

От страна на ответницата са представени документи, установяващи собствеността на нейните и на ищеца праводатели. Видно от представените нотариални актове от 2006 г. – нот.акт №.., том II, рег.№..., нот.дело 212/2006 г. и нот.ак №..., том V, рег.№..., нот.дело №.../2006 г., дружеството „Т С 2003“ ЕООД е закупило от „Т“ ООД УПИ ..., 109, 110, 111, кв.26А по плана на гр.С, район П, местността „ж.к.Х Д.“, одобрен със Заповед № .../25.03.1999 г. и Заповед № .../27.09.2004 г., целия с площ от 3420 кв.м. на името на страните по сделката е било издадено разрешение за строеж в имота с №.../18.05.2006 г. Строежът е реализиран и на 03.10.2008 г. ДНСК е издала разрешение за ползване №.... Въз основа на това, на 04.02.2013 г. „Т С 2003“ ЕООД е снабдено от нотариус В Б, рег.№... от РНК с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти на основание покупка и завършено строителство. В същото време, „Т С 2003“ ЕООД е учредило дружеството „А. И А. П“ ЕООД, в което е направило апротни вонски с процесните недвижими имоти, сред които са и имотите на страните по делото. От друга страна, в края на 2013 г. е учредено акционерно дружество „САС П“ АД, в което „А. И А. П“ ЕООД е апортирало процесните имоти на ищеца и ответницата.

И двете страни са представили и архитектурни проекти на сградата, в която се намират спорните имоти, на които същите са отразени.

По делото са разпитани като свидетели Д. С. К., В. Н. Я., Л И Б и Б Б П.

4

Св.Д. К. твърди, че познава ищеца, тъй като работят в съседство и децата им спортуват заедно. К. обяснява, че е наясно с проблема на ищеца, който има при паркирането на автомобила си. Сочи, че е посещавал паркинга, който е подземен, два пъти. Заявява, че ищеца има две паркоместа, но едното не може да го ползва, тъй като е заето от друг автомобил. Пояснява, че в съседното място има колона, която пречи, но и автомобилът, който паркира там не оползотворява мястото, а спира на 1 метър от колоната и навлиза в паркомястото на ищеца. Свидетелят прави извод, че на процесното място могат да спрат два автомобила ако са разположени правилно.