Определение № 1701 от 25.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1701 гр. София, 25.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501627 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 ГПК.

Образувано е по подадени от П. Ж. П. частни жалби срещу определение № 2856/13.02.25г. на СГС, ГО, І- 7 състав по гр.д. № 131/25г., с което на осн. чл.130 ГПК е върната исковата му молба, по която е образувано гр.д. № 131/25г. по описа на СГС, ГО, І- 7 състав, и производството по делото е прекратено; срещу разпореждане от 28.02.25 г. на СГС, ГО, І- 7 състав по гр.д. № 131/25г., с което на осн. чл.101, ал.1 ГПК са му дадени указания и срещу разпореждане от 20.03.2025г., с което частната му жалба с вх. № 50397/24.02.2025 г., озаглавена „Тъжба“, против определение № 2856/13.02.2025 г. е оставена без движение, с дадени указания.

САС, ТО, 13 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

По подадената от П. П. частна жалба срещу определение № 2856/13.02.25г. на СГС, ГО, І- 7 състав по гр.д. № 131/25г., с което на осн. чл.130 ГПК е върната исковата му молба, по която е образувано гр.д. № 131/25г. по описа на СГС, ГО, І- 7 състав, и производството по делото е прекратено:

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е образувано по подадена от П.П. искова молба, написана ръкописно върху становище на ИВСС.

С разпореждане № 162790/08.11.24г., СРС, 27 състав е оставил исковата молба без движение, 1 с дадени подробни указания за отстраняване на констатираните в разпореждането нейни нередовности, а именно: какво се иска, от кой, на какво основание и въз основа на какви факти и обстоятелства възниква искането /доколкото измежду редовете на исковата молба има искане за осъждане „ответниците“ да върнат имота- да се конкретизира претенцията, ответниците и имота/.

На 22.11.2025 г. по делото е постъпила молба, написана ръкописно върху разпореждането на съда от 08.11.24г.

С обжалваното определение № 2856/13.02.25г., СГС, /на който съд делото е изпратено по подсъдност/ е прекратил производството по делото поради наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимостта на производството, каквато е липсата на право на иск в полза на ищеца за реализиране отговорността на магистрат за действия, предприети при упражняване на професията му.

Обжалваното определени е правилно като краен резултат, но по изложените в настоящото определение мотиви.

Връщането на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК е последица от процесуално бездействие на ищеца, който не е изпълнил задължението си за отстраняване на правилно посочени му от съда нередовности на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 128 ГПК.

За да бъде редовна, исковата молба следва да бъде написана на български език, да има предписаното от закона съдържание- чл.127 ГПК, и да бъде скрепена с посочените в закона приложения- чл.128 ГПК. Уредените в чл.127, ал. 1, т.2, т.4 и т.5 ГПК елементи на исковата молба са от съществено значение, тъй като въз основа на тях се индивидуализира спорното между страните материално право и се определя предмета на делото. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес. Законът не поставя конкретни изисквания за начина на изложение на тези факти, но то трябва да е разбираемо, като съдържащите се в него фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, с която ищецът свързва възникването на твърдяното право и на която основава претенцията си. В случаите, когато някой от елементите на исковата молба липсва, както и когато обстоятелствената част на исковата молба или петитумът й са непълни, неясни, вътрешнопротиворечиви или пък съществува противоречие между тях или между посочените в тях страни и страните, посочени в адресната част на исковата молба, както и когато искът е насочен срещу ненадлежен ответник, е налице нередовност на исковата молба.

В случая, подадената от П.П. искова молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията относно съдържанието на исковата молба, за отстраняването на които нередовностите с разпореждане от 08.11.24 г. съдът е дал на ищеца точни, ясни и изпълними указания, формулирани по разбираем и достъпен начин. Подадената от ищеца искова молба и нейното уточнение са неразбираеми и логически несвързани, като водят до 2 невъзможност за определяне на ответниците по спора- тези, посочени в исковата молба или тези в уточнението, в което уточнение като ответници са посочени и лица, които не съществуват: „НОТ 352 и 353 Хасково“; както и за определяне предмета на спора при липсата на изложение на обстоятелствата, на който се основават предявените искове.

Ето защо и правилно като краен резултат, но по изложените в това определение мотиви, първоинстанциноният съд е заключил, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по нея- прекратено.

ПО частните жалби на П. Ж. П. срещу разпореждане от 28.02.25 г. на СГС, ГО, І- 7 състав по гр.д. № 131/25г., с което на осн. чл.101, ал.1 ГПК са му дадени указания и срещу разпореждане от 20.03.2025 г., с което частната му жалба с вх. № 50397/24.02.2025г., озаглавена „Тъжба“ против определение № 2856/13.02.2025г. е оставена без движение, с дадени указания.

Частните жалби са недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане, а въззивното производство по тях- прекратено.

Допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда разпореждания, е обусловена от наличието на предпоставките на чл.274, ал.1 от ГПК /приложим на осн. чл.279 ГПК съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда/, съгласно която разпоредба срещу определенията, респ.- разпорежданията на съда могат да бъдат подавани частни жалба в две хипотези: когато определението, респ. разпореждането прегражда по- нататъшното развитие на делото, както и в случаите, когато законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани.

В процесният случай разпорежданията на съда от 28.02.25 г. и от 20.03.25 г., с които на П. П. са дадени указания, не въздействат преграждащо върху развитието на делото, като липсва и предвидена в закона изрична възможност за обжалването им, което води до извода, че подадените срещу тях частни жалби са недопустими и не следва да бъдат разглеждани, като производството по тях бъде прекратено.

С определение рег. № 8248/25.04.25 г.на СГС, ГО, І- 7 състав П.П. е освободен от заплащането на държавна такса.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2856/13.02.2205г. на СГС, ГО, І- 7 състав, постановено по гр.д. № 131/2025г.

ОСТАВЯ без разглеждане частните жалби на П. Ж. П. срещу разпореждане от 28.02.25 г. на 3

СГС, ГО, І- 7 състав по гр.д. № 131/25г., с което на осн. чл.101, ал.1 ГПК са дадени указания, както и срещу разпореждане от 20.03.2025г., с което частна жалба с вх. № 50397/24.02.2025г., озаглавена „Тъжба“, против определение № 2856/13.02.2025г. е оставена без движение, с дадени указания, и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр.д. № 1627/25 г. по описа на САС, ТО, 5 състав, като недопустимо по тези частни жалби.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4