Определение № 741 от 13.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. Велико Търново, 13.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500541 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. А. Д. против Определение № 926 от 12.06.2024 г. по гр.д. № 819/2023 г. на Окръжен съд Плевен, с което първостепенният съд е оставил без уважение депозираната от жалбоподателя молба с правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирана в частна жалба с вх. № 6074/21.05.2024 г. на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се излагат съображения, че не следва да се присъждат разноски в полза на С. Й., тъй като той не представлява материално затруднено лице по смисъла на чл. 38 ЗА.

Освен това, ответникът сам признава, че в случая неоснователно се е обогатил чрез изплащане на негово лично задължение с парични средства, които са били собственост на майката на жалбоподателя. Не следва да се присъждат разноски – адвокатски хонорар на процесуалния представител на „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ЕООД, тъй като липсва представен надлежен документ, съдържащ съответните удостоверителни данни за извършено плащане на уговорения адвокатски хонорар Представените „детайли за транзакция“, както е посочено в самия документ, не представлява официална банкова референция, поради което от него не може да се удостовери обстоятелството на заплащане по сключения договор за правна защита и съдействие. При условие на евентуалност, в случай, че се счете, че 1 следва да бъдат присъдени разноски, се прави възражение, че размерите на адвокатското възнаграждение са силно завишени. Позовава се на актуалната практика на СЕС, касаеща приложението на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като счита, че в конкретния случай е налице занижена фактическа и правна сложност на делото, от насрещните страни са подадени само отговори на искова молба и не са извършвани други процесуални действия, а производството е приключило в закрито заседание, без участието на страните и без събиране на доказателства. Въпреки че по делото са предявени главни и евентуални искове срещу С. Й. и „Европейско сътрудничество за пострадали от ПТП“ ООД, неоснователно са претендирани от ответниците два хонорара, тъй като оказаната правна защита касае едно и също благо. Нелогични са мотивите на съда относно причината, поради която на двамата ответници за идентични процесуални действия са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в различни размери – на единия ответник – 1746,85 лв., а в полза на другия – 5000 лв. С оглед правната и фактическа сложност на делото жалбоподателят счита, че претендираното адвокатско възнаграждение на двамата ответници следва да бъде редуцирано на по 200 лв. за всеки.

Моли съда да отмени обжалваното определение в частта, в която е оставено без уважение искането на В. Д. за отмяна на Определение № 624/29.03.2024 г. по гр.д. № 819/2023 г. на Окръжен съд Плевен в частта, в която в полза на „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ЕООД са присъдени разноски, при условията на евентуалност се измени посоченото определение, чрез намаляване размера на адвокатското възнаграждение в полза на „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ЕООД до сумата от 200 лв., както и да се отмени обжалваното определение в частта, в която е оставено без уважение искането на В. Д. за отмяна на Определение № 624/29.03.2024 г. по гр.д. № 819/2023 г. на Окръжен съд Плевен в частта, в която в полза на С. Й. са присъдени разноски, съответно при условията на евентуалност се измени посоченото определение, чрез намаляване размера на адвокатското възнаграждение в полза на С. Й. до сумата от 200 лв.

Ответникът по жалба С. И. Й. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирал становище за неоснователност на депозираната частна жалба.

Оказаната безплатна правна помощ е на близко лице по смисъла на чл. 38, ал.

1, т. 3, пр. 2 ЗА, поради което доводите за наличието на предпоставката 2 материална затрудненост на страната се явяват неотносими. При определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се има предвид, че са предявени два иска, по всеки от които адвокатът дължи защита, независимо от формата на съединяването им. Излага съображения за дължимите разходи върху определеното възнаграждение и остатъка на чистата печалба, който се следва на адвоката.

Ответникът по жалба „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД счита жалбата за неоснователна. Съдът е намалил претендираното възнаграждение под минималния размер, без да съобрази вида и броя на предявените искове. Налични са доказателства за плащане на възнаграждението по банков път – договор и банково бордеро. Също излага съображения за дължимите разходи върху определеното възнаграждение.

Съдът, след като съобрази оплакванията в частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и материалите по приложеното производство, намира следното:

Пред Окръжен съд Плевен подадена искова молба от В. А. Д. против С. И. Й. и „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД, с отправен петитум, уточнен с молба от 29.12.2023 г., да се признае за установено спрямо С. Й. и „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД, че изтеглената на 18.11.2021 г. сума от 57382 лв. от банкова сметка със сътитуляри М. Й. Д.а и С. И. Й., за погасяване на задължение по изп.д. № 758/2021 г. на ЧСИ Ц. Н., не принадлежи на длъжника С. И. Й.. В условията на евентуалност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК се иска да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо С. Й. и „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД, че изтеглената на 18.11.2021 г. сума от 57382 лв. от банкова сметка със сътитуляри М. Д.а и С. Й., за погасяване на задължение по изп.д. № 758/2021 г. на ЧСИ Ц. Н., е собственост на М. Д.а, респ. на единствения й наследник – В.

А. Д..

