Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 05.03.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 1/2020
Вид
Решение № 75
Подписан
05.03.2020
В сила
10.11.2020
Състав
ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ, ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, ЕЛИ АСЕНОВА КАМЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.109, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.80 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността
  • §5 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 05.03.2020г., гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година:

Председател: Минка Трънджиева

Членове:

Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №1 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно, по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение №374/08.11.2019г., постановено по гр.д.№1435/2019г. по описа на РС- В. е отхвърлен предявения от И.Ю.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Н.Т.Ж., ЕГН **********,*** и А.Т.Г., ЕГН **********,***, против „И. 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., 4600, ***, представлявано от управителя И.Т.Ф., иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който се иска ответното дружество да бъде осъдено да преустанови ползването на сграда с идентификатор ***, както и да изнесе вещите си от нея, находяща се в имот с идентификатор ***, в квартал 502, с площ от 128 м2, при граници и съседи: имот ***; имот*** и имот ***, находящ се в гр.В., ул. „Св. св. К.И.М.“ №12.

Осъден е на основание чл.78, ал.3 ГПК, И.Ю.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Н.Т.Ж., ЕГН **********,*** и А.Т.Г., ЕГН **********,***, да заплатят на „И. 2016“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.В., 4600, ***, представлявано от управителя И.Т.Ф., сумата от 600лв., представляваща разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г..

Твърди се, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно.

По отношение на първото възражение се визира, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, който няма за предмет сграда, като не се е произнесъл по действително предявения иск, който има предмет преустановяване на неоснователните действия на ответника върху имота им, като дворно място, тъй като в действителност имотът им е със статут на незастроен имот, доколкото предвиденото по действащия план основно застрояване все още не е реализирано от ищците, заради пречките, които ответника създава.

Искането е за обезсилване на решението, като делото бъде върнато на първата инстанция.

По отношение на второто възражение се твърди, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила. В този смисъл се приема, че обстоятелството, че металния павилион, в който се е самонастанило преди повече от две години ответното дружество, означен от фирмата, изготвила новата кадастрална карта от 2018г., с идентификатор ***, не означава, че този обект представлява „сграда“ по смисъла на ЗУТ, както и че е „собственост“, като приращение на притежателите на земята, върху която е била построена.

Твърди се, че решението е необосновано, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата установяващи, че негаторния иск е основателен и следва да се уважи. Последният е дал указания да се докаже от ищците, че са собственици на процесната сграда, въпреки обстоятелствата изложени в ИМ, че процесния павилион не е сграда, преместваема движима вещ е и подлежи на демонтиране и премахване.

Сочи се, че решението на първоинстанционният съд е незаконосъобразно, тъй като ищците са се легитимирали по отношение на ответната фирма, като собственици на целия имот с валидно нотариални актове. Последната не е представила никакви доказателства за притежавани вещи или облигационни права, както за имота, така и конкретно за въпросния павилион.

Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт, като въззивната инстанция се произнесе по същество, като уважи предявения от ищците негаторен иск, с правно основание чл.109 от ЗС, като основателен и доказан.

Моли се за присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „И. 2016“ ЕООД, представлявано от управителя И.Т.Ф., чрез пълномощника й адв.К..

В него се твърди, че оплакванията на въззивниците за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. В тази насока се излагат подробни съображения.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателите И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г., редовно призовани не се явяват. За първите двама се явяват пълномощниците им адв.Л. и адв.Х.. От страна на последните се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Подробни съображения в таи насока са развити в представени писмени бележки. Моли се за присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата- „И.

2016“ ЕООД, редовно призован, не се явява законен представител. За същия се явява адв.К.. От страна на последната да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Моли се да се има предвид изложеното от нея съображения развити в представения писмен отговор, като такива са развити и в представени писмени бележки. Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването допустимо.

Пред районният съд от страна на И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г., ЕГН-********** е подадена искова молба против „И. 2016“ ЕООД, представлявано от управителя И.Т.Ф., с която е предявен иск с правно основание по чл.109 от ЗС.

Твърди се от страна на ищците, че са собственици при правни права на по 1/3ид.ч. за всеки от тях, на незастроено дворно място, съставляващо УПИ XI „За търговска дейност, отреден за ПИ 3127 в кв.134 по плана на гр.В., целия с площ от 128кв.м., при приложена регулация.

Твърди се, че имотът е със статут на незастроен, защото в него се намират само метални павилиони, монтирани преди 1989г., като преместваеми обекти. Имотът им бил реституиран с влязло в сила Решение на Кмета на Община В. от 1998г. по ЗВСОДВ по ЗТСУ /отм/. Към момента на одържавяването му за предвиденото мероприятие по вече обезсилен план същия бил собственост на М.А.Д.- баба на първия ищец до размера на 1/3ид.ч. и на И.А.Г.- сестра на М.Д., съответно майка на Н.Ж. и А.Г..

