Решение № 827 от 13.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000501064 по описа за 2023 година

С решение № 264690 от 13.07.2021 г. по гр.д. № 6974/2015 г., СГС, І-6 св, признава за установено в отношенията между страните по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД срещу Държавата чрез Министъра на МРРБ, А. В. К., С. В. Г., Н. Г. Г., (починал в хода на настоящото производство и заместен от С. В. Г., участваща в процеса на собствено основание и В. Н. Г.), К. Д. Р., Е. Х. В., М.

Ц. В., Г. В. С. (наследен от участващия вече в процеса А. В. С.), А. В. С., А. И.

К., П. Г. К., Р. О. Д., Ц. Б. К., А. С. Г., И. Г. А., Г. В. П., Л. К. П., М. М. Ш., Н. И.

М., П. Л. М., В. Ц. Б., К. Б. Б., Н. А. З., Л. А. П., Е. А. Ц., Д. Г. П., Л. С. П., Е. А.

В., П. В. В., Б. П. И., Е. Н. П., Ю. С. Б., К. Г. Б., А. А. С., К. А. К., К. К. К., И.

В. С., В. И. С., И. И. С., Х. К. К., В. И. К., Н. Б. К., Е. Й. Ч., И. А. Ч., починал в хода на настоящото производство и заместени от Е. И. Ф., И. Д. С. (починала и заместена от участващите вече в процеса О. Б. Р. и Е. Б. Р.), и Б. Р. П., починал в хода на настоящото производство и заместен от И. Д. С. (виж. починала и наследена по-горе), участваща в процеса на собствено основание и О. Б. Р., и Е. Б. Р., Г. К. С., П. М. М., Д. Д. М., К. П. К., М. И. К., И. С. С., М. С. М., Й. П.

И., З. Д. Ч., Е. И. М., Б. И. М., И. П. Н., П. И. Х., И. И. Н., М. С. К., К. К. К., Г.

1

В. Г., М. Д. П., А. К. Б., М. С. К., К. С. Т. (наследен от участващия вече в процеса С. К. Т.), С. К. Т., И. С. П., Н. Г. П., М. Ф. З., Ю. Б. Х., А. Г. Ш., В. Т.

П., М. Д. П., В. В. Х., М. И. М., Г. Б. А., Н. К. К., К. М. Г., Л. А. К., Р. С. С., С.

П. С., ЧЕ ИЩЕЦЪТ „АДИС“ ЕООД Е СОБСТВЕНИК НА СЛЕДНИЯ

НЕДВИЖИМ ИМОТ, А ИМЕННО: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, район Овча Купел, ж.к. „***“, ул. „***“ № 56, бл. 6А, ет. 1, ап. порт. 4, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, с площ по документ 46,99 кв.м. и прилежащи части мазе № 4 и 0.580% ид.ч., ниво 1, с посочени граници и ОСЪЖДА ответниците да ПРЕДАДАТ на „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД владението върху имота.

С решението се ОСЪЖДАТ ответниците да заплатят на основание чл.

59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД посочени суми, представляващи дължимо обезщетение за ползване на описания по-горе имот без правно основание и за периода от 29.10.2010 г. до 29.05.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка присъдена главница, считано от датите на предявяване на исковите претенции - 29.05.2015 г., а спрямо част от ответниците, от датата на исковите претенции, посочени в диспозитива на решението.

С решението се ОТХВЪРЛЯТ като неоснователни исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, предявени срещу ответниците Д. Г. П., Л. С. П., за сумата от 92,16 лв. за периода от 29.10.2010 г. до 29.05.2015 г., както и срещу Б. П. И., за сумата от 81,60 лв. и за периода от 29.10.2010 г. до 29.05.2015 г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв. В. Т., особен представител на В. И. С. и И. И. С.. Твърди се, че ищецът не е посочил и не е доказал нито един годен придобивен способ за правото си на собственост.

Намира още, че не е доказано и упражняването на фактическата власт от страна на жалбоподателите. Счита портиерското жилище за обща част, притежавана от ЕС. Оспорва и иска по чл. 59 ЗЗД, като обусловен от ревандикационната претенция, както и защото не се установява обогатяване на жалбоподателите. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се 2 отхвърлят исковете.

