Определение № 9875 от 07.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9875 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510221 по описа за 2025 година Производство по чл.274, ал.1 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Подадена е частна жалба от Б. Г. Е., Г. Д. Е., К. Б. Е. и Г. Б. Е. против определение от 23.07.2025г. по гр. д. № 76344/2024г. на СРС, 153 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 22.05.2025г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът, приемайки, че исковете са изцяло доказани, следвало да присъди и целия размер на претендираното и платено от четиримата ищци възнаграждение в минимален размер по 400лв. Освен подаване на исковата молба процесуалният им представител се явил и в откритото съдебно заседание и извършил и други процесуални действия, включително и предхождащи съдебния процес. Всеки от ищците имал самостоятелно право да претендира обезщетение от ответника за закъснял полет, като за всеки от тях възникнало и самостоятелно право на разноски.

При съединяване на искове, независимо от формата му, в Наредба № 1/2004 г. изрично бил закрепен принципът на отделно определяне на разноски за всеки от исковете.

Претендираният размер на възнагражденията съответствал и на фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния представител преди делото проучване на практиката на СЕС по подобни дела. Поддържат, че въведените с наредбата минимални размери на възнагражденията са гаранция за осигуряване на качествени правни услуги. Само при установяване, че трудът на адвоката е бил съществено надценен съдът може да намали възнаграждението до обичайния и разумен размер. Молят съдът да отмени обжалваното определение и измени постановеното решение, като присъди на всеки жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение още по 200лв.

Ответникът „Уиз Еър Унгария“ Црт., Република Унгария, изразява становище за неоснователност на частната жалба с изложени доводи в подадения по делото отговор.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира 1 следното:

Производството по гр. д. № 76344/2024 г. на СРС, 153 състав, е образувано по предявени от Б. Г. Е., Г. Д. Е., К. Б. Е. и Г. Б. Е. срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт., Република Унгария, осъдителни искове за сумите по 782.33лв. /400 евро/ обезщетение за закъснял полет съгласно чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г., ведно със законната лихва от 20.12.2024г. до изплащането.

В подадения по делото отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът признал исковете. По отношение разноските за адвокатско възнаграждение противопоставил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. С молба от 02.04.2025г. представил доказателства за заплащане на 20.03.2025г. сумата от 3826.32лв., включваща претендираните от ищците обезщетения, законна лихва върху тях, заплатената от ищците държавна такса и адвокатско възнаграждение от общо 400лв.

С молба от 22.04.2025г. ищците представили четири договора за правна помощ от 08.12.2024 г. с уговорено и платено възнаграждение от 400 лв. за всеки от тях и отправено до съда искане за присъждане на тези разноски.

С решение от 22.05.2025г. съдът отхвърлил исковете за обезщетения при съобразяване извършеното в хода на делото плащане и присъдил законна лихва до деня на плащането в размер на 2.70лв. върху главниците. По отношение разноските приел, че се касае за защита на интерес, произтичащ от едно и също основание с подадена обща искова молба и осъществяване на идентични процесуални действия от един адвокат, поради което се следва възнаграждение по 200лв., от които 100лв. вече заплатени от ответника. Поради това осъдил ответника да заплати на всеки ищец по 100лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248 ГПК ищците поискали изменение на решението в частта за разноските с искане за присъждане пълните размери на адвокатско възнаграждение, която с обжалваното определение е оставена без уважение с мотиви идентични с изложените в съдебното решение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирани лица, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално запитване е прието, че: „1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение 2 на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“

Даденото в решението на СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има задължителен характер за националните съдилища, поради което съдът не следва да съобразява минимумите на адвокатските възнаграждения предвидени в едноименната наредба и може да определи възнаграждение и под тях, като при определяне на дължимото от насрещната страна възнаграждение съдът следва да прецени вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като минималните размери по Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения служат като ориентир.

В случая исковото производство пред СРС е образувано по искова молба на четири физически лица за присъждане на сумите по 782.33лв. /400 евро/, представляващи обезщетение за закъснял полет, т. е. вземането на ищците е в общ размер на 3129.32лв., като поисканото от всяко от лицата адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв.

Въззивният състав споделя мотивите на първата инстанция за неоснователност на исканията на жалбоподателите за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 200лв. за всеки от тях, като приема, че с оглед възражението на ответника за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК преценката следва да се извърши при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, защитимия интерес, респ. вида и обема на процесуалните действия, продължителността на делото, както и направените от насрещните страни разходи като ориентир за възможността и пазарните условия, при които е възможно да се ангажира адвокатска защита по конкретния спор. Извършените от упълномощения адвокат процесуални действия се изразяват в подаването на една обща искова молба съдържаща идентични факти относно закъснелия полет; претенциите на ищците са на ниска стойност и имат едно и също правно основание; освен представените от страните писмени доказателства други не са събирани и делото решено в едно съдебно заседание, поради което разноски за адвокатско възнаграждение по 200лв. за всеки са напълно съответни на посочените по-горе критерии.

При горното обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното, Софийски градски съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.07.2025г. по гр. д. № 76344/2024г. на СРС, 153 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4