Определение № 167 от 11.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 178/2025
- Вид
- Определение № 167
- Подписан
- 11.02.2025
- В сила
- 11.02.2025
- Състав
- Стефан Илиев, Вера Чочкова, Стефан Милев
Цитирани разпоредби
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167 гр. София, 11.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан Илиев
Членове:
Вера Чочкова
Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600178 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 и 8 от НПК.
С определение от 30.12.2024г.,постановено по нчд №2437/24г.СГС,НО,32 състав е потвърдил постановление за частично прекратяване на СГП от 05.01.2024г.,по отношение на обвинението по чл.212 ал.5 вр. Ал.1 от НК спрямо А. В. В. по д.п. № 288/08г на СО-СГП,пр.пр. № 13793/06г.,като е оставил жалбата му без разглеждане по отношение на възраженията за недоказаност на повдигнатото обвинение.
Против определението ,в частта,с която жалбата на обвиняемия е оставена без разглеждане е постъпила жалба от обвиняемия А. В. В..В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт.
САС,след като прецени събраните по делото доказателства и изложените в жалбата доводи, намира жалбата за допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
На досъдебното производство се повдига обвинение, предназначено да определи найобщ, първоначален, "работен" предмет на доказване по делото. То може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването. В този смисъл обвинението по чл. 219 НПК е нестабилно, вариращо според настъпилите оперативни промени. Различните формулировки на обвинението за едно и също деяние, промените в правната му квалификация до изготвянето на обвинителния акт следват динамиката на процеса на разследване и промяната във фактическата обстановка съобразно събраните доказателства.
Когато се разкрият основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица, разследващият орган е длъжен да измени обвинението. При всяко положение обаче по същество се осъществява институтът на изменение на обвинението на досъдебното производство, при което делото продължава да се движи по последното обвинение. В този случай не е налице множество на обвиненията за едно и също деяние, когато правото на защита на обвиняемия действително би било 1 затруднено. Съществува само едно последно формулираното обвинение, по което прокурорът може да реши да внесе обвинителен акт, без да е длъжен да се произнася по предходните обвинения. В този смисъл са и указанията по точка 1 на Тълкувателно решение № 57 по н. д. № 13/1984 г., ОСНК на ВС.В случай ,че се изготви постановление за частично прекратяване по предходното по-тежко обвинение,то същото не подлежи на съдебен контрол ,тъй като акта на прокурора не касае посочените в разпоредбата на чл.243 ал.1 от НПК хипотези.Това е така ,тъй като наказателното производство срещу обвиняемият не се прекратява , а продължава по по-лекото формулирано обвинение,което е последно.Нещо повече,произнасянето на прокурора с постановление за частично прекратяване в тези случай е в ущърб на обвинението въобще ,доколкото то губи възможността в съдебната фаза на процеса ,в случай ,че бъдат събрани доказателствата за по-тежкото обвинение ,обвиняемият да бъде осъден за него.
В конкретният случай,първоначално жалбоподателя А. В. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.212 ал.5 вр. Ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.С атакуваното пред първия съд постановление,СГП е приела ,че се касае за по-леко наказуемо деяние,поради което е прекратила частично наказателното производство за по-тежкото престъпление и е изпратила делото по компетентност на районната прокуратура.Прокурорският акт не е от кръга на обжалваемите по реда на чл.243 от НПК по изложените по-горе съображения.Следователно,съдебният акт на първият съд,с който жалбата на обвиняемия е приета за допустима и разгледана по същество е незаконосъобразен,тъй като първият съд се е произнесъл по акт ,който не подлежи на съдебен контрол.
Доколкото обаче,въззивното производство е образувано само по жалба на обвиняемия,определението на СГС в частта,с която постановлението на СГП е потвърдено не може да бъде отменено от въззивния съд,тъй като от една страна това би довело до влошаване на положението на обвиняемото лице,а от друга,в потвърдителната му част съдебният акт на първия съд е влязъл в сила.
Всичко гореизложено обаче,налага извода ,че жалбата на обвиняемия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,тъй като изначално същата се явява недопустима.
Воден от гореизложените и на основание чл. 243, ал.7 и 8 от НПК Съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖАДАВА определение от 30.12.2024г на СРС,НО,32 състав постановено по нчд №2437/24г.,в частта,с която жалбата на обвиняемия А. В. В. е оставена без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕПИСИ от същото да се връчат на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2