В писмен отговор АДИС оспорва посочената жалба, като сочи, че имотът е придобит чрез апортна вноска. Твърди още, че имотът е самостоятелен обект, с припадащи се общи части. Подчертава, че фактът, че портиерското помещение се ползва от ЕС е признат за безспорен в о.з. на 8.06.2021 г., а и доказан от събраните гласни доказателства.

С разпореждане № 263211 от 9.03.2022 г. е върната въззивната жалба по отношение на част от жалбоподателите, а именно - К. Д. Р., А. С. Г., Л. А. П., Е. А. Ц. и З. Д. Ч..

В отделна жалба адв. К. С. - процесуален представител на ответниците А. В. К., Е. Х. В., М. Ц. В., Г. В. С. (наследен от А. В. С.), А. В. С., А. И. К., Р.

О. Д., Ц. Б. К., И. Г. А., Г. В. П., Л. К. П., М. М. Ш., А. А. З. (наследница на Н.

А. З.), Б. П. И., А. А. С., К. А. К., Г. К. С., П. М. М., Д. Д. М., К. П. К., Й. П. И.,

Г. В. Г., М. Д. П., А. К. Б., М. С. К., И. С. П., Н. Г. П., М. Ф. З., Ю. Б. Х., А. Г.

Ш., В. Т. П., М. Д. П., В. В. Х., Б.У., К. М. Г., Л. А. К., Р. С. С., С. П. С., В. И.

К., също оспорва решението на СГС.

В жалбата на адв. С. се сочи на първо място, че решението е недопустимо, тъй като в производството не са участвали всички необходими другари, а именно Д. Р. К., собственик на ап. 52, ет. 13. Позовават се на съдебна практика (решение № 123 от 21.06.2013 г. по гр.д. № 940/2021 г., ВКС), според която когато етажната собственост е ответник относно собствеността на помещение, за което е въведено възражение, че е обща част, то искът следва да бъде насочен срещу всички етажни собственици, тъй като предметът на спора е тъждествен за тях, което налага и еднакво разрешаване.

Сочи се, че съдът не е дал изрични указания, че ответниците по иска следва да докажат, че помещението е обща част и по своето естество. Развиват се доводи, че общи за блока електрически уредби се намират в портиерното помещение, което е част от спорното портиерско жилище. В този смисъл жалбоподателите считат, че последното се явява обща част на етажната собственост, тъй като портиерното помещение (стая) няма самостоятелност и достъпът до него е през портиерското жилище. В този ред на мисли правят анализ на приетата СТЕ и кадастралната схема на имота. Оспорват извода на съда, че стаята за електроинсталациите е извън портиерското жилище със самостоятелен подход, като сочат, че летяща врата има само по проект, но не и 3 на място. Счита се, че съдът не е ценил в достатъчна степен събраните гласни доказателства (конкретно посочени в жалбата), които установяват тезата на ответниците по иска. Намират, че портиерското помещение не е било предназначено да обслужва само част от обитателите на блока. Изтъква се, че портиерското жилище е актувана като държавна собственост чак през 1990 г., след като в блока вече има етажна собственост от 1988 г. и то е било ползвано като обща част през цялото време. Сочи, че самата държава, като ответник, признава, че към момента на възникване на ЕС помещението е определено за портиерско жилище и поради липса на промяна на предназначението, то е по характер обща част. Във връзка с иска по чл. 59 ЗЗД се твърди, че не се установява по размер, както и че няма доказателства за предприети от ищеца действия по спиране или прекъсване на давността. Отделно изтъква, че част от собствениците на имоти в блока са придобили същите след началото на исковия период, а някои и след датата на исковата молба.

С молба от 7.03.2022 г. към въззивната жалба се е присъединила Е. И. М.

– З., чрез особен представител адв. Д. М. – Г., заместила предходния особен представител адв. Б.. (Адв. Б. е заменена от адв. Т. В. З. в хода на процеса).

Направени са доказателствени искания.

