Решение № 274 от 04.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пловдив, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000591 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ищцата АТ. СЛ. Т. ЕГН:

**********, представлявана от пълномощника си адвокат К. КР. Г., в качеството му на управител на „А. „Г. и М.“ против Решение № 260033 от 17.03.2021 г., постановено от ХОС по търг.дело № 236/2019 г.

Решението се обжалва в частта му, с която предявеният от АТ. СЛ. Т., от град Х., представлявана от пълномощника си адвокат К. КР. Г. от АКград Х. против ЗАД „ Д.“ АД ЕИК *** иск по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лев като неоснователен и недоказан.

В тази обжалвана част се поддържа оплакване, че размера на присъденото от съда обезщетение е занижен и не съответства на критериите на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетение. Съдът не е отчел факта ,че на ищцата са причинени трайни травматични увреждания, като до края на живота си ще бъде с изкуствена става , като срокът на годност на поставената и протеза е 2-3 години, след което ще се наложи да бъде заменена с друга.

1

Второто оплакване, съдържащо се в жалбата е за неправилно приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като съдът неправилно е приел, че пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Сблъсъкът изобщо не е бил неизбежен и би могъл да бъде избегнат, ако водачът на лекия автомобил „Н.“ не бе нарушил задълженията си , при изпълнение на маневрата – движение на заден ход. Те са посочени в разпоредбите на чл.40,ал.1 от ЗДв.П. и чл.116 от ЗДв.П, които норми са от императивен порядък.

От друга страна, според изложеното във въззивната жалба – поведението на пострадалата пешеходка е съобразено изцяло с чл.108,ал.2 , т.1 от ЗДв.П. Наред с това ответника на е установил в близост на мястото, където е станало процесното ПТП да е имало обозначена пешеходна пътека, по която пострадалата да пресече платното за движение. Неправилното приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД е довело до определяне на обезщетение в размер на 20 000 лева ,което е занижено и в този смисъл несправедливо.

Претендира се за отмяна на постановеното решение в отхвърлителната му част и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което предявеният иск да се уважи в пълния му предявен размер от 40 000 лева.

Въззиваемата страна ЗАД „Д.“АД ЕИК ***, представлавано от адвокат Т. Х. от САК поддържа писмен отговор на въззивната жалба, съгласно който жалбата е неоснователна. Според изложеното в отговора на ищцата А.Т. е присъдено адекватно обезщетение, като съдът правилно е отчел, че побавното възстановяване на пострадалата се дължи на това ,че тя не е спазвала „ хигиенодиетичен режим, лечебна физкултура и физиотерапия“.

Въззивна жалба срещу решението на първата инстанция е подадена и от ответното застрахователно дружество, което обжалва решението в частта му, с която искът по чл.432,ал.1 от КЗ е уважен за разликата над 10 000 до 20 000 лева, до който размер е уважен иска по силата на решението.

Жалбоподателят счита ,че съдът в нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД е определил степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер на 40 %. Според жалбоподателя ответник от приетото пред първата инстанция заключение на САТЕ може да се направи извода, че приносът на пешеходката е равен с този на деликвента и се равнява на 50%. При това положение справедливият общ размер на 2 обезщетението е 20 000 лева, като при отчитане на съпричиняване от страна на пострадалата от 50%, на последната следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.

Третото лице – помагач на ответника М. Р. СТ., редовно призован, не ангажира становище по основателността на въззивната жалба.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивните жалби оплаквания и доводи, приема за установено следното:

И в двете въззивни жалби се поддържа оплакването ,че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, като жалбоподателят –ищец, че пострадалата пешеходка не е допринесла с нищо за настъпването на вредоносния резултат. В този смисъл съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, при това в размер на 40%.

От друга страна – жалбоподателят –ответник счита, че не само че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, но степента на това съпричиняване е по-висока от приетата или е равна на 50%.

С оглед на така изложените оплаквания в жалбите съдът по необходимост следва да изясни въпроса за механизма по който е настъпило процесното ПТП и да отговори на въпроса – налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка или не.

По делото е безспорно установено, че пътния инцидент е станал на 06.08.2019 г. в град Х., на ул. „П.“№ 23, като сблъсъка между лекия автомобил „Н.“,модел „А.“ и пешеходката АТ. СЛ. Т. е станал по вина на водача на лекия автомобил М. Р. СТ.. Срещу последния е било образувано НОХД № 594/2020 г. по описа на Районен съд – град Х., което е приключило със Споразумение от 22. 06.2020 г., което на основание чл.382,ал.7 от НПК е било одобрено от съда. По силата на споразумението обвиняемият М. Р. СТ.

