Решение № 244 от 22.08.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 585/2023
- Вид
- Решение № 244
- Подписан
- 22.08.2024
- Състав
- Магдалена Кръстева Недева, Даниела Димова Томова, Диана Димитрова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.24 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 244 гр. Варна, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Магдалена Кр. Недева
Членове:
Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000585 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по подаденa въззивна жалбa от Н. С. С., ЕГН **********, от ***** против решение № 5/20.02.2023 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 91/21г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск срещу ЗК „Лев инс” АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания вследствие претърпяното на 08.12.2020 г. ПТП за горницата над присъдените 100 000 лв. до претендираните 150 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите за главница от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на задълЖ.ето, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва върху главницата, както е посочена от ищеца съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 04.01.2021 г. Въззивницата счита решението в обжалваните части за неправилно, постановено при нарушение 1 на материалния закон и на съдопризводствените правила и необосновано.
Излага подробни аргументи, свеждащи се основно до това, че определеният от съда размер на обезщетението за действително претърпените от нея морални вреди е занижен поради неправилно разбиране на понятието „справедливост“, визирано в нормата на чл. 52 ЗЗД. Получените от ищцата травматични увреждания не са прецени правилно и в тяхната съвкупност във връзка с изискването за справедливото им обезщетяване. Не е отчетено и обстоятелството, че ищцата продължава да е в тежко психологическо състояние както към момента на освидетелстването от СПЕ, така и към настоящия момент. Според показанията на съпруга й тя изпитва сериозни психически затруднения в елементарни ежедневни дейности като готвене и извършване на домакинската работа. Не е обсъдена и тежестта на лошата прогноза и невъзможността за пълното възстановяване. Не са съобразени инфлационните процеси в страната, както и действащите застрахователни лимити към процесното ПТП от 08.12.2020 г. Направено е искане решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което да бъдат уваЖ. в цялост предявените от нея искови претенции – в размер на 150 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2020 г.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и иска от съда същата да бъде оставена без уваЖ.е, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се признесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищцата Н. С. С. с ЕГН ********** от ***** претендира от ответното застрахователно дружество ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-121130788, гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” №67А заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, осъществено на 08.12.2020 г. около 16:50 часа на път 1-7, км 58+500 между три МПС - л.а. „Фолксваген Шаран“, рег. № *****, управляван от виновния водач Ф.А.Х., ТИР с влекач марка „ДАФ“ с рег. № *****, управляван от украинския гражданин В.Т. и ТИР с влекач марка „ДАФ“ с рег. № *****, управляван от украинския гражданин В.Г., в размер на 150 000лв, частичен от 200 000лв, ведно със законната лихва, 2 считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и предявяване на извънсъдебна претенция – 04.01.21г. до окончателното изплащане на задълЖ.ето.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено около 16:50 на 08.12.2020 г. в района на км 58+500 на път І-7 Силистра – Шумен – Ямбол, попадащ на територията на Община Каолиново, при което л.а. „Фолксваген“, модел „Шаран“, движейки се с несъобразена с пътните условия срокост, при навлизане в участък с крива на дясно, навлиза в лявото платно (по посока на неговото двиЖ.е) и удря странично движещия се насреща ТИР с влекач арка „ДАФ“, модел „*****“, управляван от украинския гражданин В.Т., след което продължава двиЖ.ето си напред, навлиза изцяло в лявата пътна лента, където осъществява втори челен удар с третият участник в ПТП – ТИР с влекач марка „ДАФ“, модел „*****“, управляван от украинския гражданин В.Г.. В резултат на удара пътувалите в лекият автомобил лица – водачът Ф.А.Х. и четирима пътници, между които и ищцата Н. С. понесли значителни телесни увреди, а самият автомобил бил повреден до степен на тотална щета.
Тъй като виновният за ПТП водач е починал на местопроизшествието, образуваното срещу него досъдебно производство е прекратено с Постановление на ОП Шумен на осн.чл.24 ал.1 т.4 НПК.
Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на причинилото ПТП МПС - л.а „Фолксваген Шаран“, рег. № ***** Ф.А.Х. е застрахована при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица ГО № ****, сключена с „Арес текстил“ ООД, издадена на **** г. за период от 01.11.2020 г. до 31.10.2021 г.
Непосредствено след удара пострадалата Н. С. изпаднала в безсъзнание и била хоспитализирана по спешност в МБАЛ – гр. Шумен, където престояла 21 дни – до 29.12.2020г. На следващия ден - 09.12.2020 г. й била направена операция за евакуиране на течност от гръдната кухина. Констатирани били следните получени от нея увреждания : съчетана травма на глава, гърди, крайници – контузия на главата (дифузна травма на главен мозък с контузионни огнища в тилните дялове на малкия мозък и в малкомозъчните полукълба); контузия на гръдния кош (фрактура на 5, 6, 7,8 и 9 ребрени дъги в ляво, контузия на левия бял дроб в средно и долно белодробни полета и 3 травматичен хемоторакс), контуция на крайниците (контузия на лява раменна става).
Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за възстановяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от преживените травматични увреждания: виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка между деликта и понесените вреди.
Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по прилоЖ.ето на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по влоЖ.я от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално полоЖ.е, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.
При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът съобразява преди всичко приетите пред първата инстанция заключения на СМЕ със специалист офталмолог – л.279, СМЕ със специалист невролог – л.305, СМЕ със специалист съдебен лекар – л.340 и СПЕ със специалист психолог – л.215, както и показанията на разпитаните по делото свидетели.
От заключението на в.лице И.П. – специалист по нервни болести се установява, че всички травматични увреждания на ищцата - съчетана травма на глава, гърди, крайници – контузия на главата (дифузна травма на главен мозък с контузионни огнища в тилните дялове на малкия мозък и в 4 малкомозъчните полукълба); контузия на гръдния кош (фрактура на 5, 6, 7,8 и 9 ребрени дъги в ляво, контузия на левия бял дроб в средно и долно белодробни полета и травматичен хемоторакс), контузия на крайниците (контузия на лява раменна става) са настъпили вследствие на ПТП и се явяват пряк и непосредствен резултат от него. Повече от година и половина след процесното ПТП травматичното увреждане на главния мозък остава водещо.
И към момента на провеждане на експертизата – м.август 2022г. се установяват налични увредите от черепно-мозъчната травма, налице е мозъчно тъканна увреда в двата тилни /окципитални/ дяла на теленцефалона / т.нар. краен мозък/. Тези увреждания са довели до специфични, сравнително леко изразени зрителни нарушения от типа на т.нар симултанагнозия – нарушение на зрителното възприемане на няколко неща едновременно /симултанно/. В конкретния случай при ищцата е нарушено едновременното възприемане на субтитри и картина, на буквите на думите, затруднено е възприемането на всеки допълнителен елемент в зрителното поле след първия, което отговаря на т.нар.вентрална симултанагнозия. При това нарушение разпознаването на всеки обект става по-бавно, по-трудно, поединично, а не паралелно, бързо и автоматизирано. Чисто теоретично тези зрителни нарушения могат да бъдат компенсирани, но предвид възрастта на ищцата според експерта те ще останат във времето.
В резултат на ПТП ищцата е получила и невропсихологични увреждания като нарушения в паметта и в екзекутивните функции. Налични са обаче само нарушения в зрителната функция свързани с описаната по-горе симултанагнозия, но не и увреждания в моториката, координацията, в периферната нервна система или в другите сензорни системи.
Състоянието на миопатия, установено от специалист – офталмолог не е свързано с процесното ПТП.
По отношение на ползването на предпазен колан е прието заключението на съдебен лекар. Според него констатираната при пострадалата тежка гръдна травма – фрактура на пет ребрени дъги – странично и контузия на ляв бял дроб е възможно да настъпи при поставен обезопасителен колан. Предпазният колан намалява риска от травми при челен удар с 2.5 пъти, но няма пряка корелация между ползването на предпазен колан и избягването на тежки травми или летален изход. Поради липсата на категоричен отговор дали 5 ищцата е ползвала предпазен колан възраЖ.ето на застрахователя в тази насока остава недоказано.
Получените при ПТП травми са оказали значително влияние върху психологическия облик на пострадалата. Според в.лице клиничен психолог Н.С. е изпаднала в психичен дискомфорт още по време на интензивното болнично лечение , който е свързан с бавното физическо възстановяване и в частност с болковия синдром. Появили са се вегетативни дисфункции на сърцебиене, вариране на кръвно налягане, треперене, световъртеж, усещане за слабост, безсилие, нарушен сън, които колерират със страх, свързан с живота й. Тези състояния са засилили емоционалната й лабилност, честа раздразнителност и избухливост и водят до състояние на тревожност и дистимни изживявания – потиснато настроение и отчаяност за бъдещето.
Двигателната активност е ограничена от болковите усещания, които я съпътстват през деня и нощта, като това я дезангажира допълнително в ежедневието. Налице е регрес на когнитивните функции, както и на емоционално-волевата сфера, ценностната система на личността, като последната е сведена до страх за собственото здраве, тенденция за обедняване на мисловния процес, паметови нарушения, активно внимание почти липсва, концентрацията е бързопреходна. В заключението освен тези нарушения са описани и лабилност, лесна раздразнителност, вегетативни дисфункции, вследствие на високо ниво на тревожност. Констатирана е личностнова промяна, самооценка за отчужденост от най-близките хора, ограничен физически капацитет в домакинството, липса на пълна самостоятелност за справяне в ежедневните ангажименти. Според в.лице динамиката на това състояние при ищцата би продължила, механизмите за справяне са затормозени от по-ограничените компенсаторни възможности. Възможен е и вариант при който дефицита в психичните сфери на лицето да не бъде компенсиран и пострадалата да остане на ниво на функциониране в социума, със състояние близко до сегашното. Психиатрична помощ не е търсена, въпреки очевидната необходимост от това.