Определение № 970 от 22.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 970 гр. София, 22.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100513886 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. 296264/23.10.2023 г., подадена от С. Д. К. и Т. Ж. Ц. против Решение № 16657/16.10.2023 г. по гр.д. № 48731/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, с което са отхвърлени:

- предявения от С. Д. К. против Държавата, представлявана от Софийски градски съд иск с право основание чл. 2б, ал. 3, вр. ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 5100 лева – обезщетение за разглеждане на гр.д. № 9219/2019 Софийски градски съд, причинени в резултат от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

- предявения от Т. Ж. Ц. иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ против Държавата, представлявана от Софийски градски съд иск с право основание чл. 2б, ал.

3, вр. ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 1500 лева – обезщетение за разглеждане на гр.д. № 12100/2021г, причинени в резултат от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

- предявения от Т. Ж. Ц. иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ против Държавата, представлявана от Върховен касационен съд за сумата от 1000 лева – обезщетение за разглеждане на гр.д. № 4718/2021г. по описа на ВКС, причинени в резултат от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Софийският градски съд, II Ж състав като съобрази предмета на спора намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. В чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ е предвидено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В изр. 2 е посочено, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Настоящият съдебен състав, като констатира, че Софийски градски съд е 1 ответник по предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ, намира, че не може да разглежда въззивната жалба, доколкото с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6§1 от Европейската конвенция за правата на човека не е независим и безпристрастен съд (в този смисъл § 97 от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Д. и Х. срещу България“ от 10.05.2011 г., § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „Михалков срещу България“ от 10.04.2008 г). В конкретния случай, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ като въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постановено от Софийски районен съд, следва да бъде разгледано от най-близкия съд и това е Софийски окръжен съд. Независимо, че в посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ не е предвидено изрично кой е компетентният съд, който да разгледа подадената въззивна жалба, в случаите когато ответник е въззивният съд (Софийски градски съд), то при логическо и систематическо тълкуване на нормата, както и изследването на мотивите при приемането й, следва да се приеме, че следва делото да бъде прекратено и да бъде изпратено на най-близкият компетентен съд, доколкото тази норма урежда в цялост производството по разглеждане на иск по чл. 2б от ЗОДОВ. В мотивите на законопроекта вх. № 854-0147/08.06.2018 г., внесен в 44-то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ се предлагат промени в чл. 7, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Б.Г. срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора на изискването за обективна безпристрастност на същия.

Въз основа на така очертаните мотиви, ясна е волята на законодателя да предвиди гаранции за обективна безпристрастност на съда, който разглежда исковете по ЗОДОВ, включително и тези по чл. 2б ЗОДОВ, какъвто е процесният, включително и пред въззивния съд, който е ответник по иска. Този извод се налага и от второто изречение на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, който посочва, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд. Това означава, че единственото изключение, което се допуска от общото правило е, че когато ответник по иска е Върховен касационен съд или Върховен административен съд и не може да бъде намерен друг по-близък съд, който да е компетентен да разгледа исковете като последна инстанция.

Не може да бъде споделено виждането, че с оглед липсата на изрично посочване на въззивния съд, който да разгледа предявения иск, следва да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК като всички съдии следва да се отстранят от разглеждане на делото. Прилагането на посочената норма е поставена в зависимост от преценката на отделния съдия дали е налице обективно основание, което да поражда основателно съмнение относно безпристрастността му. В конкретния случай, обаче, и с оглед тълкуването, дадено от наднационален орган на разпоредбата на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии. Установената практика съдиите от Софийски градски съд да се отстраняват от разглеждане на дела, по които ответникът е съдът, (техният брой е 163 по щат) води до забавяне на разглеждането на делото по предявения иск и до възникване на ново основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, каквато очевидно не е била волята на законодателя.

Не намира приложение във въззивното производство и тълкуването, дадено с Определение № 145/09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 568/2021 г. ІІІ ГО на ВКС, доколкото произнасянето на съда, касае производство по частна жалба и компетентност на въззивния съд да разреши процесуален въпрос, а не касае разглеждане на спора по 2 същество, така както би се произнесъл Софийски градски съд по постъпилата въззивна жалба.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ производството по в.гр.д. № 13886/2023 г. по описа на СГС, ІI Ж състав.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане на въззивна жалба вх. 296264/23.10.2023 г., подадена от С. Д. К. и Т. Ж. Ц. против Решение № 16657/16.10.2023 г. по гр.д. № 48731/2022 г. по описа на СРС, 176 състав на Софийски окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването й на страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3