ЕГН: ********** се е признал за виновен в това, че на 06.08.2019 г. в град Х. при управление на лек автомобил марка „Н.“,модел „А.“ рег.№ ***, при извършване на маневрата движение на заден ход е нарушил правилата за движение и конкретно не е изпълнил задълженията си, предвидени в разпоредбите на чл.40,ал.1 от ЗДв.П и чл.40,ал.2 от ЗДв.П, в резултат на което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на

3 пострадалата ищца АТ. СЛ. Т., изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния крак, което се дължи на счупване на бедрената кост, като деецът е избягал от местопроизшествието- престъпление по чл.343,ал.3, б.“а“, във вр.с ал.1, б“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Съгласно чл.383 ,ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, което от своя страна означава, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.300 от ГПК. В този случай гражданският съд следва да зачете задължителната сила на присъдата, т.е. на одобреното от съда споразумение по чл.382 от НПК, поради което съдът е обвързан с въпроса за това дали е извършено деянието / авторството на последното/, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото е установено, че ищцата А.Т. се е движела по тротоара по улица“П.“ №23 в град Х., като характерното за тази улица, че е била еднопосочна. По същата тази улица се е движел и лекия автомобил марка „Н.-А.“,управляван от водача М.С.. Последният е подминал ищцата и другите й приятелки и е паркирал колата си на определеното паркомясто. Мястото е посочено и от св. Н.Б., който е установил, че инцидента е станала точно пред неговия офис, който се е намирал в съседство с френската пекарна.

Установил е ,че на тротоара пред пекарната обикновено са струпани кашони, повечето от които са големи.

Очевидно за да преодолее това препятствие ищцата е решила да пресече улицата и да мине на другия свободен тротоар. Тя е погледнала само надясно, за да провери за преминаващи автомобили, тъй като както вече стана ясно,че улицата е била еднопосочна.

Не е погледнала обаче наляво, тъй като там автомобилите са били статични и са били паркирани на определените паркоместа. Пешеходката е започнала да пресича улицата като се е движела бавно и равномерно, като по този начин е достигнала по средата между двата тротоара.

Следователно не може да се приеме, че пешеходката се е появила внезапно на платното за движение. В същото време водачът на лекия автомобил, неизвестно защо е предприел маневрата „ движение на заден ход“.

При тази маневра обаче водачите имат две съществени задължения, а именно:

4 а/ по чл.40,ал.1 от ЗДв.П, която го задължава преди да започне движението назад, водачът е длъжен да се убеди ,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. б/ по чл.40,ал.2 от ЗДв.П, която го задължава по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

С влязлата в сила присъда е признато, че водачът е виновен за станалия пътен инцидент именно защото не е изпълнил тези си задължения, които са регламентирани с императивни правни разпоредби.

Следва да се подчертае, че процесния лек автомобил е с десен волан и очевидно водачът преди да предприеме маневрата „ движение на заден ход“ не е погледнал лявото странично огледало. Ако бе направил това щеше да забележи, че пешеходката започва да пресича платното за движение. Вярно е, че в един по-късен момент водачът не е имал видимост към пешеходката, но в началния момент, когато е стартирал маневрата движение на заден ход, същият е имал възможност да погледна страничното ляво огледало и да забележи пешеходката в момента, когато тя е започнала пресичането.

Следвало е само да изчака пресичането на пешеходката и след това да потегли назад, както би направил всеки опитен водач на МПС. Но за съжаление водачът М.С. е бил на 21 години, нямал е достатъчно опит и е прибързал и в резултат на тези негови действия се е стигнало до сблъсъка с пешеходката. От друга страна ищцата признава, че преди да предприеме пресичането е погледнала вдясно, за да се увери дали има автомобили по еднопосочната улица. Не е погледнала обаче наляво, което е обяснимо, тъй като вляво на улицата е имало паркоместа, на които автомобилите, включително и този, управляван от М.С. са паркирани, т.е. преустановил е движението си.

Безспорно е установено, че в близост на мястото, на което е станало пресичането на пътното платно е нямало обозначена пешеходна пътека, нито кръстовище. Довод в тази насока не се прави от ответното застрахователно дружество.

Пострадалата пешеходка е трябвало да погледна не само вдясно по 5 посока на движещи се автомобили, но и вдясно ,което тя не е направила.

Причината, поради която ищцата е предприела пресичането е напълно обяснима – пред тротоара, по който се е движела е имало кашони, които са били струпани пред френската пекарна. За да преодолее това сериозно за нейната възраст / на 70 години / препятствие не е могла да ги прескача, а е решила просто да премине на другия тротоар.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и е определил степента на това съпричиняване, а именно: 60% за водача на лекия автомобил и 40 % за пострадалата пешеходка. Извода на съда, че пострадалата ищца има участие при настъпването на процесното ПТП в размер на 40% изобщо не съответства на изяснената и описана по –горе фактическа обстановка, при който е станал сблъсъка.

Основната причина за да настъпи сблъсъка е, че водачът не е изпълнил задълженията си по чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДв.П и е предприел маневрата „движение на заден ход“,без изобщо да се е убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да засегне други участници в движението. В случая става въпрос за пешеходка, която не се е появила внезапно върху пътното платно, тя се е движела с равномерен ход и е достигнала по средата между двата тротоара. Водачът преди да предприема маневрата движение назад е следвало да погледне и двете странични огледала, включително и лявото странично огледало. Пешеходката преди да предприеме пресичане е следвало да изчака и да погледне както вляво, така и вдясно, което не е направила, тъй като там е имало паркоместа и автомобилите са били паркирани . Независимо от това пешеходката е следвало да се огледа и вляво, за да се убеди, че автомобилите са статични. Това тя не е направила и с това е допринесла за настъпването на процесното ПТП, но въззивният съд счита,че съпричиняването от страна на пострадалата е минимално и то е в размер на 10 %. Степента на участие на водача на лекия автомобил, който ,при това е избягал от мястопроизшествието, без да прояви елементарна съпричастност към съдбата на възрастната жена съдът определя на 90%.