Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 615 от 05.05.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 2475/2022
Вид
Решение № 615
Подписан
05.05.2023
В сила
05.05.2023
Състав
Мария Гецова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 615

*****, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Мирослава В. Монова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20224520102475 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от *****, със седалище ****, с която са предявени установителни искове срещу А. М. П., ЕГН **********, от ***** с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ 14263,75 лв. – главница, представляваща вземане по чл.

99 във вр. с чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума в размер на общо 15000 лв.; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2072,12 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.07.2019 г. до 05.08.2021 г., по Договор за потребителски паричен кредит сключен между „***** и А. М. П., с номер № *****, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 19.08.2019 г.; както и 3/ вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1108,60 лв. – законна лихва за забава, която представлява сбор от 827,42 лв., начислена за периода от 06.07.2019 г. до 05.03.2020 г., и 281,18 лв., начислена за периода от 18.08.2021 г. до 29.10.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., включително. Претендират се и разноските по делото.

І. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за 1 потребителски кредит трето лице е предоставило на ответника сума в размер не по – малък от претендираната главница, а ответникът се е задължил да я върне съобразно уговорените условия до 05.09.2026 г.; сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от кредитодателя на ищеца в предвидената от закона форма, за което прехвърлителят е уведомил длъжника; настъпване на основания, водещи до изискуемост на кредита в претендирания като главница размер. Всички посочени по-горе факти, включени в пораждащия претендираното право юридически състав, не се оспорват от ответника. В тежест на ответника е да докаже плащането на задължението, за което няма представени доказателства.

ІІ. По отношение на иска по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит трето лице е предоставило на ответника претендираната по първия иск сума, а ответникът се е задължил да я върне заедно с възнаграждението за ползване на сумата в размер на 2072,12 лв. за периода от 05.07.2019 г. до 05.08.2021 г. Всички посочени по-горе факти, включени в пораждащия претендираното право юридически състав, не се оспорват от ответника. В тежест на ответника е да докаже плащането на задължението, за което няма представени доказателства.

III. По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 1108,60 лв. за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита 06.07.2019 г. до 29.10.2021 г., който включва: 827,42 лв., начислена за периода от 06.07.2019 г. до 05.03.2020 г., и 281,18 лв., начислена за периода от 18.08.2021 г. до 29.10.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

Правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение. Всички посочени по-горе факти, включени в пораждащия претендираното право юридически състав, не се оспорват от ответника. В тежест на ответника е да докаже плащането на задължението, за което няма представени доказателства.

В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание управителят на ищцовото дружество не се явява, 2 депозирал е писмена молба, чрез юрк. В. Ц., с която поддържа подадената искова молба и приложените доказателства към нея. Моли да бъде постановено решение по чл. 238 от ГПК, с което да бъдат уважени предявените искове изцяло, като основателни и доказани, като му се присъдят направените разноски за настоящото и заповедното производство.

Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като се уважи претенцията в предявения размер. Видно от представените по делото доказателства: Договор за потребителски кредит с номер ***** Съгласие за обработка на лични данни; Застрахователен сертификат, ведно с общи условия; Декларация за предоставяне на лични данни; Условия за обработка на лични данни; Уведомление за банкова сметка; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;

Платежно нареждане от 19.09.2018г. за усвояване на кредита по банкова сметка; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г.; Извлечение по Приложение 1 от дата 05.03.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от същата дата със заличени лични данни; Пълномощно, упълномощаващо цесионера да уведоми длъжника на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Потвърждение за извършената цесия;

Уведомление за цесия; Обратна разписка от 18.08.2021 г.; и доказателствата към приложеното ч.гр.д. *****. по описа на РРС, се установява основателността на предявените искове, с оглед на посочените доказателства.

По делото са представени доказателства за направени разноски от ищцовото дружество по настоящото дело в размер на 302,44 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и по заповедното производство по ч.гр.д. *****. по описа на РРС сумата 395,33 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, поради което и в този размер следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че са налице вземания от страна на ищцовото дружество *****, със седалище и адрес на управление: ****, ******, представлявано от Изп. Директор Л.Д, спрямо ответницата А. М. П., ЕГН **********, от *****, с постоянен адрес:

*****, ***** с настоящ адрес: *****, ****, за следните суми:

1/ 14263,75 лв. – главница, представляваща вземане по чл. 99 във вр. с чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума в размер на общо 15000 лв. по Договор за потребителски паричен кредит сключен между „***** и А. М. П., с номер № *****, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 19.08.2019 г.;

2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2072,12 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.07.2019 г. до 05.08.2021 г., по Договор за потребителски паричен кредит сключен между „***** и А. М. П., с номер № *****, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 19.08.2019 г.; както и

3/ вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1108,60 лв. – законна лихва за забава, която представлява сбор от лихвата в размер на 827,42 лв., начислена за периода от 06.07.2019 г. до 05.03.2020 г., и от лихвата в размер на 281,18 лв., начислена за периода от 18.08.2021 г. до 29.10.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., включително, за които вземания е подадено заявление на 03.11.2021 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 05.11.2021 г. по ч.гр.д. 6003/2021 г. на РРС

ОСЪЖДА А. М. П., ЕГН **********, от ***** ДА ЗАПЛАТИ на *****, със седалище **** на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по настоящото дело разноски в размер на 452,44 лв. и по заповедното производство в размер на 445,33 лв. по частно гр. дело *****. на РРС.

Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4