Решение № 125 от 04.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20245000500225 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от А. А. К., чрез процесуалния му пълномощник адвокат К. К. Г., против решение №62 от 27.02.2024 г. по гр.д.№448/2022 г. по описа на Окръжен съд Хасково.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от А. А. К., ЕГН **********, против ЗАД А. АД, ЕИК *********, иск за заплащане на сумата от 50 000 лв., частичен иск от сумата 80 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 08.12.2021 г. до окончателното плащане. Присъдени са разноските в полза на ответното застрахователно дружество – 900 лв.

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение, като счита, че е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Не е съгласен с извода на окръжния съд за липсата на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно виновно поведение от страна на 1 водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, като счита, че съдът не е спазил задължението си да обсъди събраните доказателства по делото заедно и поотделно, което е довело до погрешния му извод. Счита и , че е нарушен принципът на непосредственост на събиране на доказателствата, доколкото съдът не е допуснал повторна автотехническа експертиза, която да работи само върху доказателствения материал, събран в съдебното производство и допустимия такъв от наказателното производство, без да използва свидетелските показания, съдържащи се в него. Изложил е подробни съображения в подкрепа на тезата си и причинените увреждания. Моли да се отмени решението и уважи исковата претенция. Претендира направените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.

Ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт В. К., е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана по подробно изложени съображения срещу оплакванията. Моли същата да се отхвърли и се потвърди обжалваното решение, а при условие на евентуалност – да се намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, поради принос на пострадалия на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, както и като кореспондиращ с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на становищата на страните и на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Решението е връчено на жалбоподателя на 08.03.2024 г. В ъззивната жалба срещу него е подадена по електронен път на 22.03.2024 г. в двуседмичен срок от връчването на решението, съгласно закона, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа по същество съобразно наведените оплаквания, а именно наличието на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и чия и вината за настъпването на ПТП, а при установяване на виновно поведение от водача на лекия автомобил-участник в ПТП какви вреди са претърпени от ищеца във връзка с произшествието, допринесъл ли е за настъпването им и кой е справедливият размер за обезщетение в конкретния случай.

Ищецът твърди, че e претърпял ПТП на 16.11.2021 г. на републикански 2 път ***-**** км.*, в близост до с.З., община Р. - П.. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ** от ******** г. По случая било образувано досъдебно производство №***/**** на Сектор Р** към ОД на МВР П., съответно пр.пр.№*****/**** г. на Районна прокуратура П., което в хода на съдебното производството е приключило с постановление за прекратяване, поради липса на съставомерно деяние.

Описва механизма на ПТП – на 16.11.2021 г., около 18,30 часа, управляваният от Д. И. Т. лек автомобил, марка М., модел *, рег.№** **** **, се движил в посока с.З. – гр.П., като го застигнал, докато се движил по пътя, и го блъснал със страничното дясно огледало, от което пострадал.

Непосредствено след произшествието бил откаран в УМБАЛ Св. Г.

ЕАД, където след изследвания се констатирали следните увреждания триглезенно счупване на ляма подбедрица, болки и силно ограничени движения в лява подбедрица и глезенната става, оток в областта на лява глезенна става,билки в гърди, шия и епизодично главоболие, фронтална сифузия в основата на носа, палпаторна болезненост в цервикален отдел с ограничен обем, активни движения в шиен отдел, болки в гръден кош двустранно. Била му поставена гипсова имобилизация, около 45 дни бил обездвижен и се нуждаел от чужда помощ денонощно за битови санитарни и хигиенни нужди, при контролна рентгенова снимка се установило, че фрактурата не е зарастнала, здравето му се влошило, не можел да извършва тежка физическа дейност, а оттук и да работи, както преди произшествието, страдал от понижено настроение, тревожност и подтиснатост, изпитвал нарушения на съня и вниманието.

Посочва, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за вреди от ПТП се покрива от застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответното застрахователно дружество.

Поради това е предявил застрахователна претенция на 08.12.2021 г., по която била образувана щета, но ответникът не е определил застрахователно обезщетение.

На база тези твърдения претендира сумата от 50 000 лв., частичен иск от от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претъпрените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП.

Ответникът оспорва иска, в т.ч. твърденията на ищеца за механизма на 3

ПТП, отговорността на водача на лекия автомобил, участник в ПТП, констатациите в констативния протокол за ПТП с пострадали лица, като счита, че вина за произшествието носи ищеца, който с действията си е нарушил чл.108 от Закон за движение по пътищата, тъй като се е движил по посока на движението на автомобила, на непредназначено за пешеходци място, като е предприел внезапно и неконтролеруемо навлизане на пътното платно, с алкохолно опиянение 2,28 промила, без облекло със светлоотразителни елементи и без да се съобрази с отстоянието на приближаващите автомобили. Оспорва посочените уржеднания.

При условие на евентуалност, оспорва размера на предявения иск като завишен и не отговарящ на критериите за справедливост в чл.52 от ЗЗД.