С молба от 29.11.2021 г. към въззивната жалба се присъединява и Б. Г.

Ш., чрез адв. К. С..

С молба от 17.01.2023 г. Б. И. М. се е присъединил към въззивната жалба вх. № 341065 от 30.07.2021 г., подадена от адв. К. С..

В писмен отговор „АДИС“ ЕООД оспорва жалбата, подадена чрез адв.

К. С.. Сочи, че оплакванията за недопустимост на решението не са основателни, тъй като съгласно ТР № 3 от 29.06.2017 г. по т.д. № 3 от 2016 г.

ОСГК, по предявен срещу съпрузи иск за собственост за имот в СИО, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Счита, че Агенцията се легитимира като собственик на имота и ЕС не е доказала наличие на факти, които да оборят правата й. Позовава се на ТР № 11 от 21.03.2013 г., т.д. № 11/12 г., като твърди, че страната, която не разполага с документ за собственост носи доказателствената тежест да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право в констативния акт, приложен по делото. Подчертава, че имотът е заведен в счетоводния баланс и съставлява самостоятелен обект. Подчертава, че етажната собственост ползва 4 имота. Позовава се на съдебна практика на ВКС по идентични спорове. Счита, че претенцията по чл. 59 ЗЗД е основателна и не е погасена по давност.

Пред въззивната инстанция на мястото на починалия К. Г. Б. (ответник по жалбата) са конституирани наследниците му Ю. С. Б. (участваща и в първоинстанционното производство) и М. К. Б., а на мястото на починалия ответник Д. Г. П. – Л. С. П. (вече участник), Г. Д. П. и К. Д. П..

В хода на процеса в о.з. на 11.02.2025 г. като въззиваема е конституирана и М. П. К. (съпруга на вече участващия М. К.).

Държавата намира, че позицията на въззивниците следва да се уважи.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

На първо място следва да се посочи, че пред настоящата инстанция са конституирани нови страни, които са съпрузи на първоначално участващи в процеса ответници. Тъй като съгласно разясненията на ВКС в ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари, в случая не се касае до недопустимост на първоинстанционния акт. В настоящия казус не е налице изискване за съвместна процесуална легитимация на двамата съпрузи, тъй като те са необходими, но факултативни, а не задължителни другари.

В същото време следва да се вземе предвид, че Б. Ш.

(новоконституирана жалбоподателка, в качеството й на съпруга на А. Ш., собственик на ап. 61) е предявила за първи път пред въззивната инстанция възражение за изтекла придобивна давност. Соченото лице се явява участник в процеса, който не е бил конституиран за участие пред първоинстанционния съд и поради това не е можел да заяви това свое защитно възражение.

Въззивният съд е счел, че може да разгледа това възражение, като е отчел практиката на ВКС – Решение № 116 от 24.03.2011 г., по гр.д. № 401/2010 г., І ГО, според която по правило възражението за придобивна давност може да се направи пред първата инстанция с отговора към исковата молба, или найкъсно в първото съдебно заседание по делото. В случай, че се касае до нарушаване правото на участие на страната в първоинстанционното производство е възможно новото възражение да се направи за първи път пред 5 въззивната инстанция, за да не се преклудира с влизане в сила на решението.

Предвид спецификата на казуса, въззивният съд (въпреки разрешенията т. 6 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и изгубилата актуалност постановка на т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г.) е приел, че в хода на въззивното производство следва да се преповторят част от извършените пред първоинстанционния съд процесуални действия и да се съберат относими доказателства с оглед въведените становища и възражения на страните и охрана на процесуалните права и интереси на всички участници.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

Ищецът „АДИС“ ЕООД твърди, че по силата на АДС и решение на съда, и издадения въз основа на тях н.а. № 108 от 09.04.2012 г., том І, рег. № 2091, дело № 51 от 2012 г., по имотна партида № 212212, е собственик на подробно описан самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище, апартамент, идентификатор № ***., находящ се в гр. София, ж.к. ***, ул.

Разпечатката съдържа 56 от 151 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6eab5d00-b42d-4821-857a-bb0119be1b68