Решение № 133 от 28.07.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Свиленград, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20225620100096 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Р. Г. В. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 663,24 лв. – главница по Договор за паричен заем № 5413563/30.01.2018 г., сключен с „Вива Кредит” ООД, и 98,96 лв. – мораторна лихва за периода 04.05.2019 г. – 23.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 262/18.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 773/2021 г. по описа на РС Свиленград.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 31.01.2018 г. между третото неучастващо лице „Вива Кредит” ООД – в качеството на заемодател, и ответника – в качеството на заемател, бил сключен договор за паричен заем № 54135638. По силата на този договор „Вива Кредит” ООД предоставило на заемателя паричен заем в размер на 700 лв., който следвало да се погаси посредством 5 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 154,42 лв. всяка в срок до 29.06.2018 г.

Тъй като ответницата изпаднала в забава, се претендира и мораторна лихва от 04.05.2019 г. до 23.08.2021 г. в размер на 98,96 лв. Посочено е още, че „Вива Кредит” ООД прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2018 г. задълженията си, произтичащи от горепосочения договор, на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.

Последният от своя страна цедирал същото това вземане на ищеца на 03.05.2019 г.

Твърди се, че били изпратени уведомления за извършената цесия, които били връчени лично на ответника. Излага съображения, че ако към исковата молба било приложено уведомление за извършената цесия, то се смятало, че с получаването му длъжникът е надлежно уведомен. Твърди, че пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

1

410 ГПК до РС Свиленград. Образувано било ч. гр. д. № 773/2021 г. по описа на РС Свиленград, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника, ищецът в съответствие с указанията на съда предявил иск за съществуване на вземането си.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Г. В.. По реда на чл. 414 ГПК е депозирано възражение, което съдържа общо оспорване на вземането.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 773/2021 г. по описа на РС Свиленград в полза на ищеца е издадена Заповед № 262 от 18.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 663,24 лв. – главница по Договор за паричен заем № 5413563/30.01.2018 г., сключен с „Вива Кредит” ООД, 98,96 лв. – мораторна лихва за периода 04.05.2019 г. – 23.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. В изпълнение на указанията в предоставения едномесечен срок ищецът е депозирал настоящата искова молба.

От представения договор за паричен заем № 5413563/30.01.2018 г., сключен по реда на ЗПФУР, се установява, че третото лице „Вива Кредит“ ООД се е задължило да предостави на ответника Р. Г. В. заем в размер на 700 лв. Уговорили са годишният лихвен % по заема да е в размер на 40,31 %. В договора е посочено, че заемателят следва да върне сумата в срок до 29.06.2018 г. на 5 месечни вноски, всяка от които в размер на 195,45 лв., като погасителната вноска включвала част от дължимата главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Заплащането на последната е уговорено в чл. 1, ал. 3, която клауза предвижда, че длъжникът дължи сумата от 205,15 лв. за експресно разглеждане на искането за заем. Общият размер на възнаградителната лихва за целия срок на договора възлиза на 72,10 лв. Според чл. 4, ал. 1 заемателят се задължавал в тридневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави едно от следните обезпечения: поръчител, отговарящ на определени от кредитора условия, или банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 205,15 лв., която се заплащала разсрочено с всяка погасителна вноска. В този случай дължимата месечна вноска била в размер на 236,48 лв.

Според Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. продавачът „Вива Кредит“ ООД се е задължил да прехвърли на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД негови вземания, произтичащи от договори за заем, подробно описани в Приложение № 1. Видно от Приложение № 1 от 01.10.2018 г. продавачът е прехвърлил на купувача вземането си към ответника по процесния договор за заем, като към този момент неиздължената сума възлизала на 1427,40 лв., която включвала 700 лв. – главница, 72,10 лв. – договорна лихва, и 655,30 лв. – неустойки и разходи за забава в лв. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД продавачът е потвърдил прехвърлянето на вземането.

2

С изрично пълномощно цедентът „Вива Кредит“ ООД е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведомява от негово име всички длъжници за прехвърлянето на вземанията съгласно сключения договор от 01.12.2016 г.

Съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. продавачът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД се е задължил да прехвърли на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД негови вземания, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в Приложение № 1. Видно от Приложение № 1 от 03.05.2019 г. продавачът е прехвърлил на ищеца вземането си към ответника по процесния договор за заем, като към този момент неиздължената сума възлизала на 1361,39 лв., която включвала 700 лв. – главница, 626,68 лв. – остатък такси и неустойки, и 34,71 лв. – лихва за просрочие. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД продавачът е потвърдил прехвърлянето на вземането.

С изрично пълномощно цедентът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е упълномощил ищеца да уведомява от негово име всички длъжници за прехвърлянето на вземанията съгласно сключения договор от 03.05.2019 г. Приложено е и пълномощно от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с което е преупълномощил ищеца да уведоми от името на „Вива Кредит“ ООД всички длъжници по договори, които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г.

Видно от представеното известие за доставяне ответникът е уведомен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за извършените цесии на 20.05.2019 г.

От заключенията по назначената съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, се установява, че сумата от 700 лв. е усвоена на 31.01.2018 г. от ответника. Посочено е, че на 01.10.2018 г. били цедирани от „Вива Кредит“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД следните задължения на ответника: 700 лв. – главница, 72,10 лв. – договорна лихва, и 655,30 лв., включващи 205,15 лв. – неустойка на основание чл. 4, ал. 2 от договора, 205,15 лв. – такса за експресно разглеждане, 175 лв. – начислени разходи за събиране на просрочени вземания, и 70 лв. – разходи за ангажиране дейността на служител по събиране на вземането. Установено е, че на 31.10.2018 г. ответникът бил заплатил 50 лв., а на 08.11.2018 г. – още 100 лв. Съобразно извършената цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са прехвърлени следните вземания: 700 лв. – главница, 626,68 лв. – неустойки, и 34,71 лв.

– лихва за просрочие. Посочено е, че били извършени две плащания от по 50 лв. на 30.09.2019 г. и 28.10.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В разглеждания случай възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на което заемодателят-цедент се е задължил да отпусне на заемателя заем в твърдения размер при уговорена възнаградителна лихва и 2) заемателят да е получил паричната сума, предмет на договора за заем. Също така ищецът следва да установи наличието на валидни договори за цесия, по силата на които продавачите са прехвърлили на ищеца именно тези вземания с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително с изтеклите лихви, както и че длъжникът е уведомен за извършените 3 цесии.

Тъй като договорът е сключен по реда на ЗПФУР, за доказване на направените електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Законът допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.

180 ГПК). Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание ( в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.).

Вземайки предвид всичко изложено и тъй като ответницата не е оспорила истинността на представения електронен документ в преклузивните срокове по чл. 184 ГПК, съдът намира, че може да се направи извод, че цедентът и ответникът са сключили договор за заем, съгласно който кредиторът е предоставил на ответника сумата от 700 лв., която последният се е задължил да върне на 5 месечни вноски до 29.06.2018 г. Този договор отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК. В случая договорът е сключен в електронна форма, по ясен и разбираем начин, посочен е общият размер на кредита, фиксираният лихвен процент, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, инкорпориран е и погасителен план. Тъй като за целия срок на договора е договорен фиксиран лихвен процент, не е налице задължение погасителният план да съдържа информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съобразена е и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или валута, определена с постановление на МС на Република България. С оглед изложеното, съдът приема, че е възникналото заемно правоотношение, което валидно обвързва страните.