При условие на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца - с действията си е нарушил чл.108 и чл.113 от Закон за движение по пътищата, тъй като се е движил по посока на движението на автомобила, на непредназначено за пешеходци място, като е предприел внезапно и неконтролеруемо навлизане на пътното платно, с алкохолно опиянение 2,28 промила, без облекло със светлоотразителни елементи и без да се съобрази с отстоянието на приближаващите автомобили и едновременно с това съкратил времето за реакция на водача на автомобила до интервал, в който обеективно невъъзможно е да се формира волево поведение за предотвратяване на произшествието.

При условие на евентуалност, твърди, че ищецът е нарушил чл.113,ал.1,т.2 от ЗДвП, който като пешеходец, е удължил ненужно пътя и времето за пресичане, както и е спрял на пътното платно без необходимост.

Моли да се отхвърли исковата претенция.

При преценка на наличието на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и то относно поведението на водача на лекия автомобил М., дали е виновен или не за настъпване на произшествието, при което са нанесени твърдените увреждания, се установява следното:

Воденото досъдебно производство е прекратено, поради липса на съставомерно деяние на водача на лекия автомобил, но доколкото вината има различни форми на проявление и с оглед фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, този въпрос също подлежи на разглеждане, а и са изложени конкретни оплаквания по него във въззивната жалба.

4

По делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания, изслушани са автотехническа и медицинска експертизи. Приложено е воденото досъдебно производство.

От приложения констативен протокол за ПТС с пострадали лица се установява ПТП на прав участък от пътя, когато водачът на лекия автомобил не съобразява поведението си с конкретните пътни условия на видимост, удря се с дясното огледало в движещия се пред него на пътното платно пешеходец и реализира ПТП с пострадало лице.

От констатациите на автотехническата експертиза се установява, че произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от път, извън населено място, без тротоари, с банкет, при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове. Описано е мястото на удара – в дясната/южна/ лента на платното за движение, като по широчина е на около 1 м. северно от южната граница на платното за движение. Ударът е настъпил в областта на лявата подбедрица и ляв глезан за ищеца от предна дясна част на лекия автомобил в областта на дясната част на предната броня и предна дясна гума. Според вещото лице, в някакъв момент ищецът е навлязъл в платното за движение, като обективно не може да се определи този момент. Местопроизшествието не е било запазено към момента на първия извършен оглед, не е известно мястото на спиране на автомобила след ПТП, няма фиксирани следи от гумите на автомобила, като в същото време ударът е нетипичен – приплъзващ, като е счупено само дясното огледало на автомобила. Поради тези причини не може да се определи скорост по изчислителен път, но вещото лице е извършило анализ със скорост на автомобила от 50 до 90 км/ч. при положение, че 90 км/ч. е позволената скорост от закона за пътния участък. Изчислено е светлинното поле на фаровете при положение, чуе автомобилът се е движил с включени къси светлини – 70-80 м. и с включени дълги светлини – 150 м.

Разгледани са различни варианти за това дали водачът на лекия автомобил е могъл да види пешеходеца, от какво разстояние и било ли е предотвратимо произшествието при предприемане на аварийно спиране или заобикаляне на пешеходеца. В крайна сметка вещото лице е посочил, че причините на настъпването на произшествието от техническа гледна точка са навлизането на пешеходеца от десния банкет на платното за движение на място, по начин 5 и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия автомобил. Ако пешеходецът е навлязъл на платното за движение за време по-малко от 3,16 – 4 с., то няма друга причина за ПТП, тъй като при навлизането на пътното платно мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Ако пешеходецът е навлязъл на пътното плаатно за време по-голямо от 3,16-4 с., то освен горната причина има и друга - водачът не е реагирал своевременно със спиране, тъй като в този случай при навлизането на пътното платно мястото на удара е извън опасната зона на автомобила.

В съдебно заседание вещото лице е дало подробни обяснения за заключението си, включително защо приема, че мястото на удара е на пътното платно – въз основа на обективните находки и протокола за извършения оглед, вещите – запалки, ключове и т.н. са намерени на платното, не на банкета, като се мотивира, че навлизането на пешеходеца на пътното платно е около метър. От значение е и характерът на удара – нетипичен, страничен приплъзващ, т.е. тялото се е плъзнало отстрани в дясната предна част на автомобила. Сближаването – дали пешеходецът се е придвижвал към автомобила или автомобилът се е придвижвал към пешеходеца, няма как да се уточни. Но по обективни данни ударът е станал на платното със сигурност.

Посочва, че е използвал показанията на ищеца и на водача, дадени в досъдебното производство при изготвяне на заключението си, но ако се изключат тези показания, мястото на удара ще остане пак на пътното платно, ще разгледа двете хипотези – движение от банкета към пътното платно и обратно, като времената ще останат същите. Реално ще се получат същите резултати. Посочва, че е участвал в следствения експеримент, заедно с двамата участници в произшествието, за да се установи кой къде се е намирал и къде според тях е настъпил ударът, като е изготвил и заключение.