Определение № 1108 от 18.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1108 гр. Благоевград, 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500992 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е по повод повдигнат спор за подсъдност между Районен съдБлагоевград и Софийски районен съд относно определяне на компетентния съд, който да разгледа молба с изх. № 4-ТД10-СФ/УВ6411/07.08.2025 г., подадена от директора на Териториална дирекция- София на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с която се иска разкриване на информация по чл. 115 ЗОНПИ вр. чл. 62, ал. 6, т. 4 ЗКИ и чл. 133, ал. 2 ЗППЦК вр. чл. 35, ал. 1 ЗПФИ относно И. Г. П., ЕГН ********** за периода 08.02.2020 г.- 06.06.2025 г.

Молбата първоначално е депозирана пред Софийски районен съд. С определение от 15.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 43553/2025 г. по описа на Софийски районен съд, производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС- Благоевград. СРС е приел, че не е местно компетентен, тъй като лицето, по отношение на което е образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество, е с постоянен адрес в гр.

Благоевград.

С определение № 1676/15.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2223/2025 г. по описа на Районен съд- Благоевград, производството отново е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност. Изложени са доводи, според които производството е охранително и поради тази причина за определяне на компетентния съд е приложима разпоредбата на чл. 531 ГПК, съгласно която охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице, подадена до районния съд, в чийто район е адресът на молителя.

По съществото на спора за подсъдност Окръжен съд- Благоевград намира следното:

Разпоредбите на ЗОНПИ не определят изрично местно компетентния съд, който да разгледа искането по чл. 115 от този закон. Действително, текстовете на чл. 135 и чл. 138 ЗОНПИ препращат към ГПК за неуредените въпроси, но това препращане е само в рамките на раздел I- „Обезпечителни мерки“ и раздел II1 „Действия след налагането на обезпечителните мерки“ от глава XII. Тоест, не може да се приеме, че препращането е и по отношение на производството по чл. 115 ЗОНПИ, доколкото последното е уредено в глава XI от същия нормативен акт, а в тази глава липсва подобен препращащ текст. В ЗКИ, ЗПФИ и ЗППЦК също не се съдържа правило, определящо местно компетентния съд при предоставяне на поискана информация от КОНПИ или от директор на нейна териториална дирекция.

В ГПК местната подсъдност е уредена в зависимост от характера на производството. За исковите такива, приложими са чл. 105 - чл. 117 ГПК. Същите текстове намират приложение и по отношение спорната съдебна администрация, освен ако в особен закон не е уреден изрично въпроса за подсъдността. Относно охранителните производства нормата на чл. 531, ал. 2 ГПК посочва, че молбата се подава до районния съд, където е адресът на молителя.

Настоящият съдебен състав намира, че производството по чл. 115 ЗОНПИ, макар да е особена процедура, целяща осигуряване на условия за извършване на проверка относно имуществото и доходите на определен субект, същото, по своето естество и начин на протичане, максимално се доближава до охранителните производства, тъй като то представлява едностранна съдебна процедура, започваща и развиваща се само и единствено с участието на молителя, без страна по нея да бъде лицето, спрямо което се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. Това лице не участва в производството и не разполага с право на жалба срещу постановения съдебен акт. Поради едностранния характер на производството по чл. 115 ЗОНПИ лицето, спрямо което е инициирана проверка, не е страна в него, което обстоятелство обезсмисля определянето на подсъдността в зависимост от неговото местожителство. Следователно, подсъдността трябва да се определи в зависимост от адреса на органа, инициирал проверката и поискал даването на разрешение за разкриване на определена информация.

Изложените по-горе доводи налагат извода, че когато молбата е подадена от директор на териториална дирекция на КОНПИ, компетентният районен съд е този, в района на който се намира седалището на съответната дирекция. Тъй като в настоящия случай молбата по чл. 115 ЗОНПИ е депозирана от директора на Териториална дирекция - София на КОНПИ, местно компетентният съд за произнасяне по нея, се явява Софийски районен съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молба с изх. № 4-ТД 10СФ/УВ6411/07.08.2025 г., подадена от директора на Териториална дирекция София на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, с искане за разкриване на информация по чл. 115 ЗОНПИ вр. чл. 62, ал. 6, т. 4 ЗКИ и чл. 133, ал. 2 ЗППЦК вр. чл. 35, ал. 1 ЗПФИ по отношение на И. Г. П., ЕГН **********, е Софийски районен съд, на който съд делото следва да се изпрати за разглеждане.

Препис от определението да се изпрати и на Районен съд- Благоевград за сведение.

2

Препис от определението да се връчи на молителя.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3