Решение № 695 от 16.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330109962 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37 против Т. А. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., УЛ. ***, вх. *, ет. *, ап. **, общ. П., обл. П., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 555,36 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода ***** г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: ****, обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода ****** г. в размер на 37,09 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 4.05.2023 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6299/2023 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.

Сочи се, че всеки клиент на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед сключения при общи 1 условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ ЕАД е разпределил топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на обща стойност 555,36 лв., която същият не е заплатил.

Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва, представляваща сбор от законната лихва, считано от падежа на всяка главница по фактура.

Изразява се становище, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № **** г. за топлоснабдяването.

Посочва се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите актове за неговото прилагане и по – специално Наредба № ***** г. за топлоснабдяването. Тъй като имотът е в сграда етажна собственост, топлинната енергия се сочи, че се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ. Сочи се, че ответникът има качеството на потребител, като собственик на топлоснабден имот.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл.

415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищецът предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител адв. В.

Т. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ответникът има качеството на потребител като твърди, че няма представени доказателства в тази насока от ищеца.

Посочва, че липсват изложени в исковата молба твърдения относно начина на формиране на претендираните суми – за какви количества консумирана енергия са начислени претендираните главници в общ размер от 555,36 лв. за исковия период, като оспорва претенциите на ищеца, както по основание, така и по размер. Относно претенцията за периода от ***** г. оспорва да е налице основание за заплащане на обезщетение за забава, доколкото същата се претендира въз основа на издадена изравнителна сметка. Моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.

От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за покупко – продажба срещу задължение за издръжка и гледане се установява, че на ***** г. ответницата е станала собственик на процесния имот, от което следва и качеството й на потребител по смисъла на закона и общите условия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че на **** г. е депозирано от ответницата заявление – декларация за започване на продажба на топлинна енергия.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото дружество и справки за разпределена ТЕ от НЕЛБО ЕАД.

Заключението е прието по делото, като особеният представител е оспорило обстоятелството, 3 че вещото лице не е разполагало с изходни данни за проверка на спазване на условията по чл. 69, ал.4 от Наредба за топлоснабдяване, съгласно която в случаите, когато разликата между количеството гореща вода, отчетено по водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване, и количеството гореща вода, отчетено от водомерите в отделните имоти, и изчислените съгласно ал. 2, т. 2 количества за клиентите без водомери надвишава 30 %, се извършва проверка от представители на лицето по чл. 139б ЗЕ, топлопреносното предприятие и етажната собственост. Съставя се констативен протокол с описание на коригиращи мерки.. Такава задача обаче не е поставяна на вещото лице, като липсват и подобни твърдения в исковата молба, поради и което съдът възприема изцяло заключението като обективно, компетентно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените въпроси.

От заключението се установява, че жилищният блок в гр. П., ул. „*****“№ ***, вх. *, ет. *, ап. ** е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение „НЕЛБО“ ЕАД.

В имота на ответника няма монтирани и присъединени отоплителни тела тип радиатор.

В имота на ответника има монтирано * бр. водомерно устройство, за визуално отчитане на изразходваното количество топла вода за БГВ. Вещото лице е отразило, че съгласно данните от топлинния счетоводител за отчета не е осигуряван достъп. Съгласно приетото като писмено доказателство уведомление обаче водомерът, отчитат доставеното количество БГВ е бил с изтекла валидност на метрологичната проверка, като на ***** г. т.е. преди исковия период. Уведомлението е редовно връчено, като в него се сочи, както броя живущи в апартамента, така и указание за подмяна в 30 дневен срок. Липсват доказателства за извършена подмяна на СТИ.

Съгласно приетото заключение на СТЕ през процесния период ***** г. в ап. *** няма монтирани отоплителни тела тип радиатор и ТЕ за отопление не е подавана и начислявана.

Начисляванията на потребеното количество ТЕ за БГВ е ставало на * бр. лица по *** литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет.

За целия процесен период за апартамента е разпределена **** MWh за БГВ. Не се установява разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Подадената е общо ***** MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на *** MWh за сметка на ищцовото дружество.

Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ***, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество начислени количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди, както и справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната главница и законна лихва съответстват на установените такива. Вещото лице посочва, че за процесния период по 4 партидата на ответника не са издадени кредитни известия. Описаните в таблицата фактури са осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и справка – декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено е редовно счетоводството при ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ на ответника за процесния период.

През процесния период ищцовото дружество е доставяло до топлоенергия за битова гореща вода. процесния обект само

По делото не се спори, че спорните вземания са начислени не въз основа на отчетеното в имота на ответника потребление, а са служебно разпределени като дължими, формирани на базата на едно лице по ** л. /денонощие/, като в случая се установява, че служебното начисляване не е поради неосигурен достъп за отчет на устройството, а поради липса на изправно измервателно устройство.