Сочи се, че след реституирането на имота през 1998г. праводателката на първия ищец- М.Д. се е снабдила с Нотариален акт №…/2002г. за възстановената й 1/3ид.ч. от имота, а праводателката на другите двама ищци- И.Г. се е снабдила с Нотариален акт №5/2001г. за възстановените й 2/3ид.ч. от имота.

Визира се, че с Нотариален акт №…./2016г., М.Д. е прехвърлила на първия ответник И.Т. собствената си 1/3ид.ч. от имота, а Н.Ж. и А.Г., в качеството им на единствени наследници на тяхната майка И.Г. се снабдили с официален документ за собственост, който легитимира всеки от тях двамата за собственик на по 1/3ид.ч. от имота- общо за останалите 2/3ид.ч. от него.

Твърди се, че към 1998г., след влизане в сила на решението за реституцията на имота праводателите им са върнали на общината полученото при одържавяването на имота им обезщетение, заедно с владението на имота и са получили и металните павилиони, като са решили временно да ги санират и да осъществяват търговска дейност в тях, докато за имота се изготви и одобри нов ПУП за застрояването със сгради с постоянен статут. Средният по- голям павилион бил разделен на два магазина, което било сторено с цел по- лесно да се отдава под наем, както и всеки от съсобствениците да може да получава добиви от имота, включително и наем от тези обекти. Твърди се, че обектите били отдадени под наем на фирма „Ива-РМ-2”, с управител и представител тогава А. М., както и че впоследствие наемателя бил поканен да освободи имота, тъй като не си плащали наема, но отказал.

Визира се от ищците, че са предявили иск за ревандикация на имота, по който било постановено Решение №49 от 18.05.2018г. по гр.д.№1957/2017г., по описа на ВКС, с което въззивното решение било потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен и отменено в частта, с която са отменени констативните им нотариални актове. След влизане на решението в сила са поканили наемателя в двуседмичен срок да опразни магазина. От управителят на ответното дружество получили писмен отговор, в който посочвал, че е сключил „Договор за наем” с М.и, както и че упражнява надлежно право на задържане, с оглед направени подобрения в имота на стойност 87 000лв.

Моли се за уважаване на предявеният иск, като ответното дружество бъде осъдено да преустанови ползването на сграда с идентификатор ***, както и да изнесе вещите си от нея, находяща се в собствения на ищците имот с идентификатор ***, в квартал 502, с площ от 128 м2, при граници и съседи: имот ***; имот *** и имот ***, находящ се в гр.В., ***.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответното дружество оспорва предявения иск.

Приема се, че той е неоснователен, тъй като ищците не са собственици на процесния поземлен недвижим имот, нито на сградата, построена върху него. Същият бил неправилно реституиран.Спорът по повод реституцията на имота бил разрешен с влязло в сила решение по в.гр.д.№475/2016г. на ОС- Пазарджик, недопуснато до касационно обжалване в тази част с Решение №49 от 18.05.2018г. по гр.д.№1957/2017г., по описа на ВКС и влязло в сила. Със съдебния акт на въззивната инстанция било отречено правото на собственост, на основание реституция и наследствено правоприемство за ищците, като по повод на косвен съдебен контрол върху издадения индивидуален административен акт е прието, че решение на Кмета на Община В. от 1998г., въз основа на което ищците се легитимират като собственици на основание реституция върху процесния имот е недопустимо, постановено е в недопустимо производство, започнало по недопустима молба, тъй като с Решение №130/24.04.1992г. на Кмета на Община В. са получили отказ да се възстанови правото на собственост върху отчуждения имот, а възстановеният преклузивен срок през 1997г. касае само бившите собственици, които са пропуснали своевременно да поискат реституция, но не и тези, на които е отказано възстановяването.

Твърди се, че ищецът И.Ю.Т., който е придобил през 2016г., по време на висящия процес правото „притежавано“ от М.Д. го обвързва със сила на пресъдено нещо в качеството му на приобретател. В PC- В. имало образувано и висящо гр.д.№1434 по описа за 2018г. с ищци- И.Ю.Т., Н.Т.Ж. и А.Т.Г. и ответници- А. В.

М. и И. В. М., като предявеният по него инцидентен установителен иск е преюдициален, поради което е направено искане за спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Сочи се, че процесният търговски обект, с идентификатор *** се ползва законно, на основание на облигационно отношение със собствениците му. Оспорва се, че същия да представлява метален павилион и преместваем обект, като се приема, че той е масивен- с тухлени носещи стени и остъклени метални витрини откъм улицата. При наемането на обекта им е бил предоставен от наемодателите Протокол от приемателна комисия от 16.05.1984г., който бил използван за издадаване разрешително за осъществяваната от тях дейност и който удостоверява законността на помещението. Ето защо се приема, че твърденията на ищците за незаконност на сградата са неоснователни.

Направено е, на основание чл.219 от ГПК в производство пред районния съд, да се привлечат като трети лица помагачи- А. В. М. и И. В. М..

Искането е да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №59, том II, рег.