Решение № 4049 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4049 гр. ......, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110116269 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

02.03.2026 г., гр.......

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на пети ф е в р у а р и две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №16269 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр....., представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу Н. Д. Г., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в качеството му на собственик на 1 топлоснабден имот в гр....., подпокривен етаж, ., с абонатен №..., с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми: сума от 1 607,24 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сума от 346,10 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2021г. до 06.10.2023г., сума от 16,11 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода от 01.08.2021г. до 30.04.2022г. и сума от 5,19 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.11.2020г. до 06.10.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №57883/2023г. по описа на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител адв.М. Н. от САК, с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани по размер. Счита за недоказана изправността на средствата за търговско измерване, както и доставката на ТЕ в посоченото количество. Релевира възражение за изтекла е негова полза погасителна давност. Оспорва възникването и на акцесорните претенции за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете.

Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „... ..., която представя 2 бр. справки за използвана ТЕ, на името на отв. страна и 2 бр. формуляри за отчет, за неосигурен достъп за първия отопл. сезон и за осигурен достъп през втория от процесните отопл. сезони.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Приложени към ИМ са преписи на заявление- декларация от отв. страна за откриване на партида за имота, ведно с НА за продажба на недвижими имот №....г., том I V, н.д.

№621/2007г. на Нотариус ....., рег. №.... в НК, район на действие: СРС, с който отв. Н. Г. е придобил правото на собственост върху изградения на груб строеж проц. . в гр......

Във връзка с представен протокол от 01.09.2009г. на ОС на ЕС, за избор на търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“, е представен списък на собствениците, в който не са посочени отопл. уреди в имота

Съгласно прието по делото заключение по СТЕ, ТЕ е отчитана по апартаментен топломер, като за отопл. сезон 2020/2021г. е начислена ТЕ за отопление по максимален специфичен разход, поради неосигурен достъп за отчет, а за отопл. сезон 2021/2022г. е отчетена визуално по апартаментния топломер нулево потребление на ТЕ. Вещото лице посочва, че данните се подават в програмния продукт на ФДР, до който няма достъп, като фирмен софтуер, където се обработват и се дават крайните стойности на ТЕ. Начислена е ТЕ за БГВ, както следва: за отопл. сезон 2020/2021г.- служебно по 140 л/ денонощие за 1 потребител или общо 51,1 куб.м., поради неосигурен достъп, а за отопл. сезон 2021/2022г.по визуален отчет на водомер за топла вода при нулево потребление. Начислена е ТЕ за сградна инсталация на база пълен отопляем обем от 145 куб.м., по т.6 и т.8 от Методиката. В о.с.з. вещото лице потвърждава, че в имота няма монтирани индивидуални разпределители на ТЕ, като е налице монтиран апартаментен топломер, при липса на вертикални щрангове.

Съгласно заключение по приета ССч.Е, не са установени плащания по партидата.

Изготвени са 2 бр. изравнителни сметки- за периода: 01.05.2020г.- 30.04.2021г., на стойност от 1 466,17 лв., с ДДС и за периода: 01.05.2021г.- 30.03.2022г., на стойност от 173,28 лв., с ДДС, като с издадени 2 бр. общи фактури: №......г., на стойност от 1 445,81 лв., с ДДС и №... стойност от 136,97 лв., с ДДС, при общо начислено задължение от 1 639,45 лв., с ДДС.

Посочено е, че погасените по давност задължения са за главница от 134,76 лв. и за мораторна лихва от 30,26 лв., за периода: 01.05.2020г.- 31.08.2020г.

Съдът достигна до следните правни изводи:

2

На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства- молба за откриване на партида и препис на документ за собственост, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, който се е явявала задълженото лице на договорно основание по партидата за процесния имот. С оглед на горното отв. страна следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот.

Видно от заключението по СТЕ и от представените писмени доказателства в имота е монтиран индивидуален топломер. Индивидуален топломер се монтира при инсталация с кръгова/ хоризонтална сградна инсталация, при която липсва вертикална сградна инсталация, като на входа на жилището се монтиран апартаментен топломер, който отчита постъпващата ТЕ за отопление в имота. Съгласно чл.145, ал.1 -3 от ЗЕ, ТЕ за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и ТЕ за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между ТЕ за отопление на сградата, определена по чл.142, ал.1, и ТЕ за отопление на имотите, определена по ал.1. ТЕ по горния ред се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. На осн. чл.61, ал.3, т.1 от Наредба за топлоснабдяването №Е- РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, изд. от министъра на енергетиката, обн. ДВ. бр.25/20.03.2022г., в случаите по ал.2 ТЕ се разпределя по реда на т.9 от приложението към чл.61, ал.1 с изключение на сгради- етажна собственост, с изградена хоризонтална отоплителна инсталация и монтирани индивидуални топломери. В т.8 от Методиката се предвижда, че когато в сграда- етажна собственост, се прилага дялово разпределение чрез индивидуалните топломери на апартаментни абонатни станции, ТЕ за имота се определя по следния начин: ТЕ за БГВ и за отопление на имота за отчетен период се определя по показанията на индивидуалния топломер на имота. ТЕ за отопление на общите части на сградата – етажна собственост, заедно с ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика между общото количество ТЕ за отопление и за БГВ за сградата и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти.

Разпределя се между всички клиенти пропорционално на отопляемия им обем по проект.

При неосигуряване на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б ЗЕ дати за имота се изчислява ТЕ за отопление за всяко отоплително тяло в имота по реда на т.6.4, а ТЕ за БГВ се определя по реда на чл.69, ал.2, т.2. Клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в наредбата. В случая във формулата се включва и ТЕ за сградна инсталация, при липсата на вертикални щрангове в имота. Не се установява и изпълнението на гореописания ред при формиране на сметката. Изчислението чрез програмния продукт на ФДР на крайните резултати за потреблението на ТЕ следва да може да бъде проверено. При липса на възможност за математическа проверка следва да се приеме, че искът е недоказан по размер.

Видно от заключението по СТЕ, при отчет за втория отопл. сезон потреблението на ТЕ е нулево, както по показанията на водомера за топла вода, така и по тези на апартаментния топломер. С оглед на горното и предвид изградената хоризонтална сградна инсталация в сградата, исковата претенция е недоказана по размер и подлежи на цялостно отхвърляне, като не следва да се обсъжда направеното от отв. страна възражение за изтекла погасителна 3 давност.

Отделно с Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, I I отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II колегия, е отменена т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация. С Решение от 23.10.2025г. по дело №C-760/23г. на СЕС, 7 състав, математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от Методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на ТЕ в сградите- етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на чл.9, параграф 3 от Директива 2012/27. Посочва се от СЕС, че формулата е неясна, като съдържаща редица двусмислия, което поставя под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на ТЕ или на топла вода в съотв. сграда.

По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена ФДР, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява дължимата цена за извършване на услугата по дялово разпределение на ТЕ за имота, като не е налице и представен сключен договор за разпределение на ТЕ между ЕС на жилищната сграда и ФДР.

Досежно задълженията за мораторна лихва в съд. практика по приложението на чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки, следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими, в който смисъл е налице и съд. практика на въззивната инстанция. При това положение искът за мораторна лихва е изцяло неоснователен