Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 21.02.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4687/2023
Вид
Решение № 194
Подписан
21.02.2024
В сила
20.03.2024
Състав
Ралица Ангелова Маринска Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • член 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 ал. 2 т.20 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. ***, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430104687 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от К. В. Ц., ЕГН**********, от гр. ***, чрез адв. А. Д., против „***“ ***, ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район „***“, ж.к. „***“, ул. „***“ №***, представлявано от ***, и "Ф.Б. *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.

Л 7, бул. „Дж.Н. № 28, ет. 2, ап. 40-46, с която са предявени иск с правно основание. чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.

10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №4808370/25.05.2023г, сключен между ищцата и първия ответник и иск с правно основание чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за прогласяване недействителността на Договор за предоставяне на парична гаранция №4808370/25.05.2023г, сключен между ищцата и втория ответник. Твърди се, че на 14.06.2023г., между ищцата К. Ц.- като кредитополучател и първия ответник „***“ ***, ***- като кредитодател, е сключен договор за паричен заем №*******, за сумата от 700лв. и срок на договора- 10 месеца; заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент 40,00%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и ГПР от 49.01 %. Твърди се, че сумата по заема е следвало да бъде върната на 10 месечни анюитентни вноски, с определен падеж по погасителен план, всяка в размер на 83,46лв.

Твърди се, че общата сума, която е следвало да бъде върната е в размер на 1

834,60лв. Твърди се, че към датата на подаването на исковата молба, ищцата не е заплатила нито една погасителна вноска. Твърди се, че на основание чл.

3, ал.1 от Договора, ищецът се е задължил, в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Едно физическо лице – Поръчители, което да отговарят да конкретно посочени изисквания, 2. Банкова гаранция или 3.

Одобрено от Заемодателя Д.Г. което предоставя гаранционни сделки. Твърди се, че към Договора за заем, е сключен Договор за предоставяне на гаранция №*******, между ищцата и втория ответник- „Ф.Б. *******“ ***, с ЕИК: **, като гарант, от същата дата, при възнаграждение на гаранта в размер на 344,10лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 34,41лв.

Твърди се, че съобразно чл.2 ал.4 от Договора за предоставяне на гаранция, заемодателя по договора за заем -„***“ ***, е овластен да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на заемателя, за плащане на възнаграждение по Договора и всички други вземания на гаранта. Твърди се, че съобразно погасителния план към договора за заем, общата сума, която следва да се върне е 1178,70лв. включваща и възнаграждението за гаранта.

Твърди се, че в договора за заем, или в погасителния план към него, както и в договора за предоставяне на гаранция, е посочено какво точно се включва в ГПР и кои разходи формират същия. Твърди се, че договора за заем е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр .чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че е налице нарушение на нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 и договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се също, че между договора за заем и договора за предоставяне на гаранция, е налице тясна корелация и взаимозависимост, като сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на договора за потребителски кредит и следва да се разглеждат като едно цяло.

Твърди се, че договорът за заем не може да бъде сключен без да е обезпечен и договорът за предоставяне на гаранция се явява задължително условие за сключването му. Твърди се, че договорът за заем е сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Твърди се, че възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено в ГПР и в погасителния план, нещо което не е извършено. Твърди се също, че 2 възнаграждението на поръчителя представлява скрита комисионна за кредитодателя, която е следвало да бъде включена в погасителния план и ГПР, което не е извършено, с което отново е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция №*******/14.06.2023г, е недействителен, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 143, т. 1 от ЗПК и на основане чл. 26, ал.2 от ЗЗД- поради противоречие с добрите нрави, като се твърди се, престациите са явно нееквивалентни.

Твърди се също, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Твърди се, че нищожността на заемния договор, води до нищожност и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция. Претендират се разноски- адв. възнаграждение, по реда на 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, които да бъдат заплатени в полза на адв. Д., в размер на 501,44 с ДДС- по първия иск и в размер на 480лв с ДДС по втория иск.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ***“ ***, ***, чрез Ив.Н. изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че процесният договор за заем е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като ГПР по договора за заем не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на ************* посочен е в договор а за заем и е фиксиран. Твърди се, че възнаграждението на гаранта не е част от заемното правоотношение и не е дължимо към заемодателя.

Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция е едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и не би могло дължимото се възнаграждение на гаранта да бъде включено в годишния процент на разходите по Договора за паричен заем. Посочва се също, че задължението по договора за предоставяне на гаранция не е обвързано с договора за паричен заем, както и че възнаграждението към ,гаранта не представлява пряк разход, свързан с кредита. Посочва се, че чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение, кое точно, какъв разход ще направи за него или ще избере да не предоставя обезпечение. Излагат се твърдения, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен. Претендират се разноски.

3

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Ф.Б. *******” ***, с ЕИК**, чрез юрк М. К., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва факта на сключването на договор за предоставяне на гаранция с ищцата, за обезпечение изпълнението на всички нейни задължения, възникнали съгласно сключения Договор за паричен заем №******* с „А.Ф.” ***, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията й по посочения Договор за кредит. Твърди се, че в чл. 16 от Договора са посочени условията, при които същият влиза в сила, а именно в случай че заемателя не изпълни задължението си по чл. 3 от Договор за паричен заем № ******* в указания срок да предостави обезпечение поръчителство от едно физическо лица или банкова гаранция. Твърди се, че ищецът- заемател не е предоставил изискуемото обезпечение по Договор за паричен заем № *******, поради което Договорът за предоставяне на гаранция е влязъл в сила и ищцата дължи съответното възнаграждение в размер на 344.10лв. оспорвате се твърденията на ищеца, че договорът за предоставяне на гаранция противоречи на добрите нрави, като се посочва, че в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне по чл. 9 от ЗЗД. Оспорва се и твърдението че престациите са явно нееквивалентни, тъй като с Договора за предоставяне на гаранция „Ф.Б.“ *** поема задължение, което е изпълнил, издавайки гаранцията, предмет на Договора в полза на заемодателя „А.Ф.“ *** с реквизити, съобразно чл. 1, ал.2 от Договора.; размерът на възнаграждението е по- малък от сумата по заема.

Твърди се, че гарантът е сключил договора за предоставяне на гаранция поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Твърди се, че Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, което е основният му предмет на дейност.

Твръди се, че двете правоотношения са независими едно от друго и не следва да се смесват. Твърди се, че дори и договорът за заем е нищожен, гаранта има право да получи възнаграждение в пълния уговорен размер.

Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, видно от представеният Договор за паричен заем №*******/14.06.2023г че между „А.Ф.“ ***- като заемодател и 4 ищеца К. В. Ц.- като заемател, са възникнали облигационни отношения, въз основа на сключения договор за заем, по силата на който, в полза на заемателя е предоставена сумата от 700лв. Съобразно уговореното, сумата е следвало да върне на 10 равни месечни вноски, в размер 83,46лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40% и годишен процент на разходите от 49,01%.; обща сума, подлежаща на връщане- 834,60лв. От съдържанието на Договора за заем- чл. 3 се установява, че заемателят се е задължил, в срок до пет дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) едно физическо лице- поръчител, което да отговарят на изброените условия, 2) банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, за сумата от 834,60лв., със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3) одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото се установява също, че между ищеца К. Ц.- като потребител и ответника „Ф.Б. *******“ ***, ЕИК**- като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки- като поръчител, е сключен Договор за предоставяне на гаранция №*******/14.06.2023г., по силата на който, потребителят възлага, а поръчителя се задължава да издаде гаранция в полза на заемодателя, с цел гарантиране на изпълнението на всички парични задължения по договора за заем, в т.ч. и за последиците от евентуално неизпълнение. Съобразно чл. 2 от Договора, потребителя дължи на гаранта възнаграждение в размер на 344,10лв., платимо на вноски, всяка от 34,41лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за заем. Изрично е посочено, че заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ ***, е овластен да приема плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. По делото се установява също, видно от представеният погасителен план към договора за заем, че задължението за заплащане на гаранция, е включено в същия, като част от месечната погасителна вноска, в общ размер от 117,87лв. По делото не се установява факта на издаване на гаранция от страна на отв. „Ф.Б. *******“ ***, ЕИК**.

По делото се установява, съобразно представените от ищеца писмени доказателства, че главницата по заема от 700лв., е изплатена на 18.10.2023г. /в хода на делото, ИМ от 16.08.2023г/.

5

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът – като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.