По исковата молба е депозиран отговор от С. И. Й., в който е изразено становище за недопустимост на предявените искове. С отговора е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Д. С. К., в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложен е договора за безплатна правна помощ от 3

31.01.2024 г., в който С. Й. и адв. К., като вземат предвид, че доверителят е близко лице на адвоката по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, се споразумяват за осъществяването на безплатна правна помощ от страна на адвоката по предявените искове, като адвокатът има право на възнаграждение, което да му бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Депозиран е и отговор на искова молба от „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД, в което също се изразява становище за недопустимост на предявените искове. С отговора е направено искане за присъждане на разноски, сторени в настоящото исково производство, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Приложен е договора за правна защита и съдействие от 15.02.2024 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение за защита по делото е в размер на 10000 лв., платимо по банков път, като сумата от 10000 лв. е внесена. Приложена е и документ, наименован „детайли за транзакция“ с отбелязване името на наредителя „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД, името на получателя – С. И. /представляващия дружеството адвокат/, вида транзакция – превод, основанието – адвокатски хонорар, сумата – 10000 лв., по гр.д. № 819/2023 г. В документът е посочено, че информацията в него е само с информативна цел и не представлява официална банкова референция.

С Определение № 624/29.03.2024 г. по гр.д. № 819/2023 г. на Окръжен съд Плевен решаващият състав е приел, че исковете са недопустими, поради което е прекратил изцяло производството по делото, като е осъдил ищеца В.

А. Д. да заплати на адв. Д. К. сумата от 1746,85 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната в производството безплатна правна помощ на първия ответник, както и да заплати на „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД разноски по делото в размер на 5000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

На 21.05.2024 г. е подадена частна жалба вх. № 6074/21.05.2024 г. от В. А. Д., с която се иска отмяна на Определение № 624/29.03.2024 г., постановено по делото в частта, в която ищецът е осъден да заплати на „Европейско сътрудничество за пострадали от ПТП“ ООД 5000 лв. и в полза на адв. К. сумата 1746,85 лв. Излагат се доводи, че в полза на С. Й. не се дължи безплатна правна помощ, тъй като той не представлява материално затруднено лице. В полза на дружеството също не следва да се присъждат 4 разноски, тъй като приложения документ – „детайли за транзакция“ не удостоверява заплащането на възнаграждение по сключения договор за правна защита. При условията на евентуалност заема становище за това, че определените възнаграждения за силно завишени.

На 04.06.2024 г. е депозиран отговор на частна жалба от С. Й. и на същата дата – искане за изменение на постановеното определение в частта за разноските.

На 05.06.2024 г. е постъпил отговор на частна жалба от „Европейско съдействие на пострадали от ПТП“ ООД и на същата дата – искане за изменение на постановеното определение в частта за разноските.

С Определение № 926/12.06.2024 г. по гр.д. № 819/2023 г. на Окръжен съд Плевен е прието, че депозираната частна жалба от В. Д. представлява молба за изменение на определението в частта за разноските. Коментирано е съдържанието на приложената справка от Служба по вписванията на името на К. Ю. К., от където е прието, че възражението, че първият ответник не е материално затруднено лице и на адвоката не се следва възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, се явява неоснователно. По отношение на втория ответник е прието, че представеният документ удостоверява плащане на договореното възнаграждение по банков път. Възнагражденията са определени при отчитане практиката на СЕС по въпросите за адвокатските възнаграждения, а причината за различния размер на възнагражденията на представителите на двамата ответници се явява в различния ред, по който тези възнаграждения се определят и изплащат. С оглед на това, молбата за изменение на Определение № 624/29.03.2024 г. по гр.д. № 819/2023 г. в частта за разноските, на които В.

Д. е осъден, е оставена без уважение. Молбите на С. Й. и на „Европейско съдействие за пострадали от ПТП“ ООД, са оставени без разглеждане, като просрочени, в която част определението е влязло в сила.

При тези изложени обстоятелства въззивният съд мотивира следните правни изводи:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, за което закона изрично предвижда в чл. 248, ал.

3 ГПК възможност за обжалване, поради което същата е процесуално допустима, и следва да се разгледа по същество.

Настоящият състав приема оспорваното определение за частично 5 неправилно по следните съображения:

По жалбата на В. Д. в частта, в която е осъден да заплати в полза на адв. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ на С. Й. определението се явява правилно. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В този случай, ако насрещната страна бъде осъдена за разноски, в полза на адвоката се присъжда адвокатско възнаграждение за осъществената защита. От приложения договор за безплатна правна помощ е видно, че страните са приели, че доверителят е близко лице по смисъла на чл.

38, ал. 1, т. 3 ЗА, което обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В този смисъл съображенията на ищеца, развити в искането му по реда на чл. 248 ГПК и в постъпилата жалба, за липса на предпоставки за осъществяване на безплатна правна помощ, тъй като Й. не е материално затруднено лице, се явяват неотносими, доколкото правното основание на оказаната безплатна правна помощ е различно и не е оспорено.