Решение № 5172 от 18.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5172 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20231110145212 по описа за 2023 година

Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението извършено със Заповед № 132 от 31.07.2023 год. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителни искове с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 12 600 лв. – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 01.08.2023г. д о 01.02.2024 год, чл. 220, ал.1 КТ за плащане на сумата от 438,40 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, чл. 224 КТ за сумата от 1255,22 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците считано от 11.08.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът-В. Я. Д. твърди, че по силата на трудов договор от 22.10.2012 год. е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“, което е прекратено със Заповед № 132/31.07.2023 год., считано от 01.08.2023 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Излага, че като мотиви в заповедта е посочено: „Неспособност за работа в екип, създаване на конфликтни ситуации с колеги и пряк ръководител, липса на комуникативност, неспазване на работна етика на работното място и установените нрави. Въпреки проведените разговори с ръководството на фирмата с цел да се преодолеят конфликтните ситуации, това не бе постигнато. По този начин се натрупва напрежение 1 в колектива, междуличностни обиди и конфликти, които прерастват в невъзможност да се работи в нормална среда, а това води до уронване доброто име на фирмата пред клиентите“. Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е незаконосъобразно прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, тъй като не е налице твърдяната липса на качества. Поддържа, че в заповедта работодателят не посочил липсващите качества за ефективно изпълнение на работата, чрез изброяването им, основанията са посочени общо, което предпоставя ангажиране на дисциплинарна отговорност. Излага, че размерът на основното му трудово възнаграждение е 2100 лева. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12 6 0 0 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 31.07.2023г. до 31.01.2024 год, сумата от 438,40 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие и сумата от 1255,22 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главниците считано от 11.08.2023 г. до окончателното плащане.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът-МКЯЕ е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който излага, че не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, размера на получаваното основно трудово възнаграждение, както и че правоотношението е прекратено с атакуваната заповед. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно, като твърди, че ищецът е страдал от заболявания, за които се е изисква решение на Транспортна областна лекарска комисия, съгласно Наредба №3 от 11.05.20211 год. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, за окончателна преценка за изпълняваната длъжност. Твърди, че въпреки наличието на заболяванията ищецът в рамките на три години не е се е явил пред ТОЛЕК, за да бъде издадено решение, въз основа на което да се прецени дали може да изпълнява заеманата от него длъжност „шофьор лекотоварен автомобил“.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Трудов договор №22/22.10.2012 год. се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“. Видно от допълнително споразумение от 21.04.2022 год. страните са постигнали съгласие основното трудово възнаграждение получавано от В. Д. да е в размер на 2100 лева.

2

На 15.07.2023 год. от МКЯЕ е отправено предизвестие до В. Я. Д., че трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ-поради лиса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Посочено е, че началната дата на предизвестието е 17.07.2023 год.. Видно от направеното отбелязване предизвестието е връчено при отказ на ищеца на 15.07.2023 год., което е удостоверено с подпис на двама свидетели.

Със Заповед № 132/31.07.2023 год., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с В. Я. Д., считано от 01.08.2023 год.

Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено „Неспособност за работа в екип, създаване на конфликтни ситуации с колеги и пряк ръководител, липса на комуникативност, неспазване на работна етика на работното място и установените нрави. Въпреки проведените разговори с ръководството на фирмата с цел да се преодолеят конфликтните ситуации, това не бе постигнато. По този начин се натрупва напрежение в колектива, междуличностни обиди и конфликти, които прерастват в невъзможност да се работи в нормална среда, а това води до уронване доброто име на фирмата пред клиентите“. Посочено е, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 438,40 лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1255,42 лева.

Прието като доказателство по делото е Експертно решение №0520045 от 05.03.2020 год., от което е видно, че В. Я. Д. е с 66% трайно намалена работоспособност за срок от три години. В Констатация от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение е посочено, че за окончателната преценка по отношение на изпълняваната длъжност предстои явяване пред ТОЛЕК.

Приети като доказателство са декларации от 25.09.2020 год. и 25.02.2021 год. от В. Я. Д., че е започнал процедура за окончателна преценка по отношение на изпълняваната длъжност-пред ТОЛЕК.

От фиш за заплати за месец юли е видно, че са включени и дължимите обезщетенията по чл.220 от КТ и чл.224 от КТ, че е платен аванс в размер на 500 лева, като общо дължимата сума е в размер на 2852,96 лева. От преводно нареждане от 31.07.2023 год. се установява, че сумата е преведена по сметка на ищеца.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. Д. А., тъй като касаят период от 2004 год. до 2018 год., респ. не се отнасят за период релевантен към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

3

Установява се от събраните по делото доказателства, а и не се спори между страните, че е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. В исковата молба ищецът поддържа, че не е осъществен фактическия състав на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1 т. 5 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 от КТ актът, с който се прекратява трудовото правоотношение трябва да е в писмена форма. Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона права на работниците или служителите. Заповедта, с която се прекратява трудовото правоотношение следва да изхожда от работодателя, като страна по трудовото правоотношение. В случая е издадена Заповед № 132/31.07.2023 год. от управителя на ответното дружество, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с В. Я.

Д. е прекратено, считано от 01.08.2023 год.

В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до работника или служителя. По правило, освен в предвидените от закона случаи не е необходимо работодателят да излага мотиви в акта, с който прекратява трудовото правоотношение. Независимо от това, когато прекратителното основание е свързано с преценка на личните качества на работника или служителя в заповедта следва да се съдържат конкретни мотиви. Доколкото разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обща работодателят е длъжен в самата заповед да посочи точно и конкретно каквикачества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения. Тези качества следва да бъдат съобразени с изискванията по длъжностна характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Освен това, липсата на качества следва да е трайна, а не да съществува като временно състояние. Съгласно т. 3 ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Съгласно т. 3 ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС „Правилото, че работодателят следва да посочи фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат, работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата молба и да доказва, че то е било налице към момента на 4 уволнението, а работникът или служителят ще бъде длъжен в 2- месечен срок от уволнението да посочи факти за незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае причината за прекратяването на договора“. Следва да се посочи, че законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и такава не се изисква, т. е. касае се до обективно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което налага неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен характер, като не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, а освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя. Ако към момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, то без значение е това дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност.

В конкретния случай в заповедта не е посочено достатъчно ясно фактическото основание за уволнение, като не е конкретизирано и как работникът се справя с възложената му работа. Ответникът едва с отговора на исковата молба посочва основанието за уволнение, а именно, че ищецът не е представил заключение от ТОЛЕК, че може да изпълнява длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“. Предвид изложеното съдът приема, че за ищеца е било нарушено правото му на защита срещу уволнението.